Увеличават цените на 120 клинични пътеки

Труд  стр. 20  


Постигнато е пълно единодушие с Българския лекарски съюз за това цените на кои клинични пътеки да бъдат увеличени. Това заяви здравният министър Кирил Ананиев в четвъртък в парламента в отговор на въпрос на депутат от ГЕРБ за ресурса, с който ще се увеличат пътеките с анекса към Националния рамков договор – 2018. Общо 120 клинични пътеки ще бъдат увеличени. Те са за диагностиката и интензивното лечение на новородени, за педиатрия и пулмология, а общата стойност е 50 млн. лв.

Цените на много от клиничните пътеки не отразяват реалните разходи на лечебните заведения ккто по отношение на материалната част, така и по отношение на труда и медицинския персонал, каза още министър Ананиев. По думите му протестите на здравните работници през последните месеци са провокирани от неудовлетвореност от заплащането на техния труд. Той не е остойностен, както трябва и цените на клиничните пътеки не го отразяват. Това е дало основание за провеждане на сериозни разговори с Българския лекарски съюз и изготвяне на предложение за увеличаване на заплащането, посочи министър Ананиев.

Нов здравен модел представят през юли

Есента предложението ще се внесе в парламента

Труд  стр. 19  


През юли ще се състои кръгла маса, по време на която ще бъде представено предложение на нов здравноосигурителен модел – който е най-предпочитан от представителите в работната група и отговаря най-много на визията на Министерството на здравеопазването. Това заяви министър Кирил Ананиев по време на блиц контрол в Комисията по здравеопазване към Народното събрание вчера. Той обясни, че след представянето на модела ще започне и подготовката на необходимите нормативни изменения, които ще бъдат внесени в парламента през есента.

От 10.06.2019 г. здравното ведомство ще стартира и процедурата за закупуване на медикаменти за лечебните заведения. Те могат да подават своите заявки о-10.06.2019 г. до 24.06.2019 г. за лекарства за 2020 г. и 2021 г.

692 трансплантации са извършени у нас от 2004 г. насам

Национална програма за насърчаване на донорството представи министър Ананиев

Труд  стр. 20  


От 2004 г. до сега у нас са били извършени 692 трансплантации на органи – 485 трансплантации на бъбрек, 149 на черен дроб, 58 на сърце. Присажданията на стволови клетки са 1032. Това стана ясно от думите на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, който представи вчера в парламента Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплан-тацията в България 2019 -2023 г.

Към момента у нас има общо 33 лечебни заведения с удостоверение за поддържане на трупни донори в мозъчна смърт, а седем могат за извършват органни трансплантации.

Първите трансплантации у нас се извършват едновременно с тези в повечето европейски страни. Първото присаждане на бъбрек на възрастен е направено през 1969 г. от жив, родствен донор в болница „Александровска“ от Проф. Атанасов. Първата сърдечна трансплантация е през 1986 г. от проф. Чирков, пациентът е 13-годишно момче.

Първата чернодробна трансплантация от жив донор на дете е извършена през 2004 г. в болница „Лозенец“. Първата чернодробна трансплантация от трупен донор е през 2005 г. в болница „Александровска“.

За периода 2012 – 2018 г. равнището на донорството и трансплантациите е относително стабилно, но все още недостатъчно, посочи министър Ананиев. Докато държави като Австрия, Словения, Италия, Чехия, Финландия, Унгария, Ирландия и Швеция имат от 16 до 25 донори на един милион население, то през 2018 г. в България донорите са 2,28 на един милион население.

Сред основните причини за нереализираните донори е отказът от страна на близките да предоставят органи на починалия.

Зачестяват случаите на рак на простатата

Труд  стр. 19  


Ракът на простатата е най-често срещаното онкологично заболяване при мъжете с тенденция за нарастваща заболеваемост.

Това стана ясно по време на пресконференция на Българското урологично дружество в четвъртък. Специалности по урология, образна диагностика, нефрология и онкология демонстрираха най-новите методи за диагностика и лечение на онкоурологични заболявания и дискутираха иновативните и неинванзивни решения в областта на урологията. Над 2 млн. европейци живеят със заболяването, заяви доц. Марин Георгиев, председател на Българското урологично дружество. Броят на новодиагностицираните пациенти в държавите от Стария континент е нараснал до 417 000, а всяка година в Европа умират над 92 хил. души от болестта. Годишните разходи за простатния карцином възлизат на 9 млрд. евро, като здравното обслужване възлиза на 5.8 млрд. евро.

Данните сочат, че ракът на простатата е третата водеща причина за смърт, свързана с онкологично заболяване.

Ромка нападна лекарски екип

Труд  стр. 8  


Пловдивчанка е задържана, след като нападнала лекарка и акушерка в Диагностично-консултативен център в кв. „Столипиново“. 35-годишната жена нахлула в кабинета заради проблем при раждане на нейна родственица.


Д-р Бисер Петров от УМБАЛ Софиямед:

Хемороидите може да „прикриват“ и злокачествено заболяване

Труд  стр. 21  


Болката в аналната област представлява сериозен проблем за голяма част от хората. Понякога тя е толкова силна и продължителна, че страдащите не могат да водят нормален начин на живот. Най-честата причина е неголяма раничка, която се намира в самия изход на дебелото черво. Нарича се фисура и представлява продълговато разкъсване на ано-дермата, което обикновено се локализира назад към опашната кост на самия анус.

Анални никнем

„Основното оплакване на пациентите с анална фисура е болка, която най-често е след самия акт на дефека-ция. Това обаче не е задължително и една част от болните споделят за почти непрекъснати болки, свързани с периоди на парене, сърбеж и цялостно неприятно усещане в тази област. Друго съществено оплакване е кървене от дебелото черво при дефекация, като кръвта е алена. Това е и една от причините заболяването често да се бърка с хемороидална-та болест“, коментира д-р Бисер Петров.

„Има две форми на заболяването – остра и хронична. Първата се лекува консервативно с медикаменти, които се предписват от специалист. За хронична форма на заболяването се говори, когато оплакванията продължат над четири седмици. Лечението в този случай е хирургично. Целта на хирургичната интервенция е да се преодолее повишения мускулен тонус на аналния сфинктер и да се обработи самата фисура, за да се получи нова епитализация. Най-съвременният метод, който прилагаме и в УМБАЛ „Софиямед“, е латерална миотомия на вътрешния анален сфинктер – срязване на малка част от проблемния мускул и коагулиране („изгаряне“) на фисурата, за да се превърне в прясна хирургична рана с възможност за заздравяване“, уточнява хирургът.

Тази интервенция е широко прилагана във водещите про-ктологични центрове в Европа поради високата успевае-мост и минималната хирургична травма. Интервенциите са от типа еднодневни (one day surgery) и не се налага продължителен болничен престой. Самата процедура трае от 5 до 15 минути, а само след около 1 час пациентът може да приема храна и течности. Възстановяването до активен начин на живот е след около 5-7 дни.

Хемороидална болест

Всички хора имат хеморои-дален плексус, който служи за по-доброто притваряне на аналния канал, но когато започне симптоматика, свързана с кървене, болки, сърбежи, пролапс, тогава вече се касае за хемороидална болест.

Заболяването е едно от най-честите в хирургичната практика. Поне един от всеки десет души страда от този проблем.

„Когато има съмнение за анална фисура или хемороиди, е изключително важно човек да се прегледа при специалист – не само защото той ще направи адекватна преценка на състоянието, но и ще предприеме необходимото навременно лечение. Освен това колопроктологът има предвид, че и много други опасни заболявания, като рака на ректума, може да започнат с ректорагия. Важно е да се отбележи, че при кървене от дебелото черво е от изключително значение пациентът да има точна диагноза. Изследването фиброколоноскопия, дава максимално точен резултат при диагностиката на дебелото черво. След точната диагноза може да се започне и адекватно лечение“, уточнява хирургът.

Оперативно лечение при хемороидална болест се прилага при хемороиди от II, III и IV стадий, както и при пациенти с хемороиди от I стадий, при които състоянието не може да се овладее с медикаменти и се създава значителен диском-форт за болния.

Стадиите се определят от размера на хемороидите и про-лабирането им извън аналния канал.

Методът, който д-р Петров прилага в „Софиямед“, се казва THD (трансанална хемороидална дезартеализация) и е подходящ за лечение на симптоматични вътрешни хемороиди, при които не е постигнат успех от консервативната терапия.

„THD по същество е нискоин-вазивна хирургическа интервенция. При нея с помощта на доплер се локализират и след това се прекъсват съдовете, които снабдяват с кръв хемороидите (причината за появата на хемороиди). След това се коригира пролапсът, ако това е необходимо. При всички други видове манипулации за лечение на хемороиди се отстраняват самите възли, без да се коригира главната причина за тяхното развитие. Именно поради този факт рецидивите при THD са редки. А ползите за пациента са многобройни. Най-голямата, разбира се, е високата успевае-мост спрямо стандартните операции, обяснява специалистът. Той изтъква още, че болката е многократно по-лека. „Няма изрязване на тъкани, липсва кървене в следоперативния период, болните се възстановяват по-бързо и по-рано се изписват от болницата, не се нарушава анатомичната цялост на аналната област и пациентите нямат проблеми с ходенето по голяма нужда“, уточнява д-р Петров.

„Най-важният момент от срещата с лекаря е пациентът да разбере сериозността на заболяването и възможността за „мимикрия“ с друго, много по-сериозно за здравето му състояние като например рак на дебелото черво и ректума, които протичат с ректорагия. Моят съвет е има ли кървене в тази деликатна област, пациентите задължително да направят колоноскопия за уточняване на състоянието. Изследването се прави с упойка и пациентите дори не усещат кога е приключило. То обаче е задължително, за да се назначи най-доброто лечение – консервативно или оперативно“, съветва д-р Петров.

Препоръките на хирурга към пациентите с подобни проблеми е да потърсят, колкото е възможно по-скоро специализирана помощ, преди заболяването да се е влошило, защото колкото по-рано се започне лечение, толкова по-добри са резултатите.

***

Д-Р БИСЕР ПЕТРОВ ръководи Операционния блок на УМБАЛ „Софиямед“ от самото създаване на болницата през 2012 година. Годишно той извършва стотици операции на карцином на дебелото черво и стомаха, както и лапароскопски операции на жлъчка, жлъчни канали, хернии на коремната стена, постоперативни хернии, апандицит. Д-р Петров е тесен специалист в лечението на, хемороидална та болест, включително с THD технология.

50 хил. дарителски карти готови до края на юни – в тях се подписваме, ако искаме да станем донори

Нов здравноосигурителен модел наесен, обеща здравният министър Кирил Ананиев

Йоана РУСЕВА

24 часа  стр. 8  


50 000 карти „Да, за живот“, в които всеки български гражданин ще може да посочи желанието си да стане донор след смъртта си, се очаква да бъдат налични до края месеца. В момента се печатат и ще бъдат разпространени в кабинетите на личните лекари, аптеките и в офисите на регионалните здравни каси.

Картите няма да имат юридическа стойност, но ще служат като документ пред близките на починалия, с който те да могат да вземат мотивирано решение. Това обясни здравният министър Кирил Ананиев при изслушването му в парламента по проблемите и развитието на трансплантологията у нас. От 2013 г. расте броят на донорите, но все още оставаме назад в класацията. „Докато страни като Австрия, Словения, Чехия, Италия, Ирландия, Унгария, Швеция, Финландия имат между 16 и 25 донори на 1 млн. население, то у нас те са около 2,28 донора на 1 млн. население“, призна Ананиев. Като нас били Румъния, Кипър и Гърция. Осигуряване на допълнително обучение на координаторите по донорство, подобряване на организацията на трансплантационния процес в болниците и популяризиране на темата сред Обществото са сред мерките, заложени в Националната програма за донорство и трансплантация, която МЗ готви, за да промени това.

През юли здравното министерство ще организира кръгла маса, на която ще представи готов вариант на нов здравноосигурителен модел. Дотогава работната група, която бе назначена да прегледа постъпилите предложения след първата кръгла маса в края на септември, ще финализира работата си, обяви Ананиев по-късно вчера пред депутатите от здравната комисия. Според него наесен новият модел ще бъде внесен в Народното събрание.

От 10 до 24 юни пък всички болници ще могат да подават заявления към здравното министерство за централизирано закупуване на лекарства за 2020 и 2021 г. Очаква се обществената поръчка за избор на изпълнители да бъде обявена в края на месеца.

Детски хирурзи извадиха топка косми от корема на момиче в Плевен

Буряна БОЖИНОВА

24 часа  стр. 22  


Лекари извадиха кълбо косми от стомаха на 12-годишно момиче с операция в клиниката по детска хиругия към университетската болница „Д-р Георги Странски“ в Плевен.

Интервенцията се наложила заради навика на момичето да дъвче дългата си коса.

С времето в коремната кухина на детето се натрупала топка косми, която напълнила стомаха и тръгнала към дванадесетопръстника и червата.

Пациентката не можела да се храни, повръщала, получила анемия, загубила килограми.

„Оказа се, че ендоскопски няма как да се премахне топката косми. Затова се наложи оперативна намеса. От стомаха на детето е извадена маса от косми с размер около 30/10 см. Операцията мина успешно и детето се възстановява“, разказа доц. д-р Борислав Нинов, началник на клиниката.

