Какви услуги и лечения в новия пакет – предоговарят ги с болници, фармацевти и застрахователи

До края на годината да бъде финализиран вариантът за нов модел, иска Ананиев

Минимум 500 000 души трябва да наберат фондовете, за да получат лиценз за здравноосигурителна дейност

Проф. Балтов: Въвеждането на частни здравни фондове ще доведе до по-строг контрол на средствата в здравеопазването

24 часа  стр. 1, 2-3


Какви медицински услуги и лечение да бъдат включени в основния пакет дейности, който се покрива с 8-процентната здравна вноска, ще предоговаря здравното министерство с лекари, зъболекари и фармацевти.

Пакетът трябва да е ясно дефиниран, за да може всичко извън него да се покрива чрез допълнително доброволно застраховане или кеш. Така ще се регламентират и изсветлят и всички лични плащания. Сега те са 42,5 % от общите разходи за здравеопазване, което пък нарежда страната ни на едно от челните места по този показател.

Това е една от идеите, заложени във финалния вариант за реформа на здравноосигурителната система, който здравният министър Кирил Ананиев представи официално в понеделник на национална кръгла маса за състоянието на здравната система у нас.

В първоначалния му вид беше разписано, че основният пакет ще се намали, но ще включи евентуално лекарства и лечение в чужбина. Сега тези подробности липсват и на този етап не е ясно какво би останало в основния пакет.

В предложението за реформа е заложено премахване на монопола на здравната каса чрез включване в системата на частни здравни фондове, които да се конкурират с нея.

Всеки осигурен за здраве сам ще избира къде да се превеждат вноските му

Размерът ще се запази като сега – 8 процента.

Ако човек не избере сам фонд, ще остане към НЗОК или ще бъде разпределен служебно.

„В ЕС преобладават практики с повече от един фонд. Така има повече конкуренция, включително и между болниците. Проучили сме опита на държавите, където населението е най-удовлетворено от здравните системи и това, което се предлага от тях. Сред тях са Германия, Холандия, Франция и Израел“, обясни Ананиев.

За да стартира системата обаче, фондовете, които ще се включат, трябва да наберат минимум по 500 000 здравноосигурени. В първоначалния вариант на предложението изискването беше за минимум 1 млн. души, но застрахователите бяха категорични, че това е трудноизпълнимо.

Фондовете няма да могат да отказват включване, независимо ги е избрал

Всеки ще може да се запише, където поиска, гарантира предложеният министерски вариант.

Според представители на пациентите обаче това изглежда неприложимо за хора с редки или хронични заболявания, както и за тези с увреждания – за тях се изисква твърде голям ресурс, а много малка част от пациентите са работещи и сами си внасят здравните осигуровки. Сега на хора с над 50% увреждане се отказва допълнителна здравна застраховка.

Здравните фондове ще имат право да използват до 3% от приходите си за административни разходи. Ще могат и да формират печалба, но за нея щяло да се изработи механизъм, така че парите да остават в здравната система, обясни Ананиев, но не даде повече подробности за това.

Част от застрахователите се притесняват, че 8-те процента здравна вноска към тях ще пренасочва някаква осреднена сума -процент от пълната вноска. Получава се така заради задължителния гаранционнен фонд, който трябва да се поддържа в случай на несъстоятелност на някой от фондовете. При криза той ще покрие нуждите на осигурените до прехвърлянето им към друг фонд, а средствата ще се събират именно с част от здравната вноска.

„По какъв начин ще се изчислява тази осреднена вноска и какъв процент ще е тя, не е ясно“, обясни Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

За да бъде успешен този модел, е нужно да заработи единна информационна система, както и да се изравни размерът на здравната вноска, която превежда държавата, с тази на работещите хора.

„ДПС от 15 г. настоява за демонополизация на здравната каса, но този модел има много предизвикателства и условия, които трябва да се изпълнят, за да се осъществи“, коментира зам.-председателят на Народното събрание д-р Нигяр Джафер.

Тя добави, че моделът се нуждае от остойностяване на дейностите в ясно дефиниран основен пакет, въвеждане на ясни медицински стандарти и правила за добра медицинска практика.