За 42 години в хирургията необичайният случай е вторият подобен, на който попада.

Той предупреждава, че дъвченето на коса е опасен навик и може да навреди на здравето. През 2004 г. доц. Нинов се нареди сред достойните българи на в. „24 часа“ като хирург със златни ръце, номиниран от признателните пациенти.

92 000 мъже в Европа умират от рак на простатата всяка година

24 часа  стр. 19  


Разликата в преживяемостта на пациентите с рак на простатата в Източна и Западна Европа достига до 40% и се дължи на разликите в качеството на лечение и ранната диагностика. Това каза доц. д-р Марин Георгиев, шеф на Клиниката по урология към УМБАЛ „Александровска“ и председател на Българското урологично дружество.

Според Европейската асоциация по урология за скрининг и ранна диагностика ранното откриване на рака на простатата в комбинация със съвременните методи на лечение понижава смъртността до 20-30%. Ранното откриване на заболяването освен това намалява риска пациентът да се диагностицира в напреднал или метастатичен стадий, a PSA скринингът трябва да се прави при мъже на 40-45 г., за да се определи рискът и да се адаптира по-нататъшно проследяване.

И у нас, както и по света заболеваемостта от този вид карцином нараства. Той е третата водеща причина за смърт, свързана с онкологично заболяване. Над 2 милиона европейци живеят със заболяването. Броят на новодиагностицираните в държавите от Стария континент е нараснал до 417 000. Всяка година болестта убива над 92 хиляди мъже в Европа.

Прецизната медицина влиза в психиатрията

Надеждите са да се даде отпор на лекарствената резистентност стига до 50%

Любомира НИКОЛАЕВА

24 часа  стр. 19  


Резистентността към терапията не подминава и психиатричните заболявания. Половината от хората с шизофрения с времето престават да се повлияват от лечението, при биполярното разстройство са 40 от 100 души, същият процент са и болните с депресия, за които медикаментите губят сила. Това и примерите от клиничната практика показват, че и за тези диагнози най-доброто е персонализираното лечение. Но в психиатрията това не е толкова лесна задача, защото липсват маркери, които еднозначно да определят подходящото лечение. Индивидуалният подход по-скоро може да бъде комплекс от постиженията на клиничния опит, геномиката, генетиката, епигенетиката и личния опит. Това обясни на медицински форум за персонализирана медицина проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.

Идеята за прецизна медицина за психичните болести бързо набира скорост и точно заради нейната предизвикателност е обект на общите усилия на различни медицински специалности, каза проф. Радка Кънева. С обединяването на базите от големи данни за генетичните особености, резултатите от все по-съвършени образни изследвания на мозъка и прогнозите за фармакологични отговори на определени лечения все по-успешно ще се преодолява моделът на лечение проба – грешка.

Намирането на работещо лечение е важно не само за тежките психични разстройства, които засягат от 1 до 5 % от хората, а и за депресиите, защото те пък са много масови. Надеждата е оползотворяването на дейта данните да може да прекъсне сегашната безизходица и да отвори нови възможности за по-добра диагностика, лечение и превенция на тези опустошителни заболявания.

Проф. Васил Червенков, дм:

Венозната болест започва много преди сериозните оплаквания

Дискомфорт в краката при затопляне на времето, стоене прав, седене е сигнал да се прегледате, за да избегнете усложнения

Любомира НИКОЛАЕВА

24 часа  стр. 23  


Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология организира Национална информационна кампания за превенция на хроничната венозна болест „Вземи краката си в ръце“. Тя цели да повиши информираността за рисковете от появата на разширени вени, ранните симптоми на венозната болест, необходимостта от навременна диагностика и упражнения и своевременно лечение и се провежда с подкрепата на фармацевтична компания Sender. Гражданите ще могат да си направят тест за оценка на риска от появата на разширени вени. В рамките на кампанията са планирани безплатни прегледи в София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе, В. Търново, Плевен и Cm. Загора. Под егидата на дружеството те ще се проведат между 17 и 21 юни по предварителен график, публикуван на сайта www.venite.bg. (Интересът към прегледите е много голям и е възможно часовете на много места вече да са заети – бел. ред.)

– Проф. Червенков, защо точно сега дружеството по съдова и ендоваскуларна хирургия и антология организира кампания за превенция на хроничната венозна болест?

– Със затоплянето на времето хората, които имат хронична венозна болест, се чувстват по-зле. Топлината разширява венозните съдове и се засилват обичайните оплаквания, съответно – и времето, в което пациентите имат по-голяма нужда да се прегледат и погрижат за венозни проблеми.

– Има ли нужда да бъдат „подсещани“ с инициативи?

– Все още има необходимост. При едно от по-новите проучвания у нас се установи, че 37% страдат от някаква форма на хронична венозна болест. В други мащабни проучвания процентът е даже по-висок, между 40 и 60%. Очевидно проблемът е доста разпространен, въпреки че много от пациентите не си дават сметка. Разяснителни кампании и безплатни прегледи спестяват много предотвратими страдания и разходи на пациентите, както и обществен ресурс. Кампанията ще ориентира хората, които не свързват симптомите с болест и пропускат възможността за ранна диагноза и лечение. Идеята е да се предпазят от задълбочаване на венозния проблем и свързаните с това усложнения, които влошават качеството на живот, изискват по-сериозни терапии и са свързани със значително по-високи разходи. Стадиите на венозната болест започват с практически безсимптомно състояние, пациенти, при които все още не се вижда проблемът, усещат само дискомфорт, тежест. Ако от този момент не се вземат активни мерки, може да се стигне поетапно до усложнения първо в повърхностните, а след това и в дълбоките вени

– Кои са ранните прояви на венозната болест?

– Повечето хора интуитивно се досещат, че повтарящи се тежест, оток, чувство на напълненост в краката, сърбеж или необясним дискомфорт, а в по-напредналите стадии – и болка, са състояния, на които трябва да обърнат внимание. Позите, които провокират най-често оплаквания, са стоенето прав или продължителното седене. Затова са разпространени сред професионални групи, които, казано с медицински термин, са свързани с ортостатични натоварвания, и по време на летене и продължително пътуване.

– Може ли някои проблеми да се разрешат без лечение?

– В повечето случаи по-леките оплаквания се повлияват от обливане със студена вода, хладка процедура като ходене в морските плитчини, при което солената вода засилва още повече ефекта, облекчение настъпва и от вдигане на краката нависоко. За хората зад бюро или работещи прави са препоръчителни около 20-минути разходки на 2-3 часа, за да се включат в придвижването на кръвта мускулите. Венозните съдове нямат собствена мускулатура, затова движението е важно – то подпомага транспорта на венозната кръв към сърцето, като задейства т.нар. мускулни помпи. В усилията за кръвообращението участват и венозните клапи, които при по-напредналите стадии на венозна болест също може да пострадат. Опитът показва, че и пациенти с по-сериозни оплаквания може дълго да подценяват състоянието си и идват с вече отворени венозни рани, които трудно може да бъдат затворени. Тези тежки състояния са свързани с продължително неглижиране на оплакванията и късна диагноза.

– Колко често се случва?

– Проучване няма, но от практиката в нашата клиника забелязвам, че безнадеждно закъснелите не са много, а има много голяма група пациенти, които са пропуснали най-благоприятния период да се прегледат и съответно да направят промяна в начина си на живот и да започнат лечение, когато то може да е най-резултатно. От споменатите 37% с хронична венозна болест може би 15-18% закъсняват да се консултират и го правят при много очевиден проблем, когато страда комфортът им или са с влошена трудоспособност.

– Как се овладяват по-леките оплаквания?

– В началото състоянието може да се подпомогне с хигиена на труда – раздвижване на краката, малка разходка или дори с повдигане на пръсти на място или подобно движение с ходилата, докато човек седи; подложки за краката за работещите седнали; хладни процедури; повдигане на краката при всяка възможност – пред телевизора, докато човек чете. Може да се включат физикални средства като носенето на ластична компресия. Както и доказано ефективни медикаменти – широк спектър от средства, насочени към укрепване на съдовата стена, и други, предназначени за намаляване на възпалителния процес, за да не се развиват усложнения. При навременна диагноза, започване на адекватно лечение и стремеж към избягване на рисковите фактори се стопира увреждането на вените. Това е цел с инициативи като сегашната – да ограничим до минимум допускането на тежките усложнения.

– Освен ортостатичните пози и горещините кои са другите провокиращи фактори?

– Значителна е ролята на заседналия живот и на наднорменото тегло. От значение е наследствеността. При жените предразполагащ фактор са бременността и ражданията.

– Отлагането на преглед е до голяма степен свързано със страха от операция, колко често се налага?

– Все по-рядко се правят отворени операции, както беше преди години. В практиката се утвърдиха минимално инвазивни техники като термалните методи – аблациите, които са златен стандарт в момента, а техни конкуренти са и навлизащите нетермални методи. И при двата типа лечение проблемната вена не се отстранява, а се обработва през нея да не циркулира кръв.

– Как се случва това?

– При термалните методи, към които е лазерната аблация, изваждането на вената от употреба, без тя да се отстранява, ефектът се постига с топлина. При нетермалните способи се цели механично дразнене на вътрешната повърхност на венозната стена, след което се въвежда медикамент, който да затвори наранената вена, така че тя да не се пълни с кръв. Задължително условие е тези интервенции да се правят с предварително ултразвуково изследване и наблюдение по време на процедурата, за да се оцени дали дълбоките вени работят пълноценно и поемат целия кръвоток. Физиологично през тях преминава 80-90% от кръвта и когато са в добро състояние, повърхностната проблемна вена може да бъде оставена нефункционираща.

– Как подбирате щадящи методи за различните вени?

– При най-малките повърхностни венички се конкурират склеротерапията и лазертерапията. При венозни съдове с по-голям диаметър преимуществено се прибягва до склеротерапията, като без да наричам метода хибриден, има отношение към новите технологии на нетермални методи. С цел по-добра ефективност те предполагат като последователност първо нараняване на вътрешната повърхност на недобре работещата вена, последвано от въвеждане на склерозиращ агент. Модерни термални методи са лазерната аблация и радиофреквентната аблация. Чрез топлина те „повреждат“ вътрешната повърхност на съда и само с последваща компресия вената остава запушена, нефункционираща. Набират скорост и нови хибридни видове лечение, които съчетават изброените техники с минимални – по няколко милиметра, разрези на кожата. Наричат се минифрабектомии. При тях чрез медикамент сравнително голяма вена се свива и е възможно да се извади през малък отвор, за да се намалят травмата на тъканите и козметичните поражения.

– Болезнено ли е?

– В съвременната медицина болка на практика няма. Модерните технологии са все по-малко болезнени и възстановяването е все по-бързо, някои дори може да се извършат амбулаторно, без болничен престой. Вероятно след интервенциите има известен дискомфорт, но бързо се постига над 80% от кондицията отпреди интервенцията. При професии, които не изискват физическо усилие, връщането към обичайния делник е за дни. Упражняване на по-тежки дейности предполага щадящ период до 7-10 дни.

– Проблемите в дълбоките вени по-голямо предизвикателство ли са?

– Те най-често са свързани с вродените тромбофилии -предразположеност към образуване на слепване на кръвни клетки и образуване на тромби в дълбоките вени. В подобен случай последствията може наистина да са по-сериозни и да се стигне до усложнения като венозни язви, пс>сттромбозен синдром. При закъсняла диагноза или недобро лечение е възможно да се стигне до животозастрашаващото състояние белодробна емболия – тромб от вените на краката да се окаже в белия дроб. Няколко центъра в страната работят на световно ниво със съвременните методи за поддържане на пациенти с доказани предразположения за образуване на тромби в дълбоките вени. Една от най-важните препоръка за всекидневието е особено в топлите месеци да са добре хидратирани и да не се обездвижват – фактори, които улесняват слепването на кръвните клетки.

***

Проф. д-р Васил Червенков, дм, е началник на Клиниката по съдова хирургия към „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“. Завършил е медицина през 1987 г. в МУ – София, и започва работа по разпределение за 1 г. в хирургично отделение в Силистра. От 1988 г. е асистент в УМБАЛ „Св. Екатерина“ в Клиниката по съдова хирургия. През 1992 г. покрива изисквания за клиничен достъп в САЩ и е сертифициран от Educational. Commission for Foreign Medical Graduates (Образователната комисия за чуждестранни медицински специалисти), което му дава право да практикува в САЩ. След присъждане на специалност по обща хирургия в България продължава клинична специализация по кардиоторакална и съдова хирургия в Carolines Medical Center, Charlotte, NC, под ръководството на проф. франсис Робичек за период от 3 г. През 1999 г. му е присъдена специалност по съдова хирургия, след което от 2001 до 2002 г. специализира ендоваскуларно лечение на периферни съдови заболявания в същия център в САЩ. Редовен член е на Европейското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия.

Санитар, убил 85 пациенти, осъден до живот в Германия

Серийният убиец Нилс Хьогел искал да блесне в службата

Капка ТОДОРОВА

24 часа  стр. 12  


Доживотна присъда бе произнесена в най-големия процес срещу сериен убиец в следвоенната история на Германия – медицинския работник Нилс Хьогел, в Олденбург в четвъртък.

42-годишният санитар бе обвинен в убийството на 100 свои пациенти, но съдът прие доказателствата само за 85-има от тях. Самият Хьогел призна за 43-ма.

Хьогел вече бе осъден веднъж доживот за двойно убийство на свои пациенти. Разследващите двата смъртни случая обаче установили, че в смените на Хьогел в болницата, в която работил години наред, има твърде много смъртни случаи, които си приличат.

В крайна сметка медицинският работник признал, че нарочно е инжектирал с коктейли от различни тежки лекарства пациентите си, за да ги докара до кома, след което да ги „върне обратно към живота“ и да получи похвала в работата. Така блестял като спасител, докато и управата не започнала да се съмнява, че твърде често пациентите му имат нужда от реанимация.

Съдът определи убийствата като особено тежки, което означава, че Хьогел не може да бъде освободен при никакви условия предсрочно, преди да са минали 15 години от излежаването на присъдата.

Той има и доживотна забрана да работи по професията си. В Германия повечето доживотни присъди се преразглеждат след 20 години и само при най-тежките случаи, за които се смята, че все още представляват опасност за обществото, присъдата си остава в сила докрай.

В случая с Нилс Хьогел самият съдия заяви, че серийните убийства са надхвърлили всичко, което той е виждал в практиката си. Хьогел е минал през медицински тестове, които са установили личностна деформация. Той не е способен на емпатия, съчувствие, срам, чувство за вина или разкаяние, установяват психиатрите. Въпреки това е вменяем и може да понесе изцяло тежестта на закона.

В сряда дори защитата му поиска доживотен затвор за клиента си. Самият Хьогел пък се обърна към роднините на убитите и се извини за това, което им е сторил.

Те обаче отхвърлиха думите му като заучени и неискрени.

Нилс Хьогел работи между 2000 и 2005 година в клиниките в Олденбург и Делменхорст. Там той инжектира на пациентите си смъртоносни дози лекарства, като застрашава живота им. Веднага след инжектирането започва реанимация. Целта му е била единствено да впечатли колегите си. За съжаление, близо 100 пъти не му се удава да спаси пациентите си.

25 болни умъртвени от US лекар с фентанил

24 часа  стр. 12  


Американски лекар бе обвинен за убийството на 25 тежко болни пациенти, на които предписал свръхдоза фентанил – мощно обезболяващо, предаде АФП.

„Прокурор съм от 22 години, но никога не съм виждал обвинителен акт с 25 убийства“, каза на пресконференция Рон О’Брайън, прокурор в окръг Франклин, щата Охайо. Той обаче отказа да нарече доктор Уилям Хюсъл „масов убиец“.

Лекарят предписвал без никаква медицинска обосновка свръхдоза фентанил на тежко болни пациенти, настанени в болница в Кълъмбъс, столицата на щата Охайо, в централната част на САЩ. Общо около 35 души били засегнати от действията на доктора за период от четири години – от февруари 2015 до ноември 2018 г., като 25-има от тях починали. Издъхналите били на възраст между 37 и 85 г.

Макар че тези пациенти били в тежко състояние, не всички случаи били безнадеждни.

Лекарят бил отстранен от работа през ноември миналата година и уволнен малко след това.

Мотивите за действията на Хюсъл остават неясни. Самият той твърди, че не е искал да убива никого. В един от случаите жена на 82 г. отишла в болницата с болки в стомаха. Докторът й бил 2000 мг фентанил и тя издъхнала след 5 минути. На семейството казал, че пациентката е в мозъчна смърт и грижите за нея трябва да бъдат прекратени.

По всяка точка от обвинителния акт лекарят може да бъде осъден между 15 години и доживотен затвор.

Холандия: 17-годишното момиче не е евтаназирано

24 часа  стр. 12  


Холандската тийнейджърка, травматизирана от 3 изнасилвания в детството си, не е била евтаназирана, а е умряла от глад в дома си, след като отказала да се храни и да пие, а лекарите се съгласили да не я насилват да го прави.

В сряда британски и американски медии съобщиха, че 17-годишната Ноа Потовен, страдаща от тежка анорексия, депресия и посттравматичен стрес, е била евтаназирана в неделя. Според закона в Холандия евтаназията е възможна от 12-годишна възраст, а без съгласие на родителите това може да стане след навършване на 17 г. Разрешено е обаче само в случаи на доказано нелечими заболявания.

Лекарите наблюдавали момичето, след като се съгласили то да спре да яде и да пие, но не са му помагали активно да умре, обявиха холандският министър на здравеопазването и клиниката в Хага, за която се твърдеше, че е извършила евтаназията.

„В контакт сме със семейството, което ни каза, че противно на информациите в медиите, в случая не става дума за евтаназия“, обяви министър Хуго де Ионг. Клиниката също разпространи изявление на приятели на момичето: „За да престане да страда, тя спря да яде и да пие“. Ноа развила депресия, след като била насилена от съученик на 11 и на 12 г., а на 14 била изнасилена от двама мъже. Тя обаче не казала на родителите си.

Лекарите, на които вярваме

Публикуваме призьори 2019, започнаха номинации 2020

Любомира НИКОЛАЕВА

24 часа  стр. 20,21  


Лигата, продиктувана от благодарността на пациентите до 2019 г., е окончателно утвърдена и „запечатана“ със снимките на призьорите на в. „24 часа“ в иницативата „Лекарите, на които вярваме“. Публикуваме ги в поредица в петъчните страници „Докторе, кажи!“. Миналата седмица представихме първите 22-ма от тях, днес виждате нови 18. Открихме и новият сезон на доверието. Очакваме предложения за допълването и обновяването на номинациите за следващото издание на инициативата.

Обновеният справочник алманах и надградената интернет търсачка „Лекарите, на които вярваме 2019“ ще ви ориентират как може да се стигне до най-близкия лекар от 34-те ключови области на медицината.

550-те призьори, заслужили читателското доверие, получиха на тържествена церемония на 29 май в НДК сертификати за професионализма и вниманието си към пациентите.

***

Доц. АНТОН СЛАВЧЕВ, детски психиатър със собствена практика в София

Д-р ТОНИ ТОДОРОВ, хирург, изпълнителен директор на МБАЛ – Монтана

Проф. БОРЯНА ДЕЛИЙСКА, началник на Клиника по нефрология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“

Доц. ВЕЛИЗАР ШИВАРОВ, началник на лаборатория по клинична имунология в УМБАЛ „Софиямед“

Д-р КОНСТАНЦА ТОШЕВА-ДАСКАЛОВА, специалист по акушерство и гинекология в медицински център „Пентаграм“

Проф. ВЛАДИМИР ДАНОВ, медицински директор и началник на Клиника по кардиохирургия към УМБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен

Д-р НУРфЕТ АЛИОСКИ, началник на отделение по ендоваскуларна неврохирургия в УМБАЛ „Света Анна“ – София

Д-р ЕМИЛИЯ ДОНЧЕВА, специалист по хранене и диететика в Кардиологичен и онкологичен център към „Аджибадем Сити Клиник и Болница Токуда“

Доц. КАЛИНКА КОПРИВАРОВА, педиатър ендокринолог в Медицински център за специализирана извънболнична помощ по детски болести в София

Проф. КРАСИМИР НЕЙКОВ, началник на Клиника по урология в УСБАЛ по онкология – София

Проф. СТЕФКА ПЕТРОВА, консултант по здравословно хранене и диететика към МБАЛ „Надежда“ и Медицински комплекс „Д-р Щерев“, София

Д-р АСЕН КЕЛЧЕВ, ръководител на отделение по кардиохирургия в „Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център“

Д-р СТЕФАН СТЕФАНОВ, началник на отделение по съдова хирургия в „Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център“

Д-р КАНА ПРИНОВА, ръководител на Клиника по нервни болести във BMA

Полк. доц. ЛЮБИНА ВЕСЕЛИНОВА, началник на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА

Проф. НИКОЛА ВЛАДОВ, ръководител на Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА

Проф. ТРОЙЧО ТРОЕВ, ръководител на Катедра по физиотерапия и рехабилитация във ВМА

Д-р СИЛВИЯ НАЙДЕНОВА, стоматолог в София с опит в пародонтологията, детската и терапевтичната стоматология

***

С партньорството на:

SANOFI

GSK

MERCK

ABOPHARMA

Регионална фармацевтична колегия София-столична

Медсестрите блокират улици

Телеграф  стр. 7


Медицинските сестри започват да блокират улици в знак на протест. Първата акция е насрочена за днес от 16 часа, когато се очаква да бъде спряно движението по пътя за Маказа. Пуснато е уведомление до властите за проявата. Междувременно 25-те медсестри от спешното отделение на МБАЛ „Бургас“ са се отказали да започнат гладна стачка след проведени преговори и споразумение с ръководството. От 12 юни обаче сестрите от болница „Токуда“ започват да гладуват, съобщиха от Центъра за защита на правата в здравеопазването. За 11 юни пък е предвидена блокада на път в Стара Загора, а на 18 юни – във Враца. Причината за действията на медсестрите е, че в голяма част от лечебните заведения не са достигнати договорените заплати по колективния трудов договор. Освен за по-високи възнаграждения те настояват да бъде премахнат и търговският статут на болниците.

Морбили тръшна половин училище

Телеграф  стр. 7


Повече от половината ученици от началното училище в кюстендилското село Раждавица са болни от морбили.

В учебното заведение са записани 40 деца, а само за последната седмица 27 от тях са се разболели, съобщиха от Регионалната здравна инспекция. Децата, които учат в „Св. Св. Кирил и Методий,, са предимно от ромския етнос. Дни преди началото на лятната ваканцията голяма част от тях са се разболели. Броят на заразените в страната също продължава да расте. По последни данни до края на миналата седмица случаите на морбили са над 800, като всяка седмица се регистрират средно между 50 и 80 нови. Ако разпространението продължи със същите темпове, болните ще достигнат до над 1000 в рамките на месеца. Първият взрив на дребна шарка бе регистриран в Благоевградско, а след това и в София-област. Там случаите намаляват, но се увеличава броят на заразените в Кюстендил и София-град, а също в Пазарджик и Перник.

Присаждаме бял дроб догодина

Телеграф  стр. 7


Първата трансплантация на бял дроб у нас ще бъде извършена до края на следващата година.

Това заяви здравният министър Кирил Ананиев по време на вчерашния парламентарен контрол. Преди това чужди специалисти ще бъдат поканени у нас. Ананиев заяви, че вече е готов проектът на Национална програма за насърчаване на донорството и трансплантациите 2019-2023 г. Както „Телеграф“ писа, една от идеите е да се раздават специални карти, в които всеки желаещ да бъде донор ще изрази волята си. Ананиев припомни, че от началото на годината имаме договор за обучение на български лекари за трансплантация на бял дроб с болницата във Виена. Четирима специалисти от „Са. Екатерина“ и ВМА вече са преминали първия етап от него. Това са и двете лечебни заведения, които се подготвят за бъдещите трансплантации. Междувременно от МЗ са изпратили и писмо до болницата в Хановер с искане за сключване на договор за обучение там. За осигуряването на бял дроб пък трябва да се погрижи Националната агенция „Медицински надзор“. Засега двама българи, които се нуждаят от органа, са били във Виена за оценка на физическото им състояние.

Купуваме хапчета от Румъния, зарзават от Македония

Телеграф  стр. 4, 5


Хапчета от Румъния, зарзават от Македония, дрехи и памперси от Турция. Това са хитовете на търговията в граничните ни области, показа проверка на „Телеграф“.

Русенци от години купуват в Румъния лекарства, които или са по-евтини, или пък не могат да се намерят в нашата аптечна мрежа. По-евтини в северната ни съседка са антибиотиците и някои други групи медикаменти. На 1 юли 2015 г. румънското правителство намали на 9 процента ДДС на лекарствата и това се отразява на крайната цена.

Масово кюстендилци съчетават почивните си дни, за да се разходят из Северна Македония, където се снабдяват с по-евтини хранителни продукти. Публична тайна е, че почти всеки уикенд цели семейства се изнасят за съседката, където след стабилно угощение в местните заведения успяват да си купят по-евтино сирене, кашкавал и колбаси, зеленчуци. „Там отиваш на обяд в една от местните кръчми и ядеш буквално на корем. То са печени ребърца, салати и каквото не се сетите. Накрая оставяш 30 лв. сметка и си преял“, разкрива 42-годишният Йордан. Той съчетава семейното пътуване и с шопинг в техните хранителни магазини. Казва, че сиренето е с 2 лв. по-евтино от родното, но за сметка на това е истинско. Купува и салами и луканки, които също са с по-ниски цени. „Зная, че има забрана за внос на хранителни продукти, но аз не прекалявам. Взема си по една бучка, една-две палки салам, никога не прекалявам“, обяснява още кюстендилецът.

Хората от регионите на Хасково и Кърджали най-често ходят на пазар в Одрин. Причината е, че там може да се купят много изгодно дрехи, обувки, перилни препарати, битова химия, санитарни материали, както и някои лекарства. Разликите в цените са от години и бумът на трансграничната търговия на дребно изобщо не е само заради срива в курса на турската лира. В Одрин, който е на по-малко от 20 км след границата, може да се напазаруват много изгодно дрехи за летния сезон. Разликата в цените е поне 30 на сто в полза на шопинга в Одрин. Наполовина по-евтино излиза купуването на памперси, салфетки, кухненска хартия, перилни и санитарни материали. С един пълен багажник на семейното комби могат да се спестят до 200 – 300 лева от разликата в цените въпреки разходите за гориво до Одрин и обратно.