Държавата трябва да стане редовен платец и да изравни здравната вноска, която плаща за деца, студенти, пенсионери и държавни служители, тъй като сега той е много под 8-те процента за работещите хора.

Проф. Георги Михайлов от БСП допълни, че е необходимо също да се разгледа подробно балансът между болнична и доболнична помощ, който сега е нарушен.

Към търсене на варианти за намаляване на доплащанията от пациентите максимум до 15% насочи вниманието доц. Михаил Околийски, експерт в българския офис на СЗО.

„Необходим е акцент върху първичната медицинска помощ. Ако не я засилим чрез подкрепа на общопрактикуващите лекари, тяхното професионално развитие и финансово обезпечаване, много трудно ще намалим разходите за здравеопазване“, каза той. Допълни, че е нужно да се работи и върху ранното разбиране за рисковете чрез въвеждане на по-сериозно здравно образование в училищата.

Идеята разви и депутатът от „Обединени патриоти“ и зам.-председател на парламентарната здравна комисия Георги Колев.

Според него реформата в здравеопазването не трябва да се оставя само в ръцете на здравния министър. Нужно е в работата да се включат и министерствата на образованието и на труда и социалната политика.

Предлаганият от здравния министър модел ще доведе до увеличаване на разходите в здравеопазването, смятат от пациентските сдружения.

„Липсата на остойностяване на дейностите в медицината е голям проблем, както и прилагането на клинични пътеки.

Често чувам от лекарите, че са принудени да ни прилагат клинични пътеки, а не да лекуват, затова държим в концепията да бъде заложено медицинските стандарти да са в основата на лечението и диагностиката. За нас този разговор тепърва започва“, коментира Андрей Дамянов от Национална пациентска организация.

„Положително е, че сега министерството се концентрира върху един модел с пълна демонополизация и конкуренция между фондовете и НЗОК“, коментира накрая модела и председателят на ПГ на ГЕРБ и на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова.

Според нея новият здравноосигурителен модел трябва да мине първо през експертен и обществен консенсус и след това да се търси политическо съгласие за изпълнението му.

„Смятам, че чрез конкуренцията ще можем да преодолеем дефектите, които виждаме, и ще коригираме изкривяванията в системата. В момента има дефицит в оперативното администриране и контрола, дисбаланс, породен от широкото застъпване на болничната помощ и дефицита в доболничната“, допълни тя.

„Ако се постигне обществен консенсус, ще подкрепим предлагания модел, но ще поискаме повече инвестиции в профилактика и превенция, гаранции за реформата в спешната помощ

Като изключително важно условие, което поставяме, е създаването на единна здравна информационна система. Без това не виждам как ще се решат проблемите“, каза още тя.

„Днес чухме поставянето на една рамка, около която ще има големи дебати. Тази рамка трябва да получи политическа подкрепа отвсякъде, защото здравето няма политически цвят. Въвеждането на частни здравни фондове ще доведе до доста по-строг контрол на средствата в здравеопазването“, коментира модела директорът на най-голямата спешна болница „Пирогов“ проф. Асен Балтов пред БНТ. Мнението му се подкрепя и от други болнични шефове.

„Видяхме една много смела постъпка от страна на министъра. Намери се един смел мъж, който да каже, че е крайно време вече да имаме друг подход както към пациентите, така и към лечебните заведения“, допълни той.

До края на годината да бъде финализиран вариантът за нов здравноосигурителен модел и да се пристъпи към неговоро въвеждане, изрази надежда здравният министър Кирил Ананиев. Той посочи, че сега е зададен „скелет на модел“, насоката, и работата по него продължава

„Безспорно има редица въпроси и специфики, които ще бъдат изчистени по време на изработването на нормативната уредба. Ще продължим диалога с вас и до края на годината трябва да финализираме модела, който всички искаме, по който сме постигнали консенсус и след като сме дали ясен отговор на поставените днес от вас въпроси“, каза Ананиев.

„Това не означава, че няма да продължим да работим по средата, в която функционира сегашният модел. В момента работим по медицинските стандарти, по правилата за добра медицинска практика, по алгоритмите за клиничните пътеки, по националната информационна система, модернизацията на спешната помощ, проследяването на лекарствата. Това ще създаде необходимите условия да влезе без сътресения и новият модел. Ние работим по остойностяването на клиничните пътеки и смятам, че процеса ще го завършим до края на годината“, допълни министърът.