Всяка събота жители на област Добрич се отправят към гранични румънски селца, където се провеждат фермерски пазари. Добруджанци масово купуват месо от северните ни съседи – основно цели пиленца, които се продават с дреболиите. Агнетата пък се предлагат цели или по половин. Цените са два пъти по-ниски, отколкото в Добрич. Преди месец килограм прясно агнешко се е търгувало по 6 лева, твърдят купувачи от Добрич. А и вкусът е страхотен. От фермерските пазари в Румънско добруджанци купуват сирене, овче или краве, като директно от фермата цената е между 5 и 7 лева за килограм. Кашкавал от същата „био“ категория (собствено производство) се търгува между 6 и 12 лв./кг. Маслото е с цена около 12 лв./кг. Можете да купите и тулумско сирене. Всичко това се предлага от производители. И преди да се решите да купите, търговците задължително държат да дегустирате. Сезонните пипер, краставици, картофи, лук, чесън и домати, както и плодове са с цени средно с около 30% по-евтини от тези, предлагани в Добрич.

Могат да се намерят всевъзможни подправки, туршии, домашни яйца, прясно и кисело мляко. Хората излизат на пазара и продават кисели краставички или друга зимнина, която сами са произвели.

70 с лаймска болест и 30 с марсилска треска от кърлежи

Монитор  стр. 6


70 случая на лаймска болест и 30 случая на марсилска треска вследствие на ухапване от кърлежи са регистрирани у нас до момента. Това е с 30% по-малко спрямо 2018 г., обясни държавният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Той обаче очаква през следващите два месеца бройката от миналата година да бъде надмината.

„Дължи се основно на закъснението. Темпът на нарастване е сега, така че през следващите два месеца ще надминем бройката от миналата година“, коментира Кунчев пред БНР. Той предупреди, че с наближава

нето на лятото, ухапванията от кърлеж ще се увеличават, въпреки пръскането им и на тревните площи.

Когато кърлежът се забие дълбоко.- трябва да се потърси лекарска помощ за ваденето му, категоричен е д-р Кунчев. Така се постъпва задължително и когато ухапването е на дете, тъй като има риск при-ваденето да се наруши цялостта на паразита. Принципно заразяването с болест, пренасяна от кърлеж, може да се случи, ако той преседи дълго от няколко часа, но е добре кръвосмучещото насекомо да се отстранява възможно най-бързо, обясняват лекарите.

Уролози: НЗОК да поеме хирургия с „Да Винчи“ при рак на простатата

Монитор  стр. 6


Националната здравноосигурителна каса да поеме лечението с робота „Да Винчи“ и лапароскопските операции при рак на простатата. За това призоваха специалисти от Българското урологично дружество.

Сега този тип терапии са за сметка на пациентите. Българските мъже са лишени от тази възможност. За лапароскопия те трябва да плащат по 2500, а за робота 5000 лева, каза доц. Марин Георгиев, председател на дружеството и началник на Клиниката по урология в Александровска болница. Операциите са изключително надеждни, осъществяват се през пет миниатюрни отвора, не се стига до кръвозагуба. За разлика от конвенционалната хирургия, в която оперирания от рак на простатата изгубва между 3 и 5 литра кръв, поясни доц. Георгиев.

Специалистът посочи, че разходите на касата ще бъдат около 2,5 – 3 млн. лева годишно, ако тя поеме тези процедури. Всяка година в България се диагностицират 2600 нови случая на рак на простатата, от тях се оперират 500-600.

МЗ се надява до края на 2020 г. да правим белодробни трансплантации

Ана АТАНАСОВА

Сега  стр. 2


„Надявам се до края на 2020 г. да бъде направена първата белодробна трансплантация у нас след периода на обучение на нашите специалисти в чужбина“, обяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в парламента. Той припомни, че има подписан договор с клиника във Виена, а първите екипи вече са преминали обучението си там.

Повече от година МЗ нямаше договор с чужда клиника за извършване на белодробни трансплантации, което доведе до протести на пациенти и близките им, а някои от болните не дочакаха новия договор. Той се забави, тъй като България не успяваше да отговори на завишените критерии да осигурява повече органи за мрежата на Евротрансплант. Споразумението с клиниката във Виена е за обучение на български специалисти – от ВМА и „Св. Екатерина“, и докато трае то, по 5-има български пациенти годишно ще могат да бъдат приемани за трансплантация на бял дроб.

Национална кампания по донорството „Да! За живот“ стартира МЗ, каза още Ананиев. Той цитира данни, според които от 2004 г. досега у нас са направени общо 485 трансплантации на бъбрек, 149 трансплантации на черен дроб, 58 трансплантации на сърце. През 2018 година броят на трупните реализирани донори в България е 16, което представлява 2.28 донори на един милион население. Подобно сравнително ниско ниво на донорство има в Румъния, Кипър и Гърция. За членство в Евротрансплант са нужни 10 донора на 1 милион население. „Основните причини за нереализираните донори са отказът от страна на близките на донора да се предоставят органи на починалия и наличието на медицински контраиндикации“, поясни министър Ананиев.

***

ПРЕДСТОЯЩО

Кирил Ананиев припомни и друга инициатива на МЗ – чрез карта, отпечатана от министерство то, всеки може да изрази съгласие да бъде донор при настъпване на мозъчна смърт. „Тази карта няма юридическа стойност. Тя ще послужи най-вече на близките и на семейството на човек, ако изпадне в ситуация на мозъчна смърт, неговите роднини и близки да вземат мотивирано решение съобразно изразената приживе воля. Картата ще бъде разпределена в здравната система и всеки български гражданин може да я получи и да я носи заедно с личните си документи“, каза министърът.

Тихият крадец глаукома

Човек може да загуби до 40% от зрителните си влакна, преди да има нарушение в зрението, казва офталмологът д-р Бисера Самсонова

Дума  стр. 16


– Между 85 000 и 90 000 души в България страдат от глаукома. Какво представлява тя?

– Глаукомата е заболяване, което засяга зрителния нерв. Най-често е съпроводено с повишено вътреочно налягане (ВОН). Съществува и форма на глаукома, която се развива на фона на нормално ВОН. Водещи механизми в развитието на заболяването са атрофия на влакната, които съставят зрителния нерв от компресията на ВОН или нарушено оросяване на нерва при различни заболявания на сърдечносъдовата система и кръвта. Глаукомата има много разновидности и сложна класификация. В зависимост от това на кой етап от живота на човек дебютира болестта, тя се разделя на вродена, детска, юношеска или първична глаукома при възрастни, която се развива предимно след 35 г. Когато заболяването възникне на фона на здраво до момента око, се нарича първична глаукома. Ако се яви в резултат от предшестващи заболявания на окото, водещи до структурни и функционални промени, се нарича вторична глаукома. Има други две важни разделения на формите на откритоъгълна и закритоъгълна. Те касаят състоянието на преднокамерния ъгъл в окото, анатомията на който има пряко отношение към дренажа на вътреочната течност. Когато този ъгъл е добре отворен, говорим за откритоъгълна глаукома. При много тесен ъгъл се касае за закритоъгълна глаукома.

Глаукомата е втората причина за слепота в България и света. Пренебрегната или не лекувана, се превръща в коварно заболяване.

■ Кои са рисковете за развитие на болестта?

– Наследствено предразположение, напреднала възраст, раса, високостепенно късогледство, съдови заболявания, наличие на тънка роговица, диабет и др.

■ Какви са признаците на заболяването?

– ВОН може да е завишено над нормата в различна степен. Когато е леко завишено, пациентите може да нямат никакви оплаквания и загубата на зрение да се случва бавно и постепенно, без да подозират. При силно завишено очно налягане се появява типична тежест в очните ябълки и челото, главоболие, зачервяване на очите, поява на цветни ореоли около светещи обекти и замъгляване на зрението, поява на скотоми в зрителното поле, които представляват участъци от полето с липсващо възприятие в тях и пациентът ги регистрира като тъмни петна. Това налага много спешни мерки за понижаване на очното налягане, защото оставено високо, то може за кратко време да причини сериозни структурни и функционални загуби на зрителния нерв и да влоши зрението. Хората наблюдават света с две отворени очи и затова началните загуби на зрението дълго остават нерегистрирани от тях. Едва при последователно затваряне на едното и другото око пациентът успява да долови наличие на дефицити в зрителното поле.

■ Как се диагностицира?

– Диагностика изисква задължителни изследвания -изследване на зрителната острота, на очното налягане, биомикроскопско изследване на структурите на окото, изследване на състоянието на преднокамерния ъгъл, на очното дъно и вида на зрителния нерв, отчитане дебелината на роговицата. Задължителен елемент от диагностиката е тест, наречен компютърна периметрия, който има за цел да установи функционалното състояние на нерва. Оптичната кохерентна томография, добила популярност сред хората като очен скенер, е изследване, което удостоверява структурните параметри на зрителния нерв, слоя на нервните влакна в очното дъно и макулите и отчита отклоненията на техните показатели от нормата. Не можем да претендираме за прецизна съвременна диагностика на глаукомата, без да разполагаме с тест за структурни и функционални параметри на зрителния нерв.

■ Какво е лечението?

– Основна цел при лечението на глаукомата е понижаване на ВОН. Ще попитате докога? До постигане на стойност, при която състоянието на болестта не прогресира. Тя е строго индивидуална за всеки пациент и се нарича прицелно ВОН. Принципът на лечението е да се започне терапия с капки за понижаване на очното налягане и проследяване на стойностите му във времето. Периодично се извършват и контролни периметри и ОСТ изследвания за отчитане на динамиката в структурата и функцията. При стабилизиране на състоянието и липса на прогресия в структурните загуби и в дефектите в зрителните полета считаме болестта за овладяна. В зависимост от стойностите на изходното очно налягане се определят видът и броят на предписаните капки за лечение. При по-ниски стойности се започва с монотерапия, тоест един вид капки, но при по-високо изходно налягане се налага да се започне с комбинирана терапия от два или три медикамента за постигане на прицелно очно налягане.

Алтернативи на капковата терапия са някои лазерни процедури, които имат за цел да улеснят циркулацията и дренажа на вътреочната течност. При липса на достатъчна компенсация на налягането на фона на капкова или лазерна терапия се прибягва до лечение с филтрираща хирургия, като за златен стандарт се смята процедурата, наречена трабекулектомия. Днес тя се прилага в съчетание с различни импланти с цел подобряване на ефективността й. Науката продължава да възлага големи надежди на микроинвазивната хирургия, която се състои в поставяне в окото на фини импланти, локализирани в различни структури с цел улесняване на дренажа на вътреочната течност. Лечението на глаукомата е доживотен процес. Някои хора прилагат терапия с капки над 2030 години. Това поставя изискване към повишена ефективност и добра поносимост на медикаментите. С цел щадене на очната повърхност вече повечето очни капки са без консервант и се превръщат в модерна тенденция на съвременната терапия. Ако ВОН се понижи достатъчно и въпреки това загубата на зрение продължава, идват на помощ лекарства, наречени невропротектори, както и такива, подобряващи оросяването на зрителния нерв. Адекватното лечение на глаукомата изисква интердисциплинарен подход. Необходимо е да сме наясно с всички съпътстващи заболявания на пациента, за да предвидим вероятните причини за развитие на болестта. Глаукомата е мултифакторно заболяване, тоест винаги са налице комплекс от причини, които действат в комбинация. Тя е сериозно предизвикателство към интелигентността на лекаря, неговата компетентност, гъвкавост и избора на индивидуален подход. За успешното лечение се изисква стриктно следене на състоянието на болния, спазване на терапията от пациента и много отговорност от лекар и пациент.

■ С какви проблеми се сблъскват у нас лекари и пациенти?

– Проблемите са от различно естество. От една страна, липсва достатъчно здравна култура сред населението, както и организиран профилактичен скрининг за глаукома. Очните капки са скъпи, въпреки че повечето са реимбурсирани от здравната каса. Висок процент от болните са на комбинирана терапия и ползват по няколко вида очни капки, което прави терапията им финансово непосилна за тях. Прецизната диагностика и проследяване изискват периодично провеждане на скъпо струващи специализирани изследвания, които се налага да плащат сами.

■ Каква е профилактиката на глаукомата?

– След 40 г. е удачно да се прави профилактичен преглед всяка година. При пациенти, чиито родители са имали глаукома, добре е профилактичните прегледи да започнат в по-ранна възраст. По преценка на лекаря – при съмнение за глаукома, се провеждат всички специализирани изследвания, необходими за доказване на болестта. Важно е да се знае, че тази диагноза се доказва и проследява най-добре в динамика. Много често на специализираните изследвания могат да се установят структурни отклонения от средностатистическата норма. Ако налягането в окото е в границите на нормата и тези показатели не търпят динамика във времето, то приемаме, че се касае за индивидуални особености в структурата на пациента, а не за болест. Ето защо диагностиката и контролът на заболяването са непрекъснат диалог с фактите от изследванията на пациентите.

 

Георги Петков, изпълнителен директор на „БТЛ индъстрийз“: Болният оптимизъм като добър мениджър

Иглика ФИЛИПОВА

Капитал  стр. 52-54


Георги Петков е изпълнителен директор на „БТЛ индъстрийз“ и част от управлението на групата BTL. Започва работа в компанията през 2004 г. като мениджър „Логистика“, две години по-късно става оперативен мениджър, а от 2011 г. заема поста изпълнителен директор. Има магистърска степен по „Управление на индустрията“ от Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов. Владее английски, немски и руски.

КОМПАНИЯТА

„БТЛ индъстрийз“ е собственост на чешката компания BTL, която произвежда продукти в три медицински направления -кардиология, физиотерапия и естетична медицина. В рамките на групата цялото производство е базирано в Пловдив. От няколко години българското дружество има и инженерен екип в София, който прави разработка на част от новата апаратура. Чешката група има директни представителства в 55 държави по света, а в още толкова работи с дистрибутори. В момента В „БТЛ индъстрийз“ работят

300 души, като екипът постоянно се разширява. През 2018 г. компанията увеличи приходите си с почти 50% до 151.4 млн. лв., а печалбата й нарасна повече от три пъти до 32.8 млн. лв.

Как оценявате бизнес средата в България?

Като представител на чуждестранна компания мога да кажа, че най-големият проблем е много тежката бизнес администрация. Последните години данъчните доста еволюираха, но като цяло държавната администрация е доста тромава. Говоря за счетоводство, статистика, регистрации, митници. Трябва да имаш огромен брой хора, които да обслужват тази машина. От една страна, икономиката се развива, държавата е добре, но от друга, трябва да се блъскаш с всяко нещо. Това за чужденците е малко странно. Затова чехите са си наели българин, защото за мен тези работи са понятни. Но ако съм германец и трябва да се боря с тези проблеми на ежедневно ниво, най-вероятно няма да оцелея. Имаме един човек, който се занимава само със статистиката и Интрастат, но ние сме голяма компания. Нямам представа как се справят малките фирми. Преминаването към електронно правителство би облекчило много бизнеса.

Другият проблем е образованието, което в България е абсолютно неадекватно. Фирмите просто са принудени сами да си обучават хората. В Пловдив например имаме професионално училище по електроника и електротехника и ние сме склонни да изпращаме хора, които да преподават, но училището не може да направи нищо, защото програмата си е програма. А има предмети, които вече не съществуват в реалния бизнес.

Как се отразява това на пазара на труда, трудно ли намирате хора?

Пазарът е много труден, защото няма подготвени кадри в областите, които търсим. Нароиха се прекалено много университети в България, произвеждащи специалисти, които нямат реализация на пазара. И после тези хора очакват високи заплати само защото са завършили висше образование, без значение, че специалността им няма нищо общо с работата, за която ги наемаш. Това е проблем на самите хора, но е проблем и на държавата, защото е произвела такива кадри, субсидирала е образованието им, което е загуба на пари.

През последните години в Пловдив навлязоха много фирми и конкуренцията за работници се изостри. Как задържате хората?

Имаме гъвкаво работно време и нямаме работа на смени. Това е рядкост в сферата на производството, но е много важно за хората. Другото е, че нас ни е грижа за хората. Обстановката при нас е изключително приятелска, няма стрес от системата. Може да е натоварено, когато има повече работа, но като цяло вътре в системата няма стрес – не ги гоним, не ги наказваме, не ги порицаваме. Всички във фирмата си говорим на малки имена, познавам по-голямата част от семействата им, защото идеята е, когато някой има проблем, да дойде и да ми го каже директно. Ние сме напълно отворена структура, всеки може да говори с всеки.

Самите условия на работа също са много добри, не е това, което хората си представят за производството. Освен това сме в центъра на града, което пък е много удобно за хората. Имаме доста сериозен социален пакет, имаме и собствен фитнес. Много е важно, че даваме възможност за развитие във фирмата на всеки, който има желание. Това развитие не е задължително да е йерархично, но ако някой иска да поеме нови отговорности, да научи нова професия, ние му даваме тази възможност, а с това нарастват и заплатата, и познанията му. Ние инвестираме изключително много в специализирани обучения на хората. Наскоро например имахме обучение по управление на проекти, тъй като имаме няколко отдела, които се занимават специално с тази материя, и то беше много полезно.

Отговаряте за 300 души. Трудно ли се работи с толкова много хора?

Напротив, аз обожавам да работя с хора. Естествено, във фирмата има и няколко мениджъри, които ми помагат. Когато си ръководител, трябва да си готов да се адаптираш към хората, не те към теб. Ако искаш да им кажеш нещо, трябва да го направиш на техния език по начина, по който те разбират. Ако не си готов за това, обикновено отиваш към директивно управление, с което много често губиш мотивацията на хората. Имаш я, когато работиш с тях по открит начин. Парите са фактор, но те не мотивират, те задоволяват потребности. Ако искаш хората да идват с желание и да разбират какво искаш от тях, трябва да им предлагаш информацията по начин, по който разбират, да им дадеш картината накъде се движи фирмата и т.н. На моите мениджъри винаги казвам, че с хората трябва да се държат като с децата си – трябва да ги развиват, да им правят забележки, да ги хвалят, да говорят с тях. Това е начинът на работа, който сме възприели, такава е фирмената ни култура.

А самите мениджъри откъде идват?

Всички са израснали във фирмата. Ние сме си ги обучавали, ние сме си ги развивали. В момента вече с бурното разрастване последните години наехме 2-3 нови момчета и момичета, които са отвън, но имаме нужда от много хора, и то хора с опит, които вече вътрешно не можем да обучим. Основната част от мениджърите в нашата фирма обаче ние си ги отглеждаме.

Имали ли сте трудни моменти като ръководител, налагало ли ви се е да взимате непопулярни решения?

Като цяло хубавото в тази фирма е, че до момента не съм имал трудни моменти, но това много зависи от ръководителите на групата BTL. Те са много отворени, дават пълен картбланш на хората и дори да има труден момент, просто отивам, казвам проблема и го решаваме. Това е удобство на нашата фирма, тук няма някаква строга йерархия, просто в рамките на минути или часове можем да вземем едно изключително важно решение и да започнем да действаме.

Държите ли да имате контрол върху всичко във фирмата, или лесно делегирате задачи по веригата надолу?

Аз задачи не давам, защото хората знаят какво да правят. Работя основно с 5-6 мениджъри, на които имам абсолютно доверие. Работата ми е само да им помагам, когато имат проблеми, да ги уча на уважение към хората и да следя резултати.

Намирате ли баланс между професионален и личен живот?

Това е едно от нещата, на които държа най-много. Не само за себе си, но и за хората около мен, било то мениджъри или служители. Държа те да са пълноценни личности и в личния си живот, и в професионалния. Когато видя, че някой залита само към работата, гледам да го завърна. При мен се получава от няколко години, откакто осъзнах, че този баланс е много важен. Моята теория е, че един човек, ако не е пълноценен в личния си живот, няма шанс да е пълноценен в професионалния. И обратно – ако не се чувства добре в работата си, няма как в живота си да се чувства добре. Третият елемент е аз-ът, човек трябва да има време и за себе си. Тези три неща трябва да са в баланс. За кратко той може да бъде нарушен, но ако това продължи по-дълго време, вече има проблем.

Доколко съвременните технологии се отразяват на вашия бизнес?

До голяма степен сме повлияни от новите технологии. В областта на кардиологията например най-новият ни продукт е софтуер, който управлява абсолютно всички машини, свързани с него, и позволява да се правят неща като статистически анализ и обработка на данни, както и диагностика. Информацията е качена в облак и лекар от България например може да се обади на специалист в Австралия или Индонезия и да поиска тяхното мнение. Така за много кратко време може да постави диагноза на пациент, и то консултирана със специалисти навсякъде по света.

Как си представяте компанията след 5 години и какви са перспективите във вашия сектор като цяло?

След пет години си представям компанията много пораснала като хора и технологии. Ще сме навлезли на нови пазари и ще имаме нови продукти. Работата ще е изключително интензивна. Представям си го така, защото говоря със собственика на BTL Ян Вилд, който притежава всички компании в групата, и знам какви са неговите идеи за бъдещето на фирмата, за посоката й на развитие. Той има амбиция да развива компанията и географски, и продуктово, и като хора. Вярвам, че ще навлезем в много нови бизнеси, в нови полета като неврология, роботика, хирургия, обща медицина и други.

В същото време естетичната медицина също се развива изключително бързо. Това означава разкриване на още работни места, като до две години трябва да сме достигнали 500 души. Очаквам също да добавим нови помощни производства, както преди време направихме завод за металообработка, за да си произвеждаме частите. Това означава разширяване на персонала не само като бройка, но и като специалности. Виждам изключително много потенциал в нашата сфера.

***

Q&A

Как протича работният ви ден?

Може би 70% от деня ми преминава в говорене с хора. Обикновено ходя много рано на работа, спортувам във фитнеса и започвам. Срещите ми са свързани или с обсъждане на някакви проблеми, или с управление на проекти, или с развитието на определен човек от фирмата. Общо Взе то, работното ми време е разпределено между тези три неща. Какво правите в свободното си време, имате ли хобита?

В момента най-любимото ми занимание е да съм с децата си, да прекарваме време заедно. Преди бях филателист, но сега не ми остава много време. Също чета много.

Какво обичате да четете и имате любима бизнес книга?

Последните една-две години си казах, че ще чета най-вече художествена литература. Обожавам научната фантастика и смислени автори, като Оскар Уайлд например. Ако иска да се развива човек обаче, трябва да чете и бизнес книги. Има двама автори, които изключително много уважавам – Джак Уелч и Майкъл Хамър. Последно препрочетох „Дневният ред“ на Хамър. може би за десети път. Но това са мениджъри, чието мислене много ми допада.

Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте мениджър?

Барман. Обичам да си говоря с хората. Представям си как по цял ден ще стоя зад бара, ще си говоря с хората, ще разтоварвам каси и пак ще си говоря с хората. Имате ли любим цитат или мото?

Има много цитати, за които се сещам според моментното си състояние и настроение, но може би най-любим ми е този на Оскар Уайлд. който казва, че всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите. Мисля, че в каквото и положение да се намира човек трябва да е настроен позитивно. Аз като цяло съм болен оптимист.

Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от „прегаряне“, затова грижата за психичното им здраве е от полза за всички

Лия ПАНАЙОТОВА

Капитал  стр. 66-67


„Бездушни измамници“ и „Убиват ни!“ са част от гневните възгласи под публикация в социалните медии, която разказва трагичен развой в софийска болница. Всеки от нас в някакъв момент от живота си става пациент, което освен притеснение за жалост често означава понасяне на грубо отношение от страна на ле карите. В същото време медиците се чувстват зле заради ниското заплащане, претоварените графици и общественото недоверие. Изглежда, в България се води една тиха война, в която губещи са всички – войната между лекари и пациенти. Научни изследвания от цял свят показват, че проблемът с „бездушието“ на лекарите започва още с образованието по медицина, а по-нататък „прегарянето“ става една от причините пациентите да не получават оптимална грижа.

Свикнали сме да мислим, че лекарската помощ зависи главно от фактори като апаратура, лекарства, финансиране, знанието и опита на медицинския екип. Разбира се, това са насъщни неща, но на заден план остава един сериозен елемент – психичното им здраве. Стотици международни изследвания категорично доказват, че емоционалното изтощение при медицинските работници влошава качеството на грижата за пациентите и увеличава процента грешки. Персоналът в най-натоварените отделения се чувства неудовлетворен от работата си, членовете на екипа не се разбират, текучеството е високо и в най-лошия случай медиците развиват депресивни симптоми, дори мисли за самоубийство. А когато лекарите са „прегорели“, те се справят по-трудно със задълженията си и са по-малко състрадателни, от което на свой ред страдат пациентите.

Разбира се, всеки е отговорен за (без)действията си и обясненията не могат да служат за оправдание. Но все пак може би си заслужава да погледнем здравните работници през една по-емпатийна перспектива с надеждата, че това ще донесе повече взаимно разбиране. Особено като имаме предвид една съвсем гореща новина – преди няколко дни Световната здравна организация включи „прегарянето“ в своята Международна класификация на болестите, което означава, че от 2020 г. този синдром ще фигурира в списъка на официално признатите заболявания.

Феноменът „прегаряне“

Състоянието, познато като бърнаут, прегаряне и изпепеляване, е пълно емоционално, физическо и психическо изтощение, до което се стига, когато човек е подложен продължително на високи нива на стрес. Симптомите са: спад в продуктивността, тъга, тревожност, загуба на мотивация, чувство на откъснатост от другите и света, раздразнителност, усещане за безпомощност, емоционално „изтръпване“, физически болки, драстични промени в съня, цинизъм. Всеки може да стане жертва на бърнаута, но според психолозите най-застрашени са т-нар. помагащи професии.

Като психолог Ана Димитрова* е част от екип, който се грижи за пациенти с тежки заболявания. Според нея всички специалисти в „помагащата“ сфера са в риск от прегаряне, тъй като се справят със страданието и болезнените преживявания на другите.

Като пациенти имаме нужда от внимание и разбиране, а не само от диагноза. Вместо това обаче често се сблъскваме с коравосърдечие и дори арогантност. „Смятам, че това са психични защити, които възникват заради липсата на психологическа помощ за медицинските специалисти“, обяснява Ана Димитрова.