Лекарските съюзи: При пряко договаряне между фонд и болници да се гарантира минимална цена на услуга

Възможността фонд да решава с кой да сключи договор ограничава правото на пациента да избира кой да го лекува

24 часа  стр. 3


Здравните фондове сами да договарят с лекари, зъболекари и болници какви да са цените на медицинските дейности в основния пакет, които ще им се заплащат. Това предвижда предлаганият от здравния министър Кирил Ананиев вариант за реформа.

За да се съгласят с тази идея обаче, от лекарския и зъболекарския съюз настояват основният пакет да бъде придружен с рамково договаряне на минимални цени, които фондовете ще са задължени да изплащат на лекарите и болниците при сключване на договор. Така ще се гарантира, че няма да се предлагат услуги на пациентите, които да са за сметка на самите изпълнители на медицинска помощ.

„Недопустимо е да се предлага отделни лекари, общопрактикуващи или специалисти, както и отделни болници да се договарят самостоятелно с много по-мощни структури, каквито са застрахователните фондове. Основният пакет трябва да е придружен с рамково договаряне за минимални цени, които да бъдат подсигурени на доставчиците на медицински услуги. В момента твърдим, че се заплаща изцяло от НЗОК, което не е вярно. При условие, че всички застрахователи ще получават равна вноска за пациент, те ще могат да предлагат по-добри условия, но не за сметка на изкуствено занижавани цени“, каза пред седателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

Той обясни, че преди две години съсловната организация е изготвила остойностяване, което е система с коефициенти и при нея не се договарят минимални базови цени, а отразяват тежестта на труда на самите изпълнители на медицинска помощ.

„Тази система сме я предоставили на Министерството на здравеопазването, тя е сложна, не може да се въведе за една година, но трябва да се работи и по нея“, обясни Маджаров.

Въпреки това според него има две важни неща в концепцията, представена от министър Ананиев. В нея са отразени два сериозни проблема -че сегашният основен пакет медицински дейности е твърде разширен, както и че българските лекари са принудени да осигуряват лечението за своя сметка.

Другото положително било, че се заговорило за конкуренция не само между болниците, но и между финансиращите органи.

Според Маджаров обаче има и друг проблем – възможността застрахователният фонд да избира с кои лекари и болници да сключва договор ограничава правото на пациента да избира кой да го лекува, тъй като той ще трябва или да се съобразява с кой фонд имат договор определени лекари или болници, или обратното.

„Докторът от фризера“ осъди прокуратурата да му плати 40 хил. лева, съсипали реномето му

Дори колеги на Михаил Милатович го нападали заради смъртта на бебето, по което се оказа невинен, загубил и пациентите си

Кирил БОРИСОВ

24 часа  стр. 7


Прокуратурата ще плати 40 хил. лв. на д-р Михаил Милатович от Горна Оряховица, който беше арестуван по случая „бебето във фризера“ през 2010 г.

Вътрешният министър тогава Цветан Цветанов изчете СРС-тата от подслушвани разговори между лекари, в които те обсъждат случая с бебе, без да е ясно, че става дума за престъпление. „Едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс“, казва тогава Цветанов.

Решението за обезщетението на ВКС е окончателно и е от 3 юли. То е за неимуществени вреди.

Разследването срещу акушер-гинеколога д-р Милатович и колегите му приключи през 2013 г., когато са свалени обвиненията им за причиняване на смъртта на новороденото, което уж бяха сложили във фризера живо.

Оказа се, че майката е направила аборт, а „движенията“ на плода са били конвулсии

Колеги на д-р Милатович, които са свидетели по делото му срещу прокуратурата, разказват, че са научили за ареста му от пациенти. На 30 ноември полицаи от ГДБОП нахлуват в болницата и оковават лекарите в белезници. Болните се чудили какво става. След като излязъл от ареста, докторът се обадил на своя близка и споделил, че е притеснен за себе си и за възрастната си майка, за която се грижел. На следващия ден изглеждал още по-зле.