Експерти в тази област споделят това мнение. А д-р Гергана Форева, лекар със специализация по клинична психология и психотерапия, добавя: „За синдрома на изпепеляване се говори сравнително често, но в лечебните заведения рядко има политики по измерването и превенцията му. Обществото консумира неблагоприятните му проявления, защото лекарската циничност най-често е израз именно на този синдром.“

Верига от липси

Всички сме наясно, че липсва взаимно разбиране между лекари и пациенти, грижа както за собственото, така и за чуждото здраве, липсва и психологическа подкрепа. Но откъде тръгва всичко това и вижда ли му се краят?

Изследване от Калифорнийския университет в Сан Франциско, САЩ, обобщава предишни проучвания, като показва, че 24% от студентите по медицина имат симптоми на депресия, а 26% от тях са обмисляли самоубийство. За съжаление подобни данни са по-скоро правило, отколкото изключение. Така например изследване в Медицинския университет „Сейнт Луис“ показва, че в края на първата година от обучението си 57% от бъдещите медици страдат от умерена до тежка тревожност, а 27% имат симптоми на депресия. Друго изследване, този път върху ирански студенти по медицина, показва, че вероятността тази група да страда от депресия е с 44% по-висока, отколкото за средностатистическия иранец. „Обучението по медицина директно допринася за психологическия дистрес на студентите и това може да има катастрофални последици както за тях самите, така и за бъдещите им пациенти“, обобщава изследването.

За каквато и професионална област да говорим, е повече от ясно, че човек трудно може да бъде пълноценен, когато страда от депресивни симптоми. А когато става въпрос за здравни работници, отражението върху пациентите е неизбежно. Първите признаци на този проблем се виждат не само в изследванията, но и в практиката. Д-р Жанет Иванова*, лекар и преподавател в университетска болница, интерпретира тези резултати така: „Първите срещи с болестта и страданието оставят трайна следа.“

Какво обаче правят университетите, за да помогнат на своите възпитаници и техните бъдещи пациенти?

По данни на НСИ от края на 2017 г. най-много лекари в България (34.5 %) са на възраст 55 – 64 години. Като част от тази група лекарското семейство на проф. Никола Иванов* и д-р Жанет

Иванова* не помнят тяхното образование да е включвало психология. „Много по-късно, като лекар с години опит, осъзнах колко важно е то“, споделя д-р Иванова.

Медиците, които в момента завършват образованието си, имат привилегията на курсове по клинична психология.

Един от хората с най-добър поглед върху темата в България е проф. Румяна Крумова-Пешева – психотерапевт, преподавател, автор на книги и учебници, включително „Психологично консултиране в медицинската практика“. Според нея от огромно значение са не само наредбите на МОН и това какво прави всеки отделен университет с тях, но и как гилдията на психотерапевтите в България поднася информацията. „Ако един студент знае за бърнаута, ако ние, психолозите и преподавателите, комуникираме с него на тази тема, той е много по-склонен да допусне такава възможност и за себе си, и за другите“, казва проф. Крумова-Пешева. Според нея е важно настоящите и бъдещите лекари да станат чувствителни към вътрешния си свят и комуникацията с пациентите.

„Ако знанието по клинична психология се вложи в работата на едно отделение, ползите може да са огромни. Категорично. Но за България това все още е само добро пожелание“, добавя тя.

Проф. Иванов смята, че психологическата грамотност и знанието, че лекарите могат да получат съдействие от психолог, биха могли да доведат до значителни подобрения: „За взаимоотношенията с колегите, пациентите, ръководството, със себе си и моите проблеми, включително дали взимам правилните решения и дали някой не си е отишъл заради моя грешка.

Като пациенти трудно можем да разберем научната или техническата страна на медицината, а лекарите рядко имат търпението, времето и уменията да разяснят по подходящ начин. Според проф. Иванов и в това отношение психолозите могат да са полезни на отделенията – за да подкрепят лекарите в съобщаването на лоши новини, а и да предоставят опора на пациентите и техните близки.

За щастие някои болници вече осъзнават тази нужда и работят с експерти като проф. Крумова-Пешева. Но докато това се превърна в масова практика, за медиците има и друга опция – така наречените Балинтови групи.

Балинтови групи

Майкъл Балинт е унгарски психоаналитик, основал подхода, известен като „Балинтови групи“. Според него е важно пациентът да бъде разглеждан цялостно, като съвкупност от физиологични и психични механизми, а лекарите трябва да познават и двете области. Затова в Балинтовите групи психолози и лекари се срещат, за да се включат в групови дискусии, да разгледат емоционалните преживявания по време на работа, как те се зараждат и отразяват при контакта с пациента.

Д-р Гергана Форева, организационен секретар на Българското Балинтово общество, наблюдава положителна тенденция сред колегите си, които все по-често обръщат внимание на собственото си здраве и активната почивка. „Би било още по-позитивно, ако медицинските специалисти споделят психологически натоварващите ги професионални ситуации. Точно това се случва в Балинтовите групи. Но дори да не са точно този тип групи, всяка стъпка в посока на признаване и обсъждане на темата, която е почти табу, е полезна“, добавя тя.

Към момента постоянно функциониращи Балинтови групи има в София и Пловдив (balintsociety.bg).

Както обобщава психологът Ана Димитрова, психологическата подкрепа под всякаква форма дава възможност на здравните специалисти да получат както разбиране и признание, така и възможност за разпшряване на перспективата.

Д-р Екатерина Стоянова обича работата си въпреки напрежението и липсата на каквото и да било свободно време, грижи се за пациентите и искрено се интересува от тях. „Не мисля, че пациентите могат да направят кой знае какво – те идват със своите собствени проблеми и това е напълно нормално. Но на нас, лекарите, би ни помогнало да усещаме малко повече емпатия. Пациентите от своя страна да разбират, че когато утре се приберат здрави у дома, за нас това ще е още един ден, в който се грижим за болни хора“, обобщава д-р Стоянова. И добавя: „Те са благодарни, но най-голямата услуга е да се грижат сами за себе си.“

* Имената са променени, за да бъде запазена анонимността на тези хора

06.06.2019

Национални телевизии

Разговор с д-р Стойчо Кацаров и д-р Петко Загорчев

bTV  Тази сутрин


Водещ: Ние продължаваме с гостите ни и в студиото и тези, които ще включим на живо. С д-р Стойчо Кацаров ще разговаряме сега от Центъра за защита правата в здравеопазването. Каква е вашата първа реакция, д-р Кацаров?

Д-р Стойчо Кацаров: Здравейте. Първата ми реакция, е че въпросът с информираното съгласие в нашата страна се подценява масово. Ние, този текст в закона е от 2005 г. и като че ли още мнозинството и от колегите, и от гражданите, а пък дори и от юристите не знаят, че съществува такъв задължителен текст в закона за даване на информирано съгласие преди лечение.

Водещ: Това означава, че пациентът по никакъв начин не е приеман за фактор. И какво иска той, няма абсолютно никакво значение.

Д-р Стойчо Кацаров: Целият този, цялата тази конструкция на информираното съгласие е тотално подценена в нашата страна. Дори и там, където се дава, то се дава, за съжаление, формално. Значи, една бланка, на която пациентът се подписва, понякога близките на пациенти, дори не самият той, от която е трудно да разбереш дори за какво влизаш – дали да ти вадят зъб или да ти оперират миома, както е в случая.

Водещ: Просто се оставяш в ръцете на хората и …

Д-р Стойчо Кацаров: Аз ще ви дам за сравнение, ние разполагаме, с информирано съгласие във Великобритания – на български гражданин, който се е оперирал там. То е 40 страници информираното съгласие, което представлява подробен запис на целия разговор на лекаря с пациента и неговите близки и преводача. Всички те са се подписали под документа. Подробно се обяснява какво е попитал пациентът, какво му е отговорил лекарят, какво му е обяснил и прочее, и прочее.

Водещ: Това е информирано съгласие във Великобритания?

Д-р Стойчо Кацаров: Да.

Водещ: 30 или 40, колко?

Д-р Стойчо Кацаров: 40.

Водещ: 40 страници.

Д-р Стойчо Кацаров: Имаме го при нас като образец. Това е начинът, по който трябва да се дава.

Водещ: А при нас, когато един, буквално хвърчащ лист, защото явно се приема по този начин, означава ли, че всяка една точка от това информирано съгласие може да бъде тълкувана кой както си пожелае.

Д-р Стойчо Кацаров: Да, да, много широко е.

Водещ: Много е широко.

Д-р Стойчо Кацаров: Всъщност то не е истинско информирано съгласие. Това е имитация на информирано съгласие. Дори тогава, когато е подписано и формално го има като лист.

Водещ: Добре. Продължаваме с вас след малко. Но сега включваме д-р Петко Загорчев, който е от Комисията по професионална етика към БЛС. Добро утро.

Д-р Петко Загорчев: Добро утро.

Водещ: Запознат ли сте с конкретния случай? Това честа практика ли е в България – да влезеш за един вид операция и да излезеш опериран с буквално отворена операция?

Д-р Петко Загорчев: Въпросите подред. Не, с този случай конкретно не сме запознати. Тъй като в информационната база на Комисията по централна етика нямаме постъпила официална жалба, както и сигнал по този случай. Ние имаме сключен меморандум с ИАМО, Изпълнителната агенция по медицински одит до скоро, по силата на който във всички случаи, когато има нарушение на етичните правила, ИАМО ни информират за тези случаи. Но явно в случая нямаме и такава информация.

Водещ: Добре, д-р Загорчев, смятате ли, че в този случай става въпрос за нарушаване на правата на пациента?

Д-р Петко Загорчев: Определено, да. Защото са нарушени правилата, първо, за информирано съгласие, които са част от професионалните и да кажем и етични взаимоотношения между лекар и пациент, от една страна. Но независимо от всичко, благодарение на сигнала, който получихме вчера от вас и с правата, които имаме, ние се самосезирахме като комисия, изпратихме вече писмо до ИАМО, с което изискваме да ни бъде предоставена информация. Освен това сме се свързали и с жалбоподавателката. Постигнахме съгласие и благодарим за даденото съгласие от нейна страна да получим в рамките на следващите два дена писмена информация. Аз като зам.-председател на комисията обработващ постъпващата документация, гарантирам, че на първото заседание на 21 юни на комисията този случай ще бъде разгледан и ще сведем своето решение, независимо от ограничените правомощия, които имаме по закон като централна комисия до институциите, които са ангажирани.

Водещ: Добре, д-р Загорчев, кажете сега, вие като член на Комисията по професионална етика как разглеждате този случай, в който наистина влизаме за една операция и излизаме по съвсем различен начин, искат ни се пари, искат ни се 1 500 лв. за избор на екип, който ние изобщо не сме нито искали, нито избирали или пък някакви други услуги, които са ни предоставени вече след също нежелана операция? Какъв е вашият коментар?

Д-р Петко Загорчев: Нека, да, нека заключението на комисията, то не може да бъде заключение на председателя или зам.-председател, го оставим, след като получим цялостната документация. Аз имам гарантирано подаване на документи от страна на пациентката, с която вчера лично разговарях. Ще разгледаме тези документи, ще разгледаме свързаните с тях придружаващи документи. За съжаление, трябва и аз да се приобщя към д-р Кацаров. Категорично като лекар с изключително дълга практика в областта на анестезиологията, на интензивното лечение смятам, че в България ние към пациентите сме в дълг с това, което трябва да ги информираме за правата, които имат към нас. Вчера и аз имах възможността да гледам документ от Германия за разговор, за информация между колега невролог, колега образен диагностик и пациент за извършените действия към тяхното дете – в присъствие на медицински персонал, в присъствие …

Водещ: Кажете ни, по какъв начин трябва да действат пациентите, когато влизат на операция? Защото предполагам, че много хора също ще се притеснят и след показания случай. За какво трябва да внимават, какво точно трябва да подпишат като информирано съгласие?

Д-р Петко Загорчев: Постъпвайки при информация за една оперативна интервенция преди всичко пациентът по силата на съществуващите правила трябва да получи подробна, така и по нашия етичен кодекс информация от лекуващия лекар за всички стъпки, които ще бъдат извършени по неговата предварителна подготовка, оперативна интервенция респективно, ако трябва, лечението, усложненията, които ще получи. Пациентът има право да получи, да изиска и да получи второ мнение. Това е негово право, а не негов каприз, както понякога се опитват да го представят и да вземе решение кое е най-доброто за него. Да бъде обсъден предоперативно, да бъдат обсъдени рисковете, да бъде информиран и за това, че по време, когато ще бъде в безсъзнание по време на оперативната интервенция лекарят евентуално би могъл да промени своето поведение в интерес на неговото здраве и това всичко трябва да бъде документирано, обяснено спокойно и по възможност не непосредствено преди оперативната интервенция.

Водещ: А да е свършено много по-рано, много по-рано да бъде дадено това информирано съгласие, за да може и пациентът да го обмисли…

Д-р Петко Загорчев: Разбира се.

Водещ: Кажете ни обаче, ако някой от пациентите се събуди от упойка в ситуацията на дамата, за която разказваме тази сутрин, как трябва да действа – трябва ли да плаща тези пари, които му искат допълнително?

Д-р Петко Загорчев: Не. Преди всичко събуждайки се първо трябва да получи на достъпен език за отговарящ на състоянието му в момента, защото невинаги след анестезии в стреса сте адекватен, реално точно обяснение и по възможност изключително щадящо психиката му защо, какво се е случило, защо е станало така, как ще се излезе от тази ситуация. И в този случай винаги ние сме в дълг да бъдем изключително човечни и професионални…

Водещ: Кажете ни на финала, д-р Загорчев, кажете ни на финала, тъй като казахте – става въпрос за нарушения, според вас, каква ще е глобата?

Д-р Петко Загорчев: Не, тук нека бъдем обективни. Етичните комисии по закон нямат право да налагат нито наказания, нито глоби. Законодателят ни е определил едно-единствено право – да се произнесем по случая, а съответният административен орган да наложи съответните санкции. Ние не налагаме санкции, не лишаваме от права, не налагаме глоби. Така е по закон, няма как да го нарушим.

Водещ: Да. Благодаря ви. Нарочно ви питам, защото видяхме какви са глобите и че те също могат да бъдат оспорени.

Д-р Петко Загорчев: Това са глоби на административен …

Водещ: Точно така.

Д-р Петко Загорчев: Това са глоби на административен орган, нали, нека не …

Водещ: Да, на административен орган са глоби, не на етичната комисия към БЛС. Д-р Кацаров, това ли е причината? Започнахме разговора за това, че това информирано съгласие буквално не е ценено по никакъв начин, обезценено е обаче и заради това, че се налагат минимални глоби, които накрая не се и плащат.

Д-р Стойчо Кацаров: Аз съм изненадан, че изобщо е пристъпно към операция без информирано съгласие. За мен този въпрос е неясен. Това поне се спазва в нашите болници, дори формално да има подпис на пациента. Някои правят такова сравнение, за да бъде ясно за нашите зрители, казват, че разликата между това да ти отворят корема на улицата, престъпника с нож и на операционната маса от хирурга е, че в единия случай ти си се съгласил предварително, дал си съгласие. Ако няма това съгласие, сиреч действието е като това на престъпника на улицата. Има нещо неясно около липсата въобще на какъвто и да било подпис.

Водещ: Трябвало ли е да събудят пациента и след това отново да се пристъпи към обсъждане или вече …

Д-р Стойчо Кацаров: Не. Законът предвижда предварително да се обясни на пациента, че ако в хода на операцията възникнат такова усложнение или обема се окаже по-голям, отколкото предварително се е смятало, съгласен ли сте да преминем към отворен тип операция по време, за да не ви събуждаме от упойка, нали, което е абсурдно, и ако ти не си съгласен, операцията ще приключи…

Водещ: Но това не е направено.

Д-р Стойчо Кацаров: Не е направено, да.

Водещ: Кажете ни, и в конкретния случай, който обсъждаме, и разбира се, всеки един е валиден за себе си и тежи по различен начин, но да се спаси живот не е била целта на тази операция или поне не се е стигнало до етап, в който те е трябвало да действат много бързо – да отворят пациента, да направят разрез.

Д-р Стойчо Кацаров: Да, не е по спешност. Планова операция е.

Водещ: Не е по спешност.

Д-р Стойчо Кацаров: Планова операция и е могло да бъде обяснено. Хубавото е, че пациентът е здрав, операцията е успешна, доколкото разбирам. Има една неточност, която може би трябва да изясним. Изборът на екип и на подобрени битови условия не е само за лапароскопски операции. Той важи за всякакъв вид.

Водещ: Той е за всички.

Д-р Стойчо Кацаров: Тоест може да бъде поискан избор, плащане на избор на екип и на подобрени битови условия и за отворена операция, не само за …

Водещ: После решили да си дублират парите, които още получат – единия път от касата…

Д-р Стойчо Кацаров: Не, това са различни средства. Законът го позволява. В случая няма нарушение на закона, ако предварително е взето съгласие. Националния рамков договор предвижда пациентът предварително да се подпише, че е съгласен да заплати за избор на екип тази сума… Но не след операцията. След операцията не могат да бъдат поискани пари. Пациентът няма да ги плати, ако е такъв случаят.

Водещ: А те точно това искат.

Д-р Стойчо Кацаров: Няма да ги плати, ако предварително не е дал съгласието си да плати тази сума.

Водещ: Говорехме, и с това започнах след прякото ни включване с д-р Загорчев – те не налагат парични санкции, тези, които пък са наложени са от порядъка около 500 лв. Това ли е причината? Трябва ли да бъдат завишени тези санкции, за да могат да са много по-бдителни лекарите и самите администрации на болниците, когато предлагат този, това информирано съгласие да бъде подписано?

Д-р Стойчо Кацаров: Аз не мисля, че проблемът е в размера на санкциите. По-скоро в това, че не се налагат и тази тема се неглижира. И смятам, че освен санкциите е много важно да бъдат обучени, лекарите преди всичко и медицинския персонал. Може би Лекарския съюз трябва да подеме една такава инициатива – да обучи лекарите за значението, смисъла, юридическия смисъл и юридическите последици от липсата на информирано съгласие. Защото ако в случая пациентът е здрав и излекуван и това е добре. Но ако той не дай Боже беше починал, без да е дал съгласие да бъде опериран, последиците за екипа, който го е оперирал, за цялата болница щяха да са много тежки.

Водещ: А какви щяха да са? Щеше ли наистина да има тежки последици и за екипа, и за болницата?

Д-р Стойчо Кацаров: Да. Щеше да има най-вероятно хора в затвора. За такова, ако имаше такава последица.

Водещ: Добре, но тъй като дадохте пример с Великобритания и за информирано съгласие от 40 страници, целия превод, разговора, който е воден и в този конкретен случай, дори след като няма усложнения по време на самата операция, няма усложнения и след това, самият пациент обаче не е бил съгласен, той може ли да осъди болницата заради това?

Д-р Стойчо Кацаров: Може да я осъди, защото е направена процедура. Тялото е ваше. Никой друг не може да разполага с него. И такова вмешателство във вашето тяло, във вашия патриомониум подлежи на санкция.

Водещ: … подобна практика в България, колко са осъдителните присъди, например, за подобни действия?

Д-р Стойчо Кацаров: Има. Но не са много. Защото моето впечатление е, че съдът също не разбира и не прилага правилно закона в тази му част за информираното…

Водещ: Защо?

Д-р Стойчо Кацаров: … съгласие. Подценява го по начина, по който се подценява и от лекарите. Гледа …

Водещ: То се чете в полза на лекарите ли?

Д-р Стойчо Кацаров: Не, не. Гледа преди всичко резултата. Казва – нали си здрав, сега, какво искаш. Ще ти присъдим обезщетение. То няма да е… Нямаме практика, аз ви казах. Тези текстове са от 2005 г. Преди това въобще нямаше текстове за защита правата на пациентите в нашето законодателство.

Водещ: Добре, ще проследим как ще завърши този случай. Благодаря и на вас, д-р Кацаров, за това участие.

Жена разбира, че ѝ е направена операция, за която не е давала съгласие

БТВ, Новини в 19.00 часа


Разследване на БТВ. Жена разбира, че ѝ е направена операция, за която не е давала съгласие.

В ръцете си държа декларация за информирано съгласие, която всеки пациент би следвало да попълни преди да му бъде направена операция или преди да заплати допълнителни услуги, ако е поискал такива. В историята, която ще видите обаче, такъв подпис няма. Няма и причина за допълнително заплащане. Лекарите обаче са поискали такова.

През 2017 г. жената влиза за планирана гинекологична операция на миомни възли. По документи безкръвна.

Пациент: Аз се събудих в реанимация, с огромен разрез на стомаха, с катетър, висящ от мене, със зверски болки. Пълен шок за мен.

Болницата е медицински комплекс „Д-р Щерев”. Според подписаното от пациентката информирано съгласие хирургът няма право на различни от планираните процедури. В оперативния протокол усложнения по време на операцията няма.

Пациент: Изобщо не са започвали с лапароскопия.

Преди операцията от пациентката поискали да подпише документ за пожелани от нея допълнителни услуги.

Пациентка: По-надолу видях самата сума, която съответно те искат. На нея пишеше пакет комфорт и избор на екип. Оставих документа неподписан.

В опит да разбере за какво им искат пари съпругът на пациентката снима прегледите при лекарката без нейното знание. Записва следното предложение: „Доплащането ще бъде за лапароскопска операция, ще си го оформите там като доплащане за лапароскопска операция.”

Пациентка: Тя помоли счетоводителката на болницата да измисли нещо как да ми вземат парите.

Не плащат нищо. от болницата изпратиха писмена позиция. Казват, че стремежът им е бил за безкръвна операция, но в хода на подготовката на пациентката е взето решение, че тя не би била достатъчно решение. Медицинският надзор е сезиран и открива нарушения, за които съставя два акта – на болницата и на лекарката.

Емил Велчовски: И за двата по 500 лв.

Лекарката обжалва глобата. Етичната комисия към БЛС се самосезира по нашия сигнал.

Д-р Петко Загорчев: Защото са нарушени правилата, първо, за информирано съгласие, които са част от професионалните и да кажем етични взаимоотношения между лекар и пациент.

Според болницата пациентката първоначално е дала своето съгласие за допълнителни услуги, след това обаче отказала да го подпише.

Репортер: Етичната комисия ще разгледа случая на 21 юни. Междувременно пациентката води и гражданско дело. Няма статистика колко са делата, които се водят за нарушение на информирано съгласие. Общият брой на делата в България обаче за лекарски грешки за последните 11 години е 377. Това е по информация на специалист по медицинско право.

Жена разбра, че й е направена операция, за която не е давала съгласие

БТВ, Новини в 12.00 часа


Разследване на бТВ. Жена разбра, че й е направена операция, за която не е давала съгласие. По случая медицинския надзор установява две нарушения.

През 2017 г. жената влиза за планирана гинекологична операция на миомни възли. По документи безкръвна.

Пациент: Аз се събудих в реанимация, с огромен разрез на стомаха, с катетър, висящ от мене, със зверски болки. Пълен шок за мен.

Крием самоличността й по нейно желание.

Пациент: Не искам просто, когато изляза на улицата, лицето ми да бъде свързвано с това, което съм преживяла.

Болницата е медицински комплекс „Д-р Щерев”. Според подписаното от пациентката информирано съгласие хирургът няма право на различни от планираните процедури. В оперативния протокол усложнения по време на операцията няма.

Пациент: Изобщо не са започвали с лапароскопия.

Преди операцията от пациентката поискали да подпише документ за пожелани от нея допълнителни услуги.

Пациентка: По-надолу видях самата сума, която съответно те искат. На нея пишеше – пакет комфорт и избор на екип. Оставих документа неподписан.

– 1 540 лв. извън обхвата на пътеката. Това, което не заплаща НЗОК. Екипът, който е участвал.

– Ама ние екип не сме избирали.

В опит да разбере за какво им искат пари, съпругът на пациентката снима прегледите при лекарката без нейното знание. Записва следното предложение…

– Доплащането ще бъде за лапароскопска операция, ще си го оформите там като доплащане за лапароскопска операция.

– Не, ние няма да платим за лапароскопска операция при положение, че сте я разцепили.

Пациентка: Тя помоли счетоводителката на болницата да измисли нещо как да ми вземат парите.

Не плащат нищо. От болницата изпратиха писмена позиция. Казват, че стремежът им е бил за безкръвна операция, но в хода на подготовката на пациентката е взето решение, че тя не би била достатъчно решение. Медицинският надзор е сезиран и открива нарушения, за които съставя два акта – на болницата и на лекарката.

Емил Велчовски: И за двата по 500 лв.

Лекарката обжалва глобата. Според болницата пациентката първоначално е дала своето съгласие за допълнителни услуги, след това обаче отказала да го подпише. Гражданското дело, което пациентката е завела, също не е приключило.

Национални радиа

Разговор с Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара

БНР  Преди всички


Водещ: А ние продължаваме на здравна тема с… в отговор, в търсене на отговор на поредната тревога – изчезнали ли са голямо количество много животоспасяващи, и не само, медикаменти от пазара. Близо 160 лекарства, сред които и животоспасяващи препарати, са изчезнали само за година, твърдят пациенти и експерти. Според друга тревожна информация, 450 лекарства са търсени от пациенти за последната година на онлайн платформата за сигнализиране на недостиг. Каква е истината? Защо се стигна до това състояние на пазара на медикаменти у нас? Темата ще обсъдим сега със следващия ни събеседник. Добре дошли в студиото ни казвам на председателя на Националната аптечна камара Антон Вълев.

Антон Вълев: Здравейте на Вас и на слушателите!

Водещ: Каква е ситуацията, г-н Вълев? Липсват ли наистина над 160 лекарства от аптечната мрежа и причините какви са за това?

Антон Вълев: За съжаление, отговорът е да, има сериозен недостиг на лекарства, като причините, най-общо казано, са три. Едното е много старата система в България, въведена за ценообразуване, която прави България, като пазар за големите фирми за лекарства, неинтересен и те направо се изтеглят. Това е причината за последните пет години в България да са дерегистрирани над 1600 лекарствени продукта общо.

Водещ: Казвате, че в момента от пазара са се изтеглили големи фирми, които до момента…

Антон Вълев: За последните пет години заради липса на финансов интерес 1600 лекарствени продукта са излезли. Отделно за тези, които все пак присъстват на пазара, знаете за явлението реекспорт. Все още тази практика не е ограничена, тя се счита за законна по сегашното законодателство. Бяха взети на ужким мерки от страна на държавата да се ограничи този реекспорт, но така или иначе той е факт и е причина основно за липсата на скъпите животоспасяващи лекарства – тези, с които се лекуват пациентите за специфични тежки състояния; пациентите, които са след трансплантации и други. И сега се появи и ново явление във връзка с въвеждането на регламента за верификация на лекарствата, т. е. кодиране на всяка една опаковка на лекарството със специфичен код, се оказа, че не всички производители имат техническата готовност да произведат нови опаковки с новите кодиращи маркировки и към текущия момент има липси на цели серии лекарства, като това е по-скоро свързано с капацитета на определена фирма и засяга най-различни заболявания, според това какви лекарства тази фирма прави.

Водещ: Тоест, казвате, че с въвеждането на верификацията сега, съвсем отскоро, месец… Колко?

Антон Вълев: Трябваше по принцип да е тръгнало от месец февруари всичко.

Водещ: … са изчезнали цели, така, серии лекарства, свързани със…

Антон Вълев: Точно така.

Водещ: … сериозни заболявания. Например какви? Сърдечни…

Антон Вълев: Ами, например има проблем с лекарства за пациенти с паркинсон. Има проблеми за пациентите, които са с лупус, кожните състояния, които сега се обострят, някои психиатрични лекарства, които сега през лятото започват да се обострят, просто ги няма.

Водещ: Добре. Какво правят пациентите, които от години използват тези лекарства, които им влияят, така, положително на развитието на заболяването? Те на какво разчитат? На някакви свои близки в чужбина или как? Как се справят те в тази ситуация?

Антон Вълев: За някои лекарства на българския пазар има заместители. Там казус практически няма, въпреки че голяма част от българските пациенти така сме ги обучили в тази система, че те са супер недоверчиви и не са готови да вземат същото лекарство в друга опаковка и се налага едни много дълги обяснения, че вижте, това лекарство е същото като вашето, което сте ползвали до момента. Но при тези пациенти казусът е решен. Има други обаче, при които няма и заместител и тогава наистина се налага…

Водещ: И тогава?

Антон Вълев: … да търсят роднини, близки и някой да им носи с чантата, със самолета. Тогава са склонни да купуват и по интернет и тогава рисковете са много големи.

Водещ: Добре. Казвате един вид, че в този случай държавата, здравното министерство е абдикирало. Не трябва ли да…

Антон Вълев: Вижте, ние в България министерство, което да обслужва сектора на лекарствоснабдяването, нямаме. И това го казвам най-открито. За съжаление, ние имаме Министерство на здравеопазването, министър на здравеопазването, но целият сегмент на лекарствоснабдяването е изоставен, захвърлен. И ако погледнете всички изменения, които се правят в законодателството, са за да се обслужат интересите на големите фирми, производители на лекарства, които са много склонни да заделят едни пари през фондации за избори, но няма никаква пряка грижа за лекарствоснабдяването, като национална политика. Няма никаква грижа в аптеките да има лекарства. Няма никаква грижа в аптеките да има магистър-фармацевти. И това всъщност води до това, че българските пациенти, на ужким европейски граждани, са втора ръка граждани.

Водещ: Аз си спомням, имаше такива конструктивни предложения, имаше примерно… призоваваха от Асоциацията на паралелните търговци за нормативни промени, с които да се създаде режим за достъп на българските пациенти до лекарства, които са с доказана лекарствена безопасност, но вече дерегистрирани в страната ни поради липса на икономически интерес. Също така се предлагаха промени, свързани с паралелния внос. Какво, нищо ли не се случи от тия предложения? Вие със здравния министър среща сега по този казус, ето сега, последните две седмици особено стана голям проблем с липсата на лекарства, поискахте ли? Как Ви отговориха оттам?

Антон Вълев: Официална среща с г-н министъра сме поискали още през месец февруари, когато всички аптеки излязоха на протеста с жълтите жилетки. Помните, че тогава имаше обещание. Всъщност, до момента г-н министърът го виждам само на разни публични събития, но на среща, на която да седнем да разговаряме за проблема, не съм успял. И в момента сме в разговори със секретариата, но така като гледам, скоро министърът няма намерение да се срещне и да разговаря какви са проблемите. Даже имаше един казус, в който, когато протестираха, министърът каза: аз не знам какви са проблемите на аптеките. Ами, като не се среща с нас, как да знае?

Водещ: Днес министър Ананиев ще докладва пред депутатите за проблемите с трансплантациите. Там има ли недостиг на лекарства, животоспасяващи, свързани с хората, които са претърпели или чакат трансплантация в момента?

Антон Вълев: За съжаление, и в тази група има в момента лекарства, които са проблемни. Само в някои национални центрове, имам предвид болници, които са складирали някакви количества, може би ще успеят относително безпроблемно да прескочат тази временна… този временен недостиг на лекарства. Надяваме се да е временен. Но за всички останали пациенти, които след това бъдат дехоспитализирани и бъдат оставени на домашно лечение, проблемът е голям.

Водещ: Тоест, казвате ми в момента, че има животи, които висят на косъм в момента на хора, които наистина са, така, зависи животът им от тези медикаменти, заради неангажираност от страна на здравните власти към това или…?

Антон Вълев: Г-жо Дончева, в България открай време има хора, които не могат да разчитат на държавата, на която плащат данъци, да се грижи за тях, както е разписано в Конституцията. Това е от години наред.

Водещ: Какво, какво спешно трябва да се направи сега в момента в тази ситуация за тези всички пациенти, които са останали без лекарства, няма заместители или трябва да търсят роднини в чужбина, за да живеят и да поддържат здравето си?

Антон Вълев: Проблемът е толкова системен, толкова дълбок, че спешни мерки практически не могат да се вземат. Но спешно трябва да се вземат глобалните държавнически мерки. Ние нямаме национална лекарствена политика. Нямаме система, която да е предвидила какво се случва в кризисен момент като този. Ние нямаме разписани мерки как един пациент, който няма специфично лечение в България по ред причини, как да го получи. Има създадена една процедура по Наредба №10, която казва, че болницата може да заяви едно лекарство през Министерството, ако то е важно за даден пациент и тогава държавата го внася, нищо че то не е регистрирано. Съществува такава процедура, но тази процедура е толкова административно тежка, че в повечето случаи пациентът си е заминал, докато някой разреши.

Водещ: От години здравните власти казват, така, търговците на лекарства договарят все по-ниски цени, по които държавата да плаща напълно или частично скъпите медикаменти. За някои от чуждите фирми пазарът ни става нерентабилен. От друга страна, в тая борба хем да внасяме и да има достатъчно лекарства отвън, хем да са достатъчно достъпни за пациентите…

Антон Вълев: Ами, кажете защо толкова години България има най-високия данък върху добавена стойност на лекарствата?

Водещ: Ето, сега има едно предложение за 9% да бъде ДДС на лекарствата. БСП го предлагат, но всъщност, да…

Антон Вълев: В Гърция е 3. Има държави, в които лекарствата са освободени от данък въобще. В България погледнете какъв е данъкът върху хазарта и какъв е данъкът върху лекарствата. Най-големият парадокс, който се случва у нас, е, че съгласно законодателството всеки работещ човек плаща веднъж данък върху приходите си и втори път плаща здравна осигуровка. Това е фондът, който събираме в Националната здравноосигурителна каса и даже за 2019 г. това е най-големият бюджет, който сме формирали – от 4 млрд. и нещо. Това, се постарах да го изчисля, прави над 7,5 млн. минимални работни заплати – тази година ще изхарчим за здравеопазване.

Водещ: Последно и кратичко. Ако не се вземат в момента спешни мерки, какво се случва с недостига на лекарства до края на годината? Ще изчезнат ли още?

Антон Вълев: Лекарства продължават да изчезват. Това, което аз призовавам, е гражданите да протестират активно. Трябва да се смени глобално начинът на мислене. Трябва да се постави лекарствоснабдителната система в центъра, да е ясно, че тя изпълнява държавни функции, а не търговски; да се забранят всякакви практики, които водят до изчезване на лекарства. Аз не съм съгласен, че Асоциацията на реекспортьорите трябва да ни дава акъл как да внесем лекарствата. Просто, трябва да спре да изнася лекарства.

Водещ: Проблемът наистина звучи много тревожно. Всъщност, от недостиг на лекарства се оплакват не само пациенти, но и лекари. И смятам, че отговорните институции, здравното министерство, управляващите ако наистина смятат, че това е приоритет, здравеопазването, да вземат спешни мерки и да се направи нещо, защото не може да се оставят човешки животи да висят във въздуха и ей така, нали, да не се знае колко време ще продължиш да живееш, защото ти липсва някакъв медикамент и никаква грижа да не упражнява държавата. Съгласна съм с Вас. Дано да има ефект и здравните власти наистина да се замислят, че проблемът е изключително сериозен. Председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев беше гост в „Преди всички“.

Има сериозен недостиг на лекарства, каза Антон Вълев

БНР


Има сериозен недостиг на лекарства, каза в предаването Преди всички Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара. Пациенти и експерти вече предупредиха, че само за година близо 160 лекарства, сред които и животоспасяващи са изчезнали от пазара. За някои има заместители, но не за всички и това е сериозен проблем, каза Вълев и призова да се изработи национална лекарствена политика.

Антон Вълев: За последните 5 г. заради липса на финансов интерес, 1 600 лекарствени продукта са излезли. Отделно за тези, които все пак присъстват на пазара, заявлението реекспорт е причина основно за липсата на скъпите животоспасяващи лекарства и въвеждането на регламента за верификация на лекарствата се оказа, че не всички производители имат техническата готовност. И към текущия момент има липси на цели серии лекарства, а лекарства продължават да изчезват.

Работодателите могат да получат до 10 000 лв., за да приспособят едно работно място за човек с трайни увреждания в трудоспособна възраст

БНР


Работодателите могат да получат до 10 000 лв., за да приспособят едно работно място за човек с трайни увреждания в трудоспособна възраст, съобщиха от МТСП. Подробностите от редактора Силвия Петрова.

Репортер: 10 000 лв. могат да бъдат отпуснати и за оборудване на всяко ново работно място, съобразно заболяването на работника. Тези стимули са заложени в Националната програма за заетост на хората с увреждания, която беше одобрена днес от Националния съвет за хората с увреждания. Кандидатите ще подават предложенията си до Агенцията за хора с увреждания. Получилите финансиране трябва да запазят заетостта на наетите хора за не по-малко от 36 месеца след сключването на договор за предоставяне на средствата. По програмата ще се отпуска и ресурс за квалификация и преквалификация, както и за обучение за професионално и служебно развитие на хора с увреждания. За тази цел работодателите ще могат да получат до 200 лв. за един работник.

Националният център по наркомании няма да бъде закрит

Дарик радио


Националният център по наркомании няма да бъде закрит, а ще се слее с Центъра по обществено здраве и анализи. Една от причините за това е, че с настоящия си капацитет от 14 души Центърът по наркомании не може да изпълнява възложените му задачи. Заключението е на здравния министър Кирил Ананиев, който разясни идеята си за окрупняване на центъра пред парламентарната комисия по здравеопазване. През последните дни се появиха редица твърдения, че държавата обръща гръб на зависимите.

Кирил Ананиев: Ние не закриваме Националния център по наркомании, а го преобразуваме чрез вливане в Националния център за обществено здраве и анализи. Запазват се всички функции на Националния център по наркомании, както и състава, който работи в двете специализирани дирекции. Запазват се и позициите на България в международните форуми. Националният фокусен център е част от европейската система за наркотиците – този център ще се запази и ще продължи да е част от европейската система за наркотиците. Проектът за новата стратегия за борба с наркотиците, както и изпълнението на старата са показали, че този капацитет в Центъра не може да изпълнява възложените му задачи. Това са 14 души, които са натоварени с изключително големи ангажименти и резултатите от тяхната дейност показват, че не постигаме резултатите, които очакваме. Освен това, чрез вливането в Националния център по обществено здраве и анализи експертите от Националният център по наркомании биха могли да използват изградения капацитет на хората, дирекцията и отделенията, които работят в момента в Националния център по обществено здраве и анализи.

Правителството планира раждането на над 66 хиляди бебета през 2019-та година

Дарик радио


Правителството планира раждането на над 66 хиляди бебета през 2019-та година – това става ясно от мерките в плана за изпълнение на стратегията за демографско развитие, публикуван за обществено обсъждане. В документа са предвидени средства за изплащане на еднократни помощи за раждане на 64 хиляди бебета и още 2100 бебета-близнаци. За сравнение, през 2018-та година у нас беше регистрирана рекордно ниска раждаемост от близо 47 хиляди новородени, а преди 5 години броят на родените деца е бил малко под 64 хиляди. Като мерки за насърчаване на раждаемостта през тази година се запазват данъчните облекчения, в зависимост от броя на децата, еднократното подпомагане за раждане, което започва от 250 за първо дете и стига до 600 лева за второ, месечните помощи, известни като детски добавки, които са разчетени за около 616 хиляди деца средно на месец, помощите за деца с увреждания и еднократните суми за първокласници. През тази година Българската академия на науките ще направи национално изследване на причините за отложеното раждане на деца у нас. Изследването ще обхване периода между 1992-ра и 2016-та година и ще проследи процеса на отлагане на ражданията и връзката му с наблюдаваните ниски нива на раждаемост от началото на 90-те години на 20-ти век.

НАЦИОНАЛНИ ВЕСТНИЦИ 07.06.2019