Бил потиснат. Споделил, че в ареста всичко било ужасно, държан е без храна и вода, едва 4-5 часа след задържането разбрал за какво става дума.

На 2 ноември, ден преди публичното четене на СРС-тата, полицаи влизат в дома му, докато Милатович и близките му са на трапеза. Поискали телефоните на всички, включително и на брат му, който бил главен лекар в болницата в Горна Оряховица. Сестрата на доктора се обадила на свидетелката, звучала истерично. Разказала, че съседи стоят навън и гледат какво се случва. По-късно пристигнал адвокат, но полицаите си били тръгнали, защото никой не дал телефона си доброволно.

Други свидетели от страната на гинеколога разказали, че медийното отразяване на случая допълнително го съсипало. И до днес всички задържани били известни като „докторите, убийци на бебета“. Наричали ги „докторите от фризера“. Д-р Милатович дълго време не искал да излиза от дома си, не можел да спи, споделял, че цял живот прави нещо за някого, а после се чувства виновен без вина, а животът му се превърнал в ужас. Започнал да вдига кръвно.

Ударите продължили с брифинг на Окръжната прокуратура във Велико Търново, на който били прочетени телефонни разпечатки, а по-късно и с изявлението на Цветанов в парламента. Навсякъде се твърдяло, че е умъртвен жив плод.

След случая пострадала и професионалната кариера на гинеколога.

Жените не искали вече да раждат при него, загубили доверието си, наричали него и другите лекари „убийци“. Колегите им променили отношението си и не го зачитали професионално. На симпозиум на гинеколозите доктори се нахвърлили срещу Милатович с думите, че той няма място сред тях и че излага съсловието.

Той се затворил, не искал да контактува с близките си и се страхувал да не навлече неприятности и за тях. На много свидетели казвал, че ще ги разбере, ако не общуват с него. След края на разследването през 2013 г. започнал да се възстановява, но вече не бил този отворен жизнерадостен човек, а отливът на пациенти продължил.

Показания по делото дава и пациентка на д-р Милатович, която въпреки всичко му се доверила, за да роди при него. Свидетелка разказва за свой личен инцидент, при който имала нужда от лекарска помощ и го потърсила. Той й казал, че би я разбрал, ако тя избере да отиде при друг след всичко, което се говорело за него. Направил й животоспасяваща операция, тогава тя решила да разгласи случая, но медиите отказали да я приемат. Пациентката присъствала и на случай, когато жена се нахвърлила срещу Милатович с думите „видяхме колко струвате“ и „ще се оплача на медиите“.

От делото на доктора става ясно, че наблюдаващият прокурор е искал от Цветан Цветанов да се разсекретят СРС-тата с подслушваните разговори. След това са изчетени на брифинга. Същия ден Цветанов разгласил информацията и от трибуната на парламента с разрешението на същия прокурор. Когато разследването беше прекратено, Цветанов се извини на лекаря.

Баба на 100 г. с тумор на гърдата оперирана успешно

Образуванието – колкото два юмрука. Карциномите на жени над 85 г. зачестили

Анелия ПЕРЧЕВА

24 часа  стр. 8


Тумор с големина на два юмрука извадиха от гърдата на 100-годишна в онкологичния център в Пловдив. Преди 3 г. образуванието било малко, но бабата отказала да се оперира, тъй като страдала от диабет и имала други здравословни проблеми, формацията обаче продължила да се увеличава и близките на дълголетницата я убедили да се подложи на интервенцията.

„Операцията беше рискова и . сложна заради възрастта на пациентката и придружаващите й заболявания, но премина успешно“, заяви началникът на хирургичното отделение д-р Валентин Иванов.

По думите му в последните 1 -2 месеца се наблюдава зачестяване на карциномите на гърдата над 85-90 г. В повечето случаи болните отлагали, операцията, което водело до нарастване на туморите. Понякога обхващали цялата гърда. Едва тогава хората търсели лекарска помощ.

За 2 месеца в онкологичния център са премахнати тумори на три пациентки над 85 г. Предстои да бъде отстранен карцином и на 90-годишна жена.

Реформа трябва, и то в полза на пациентите

24 часа  стр. 14


Реформа в здравеопазването трябва, и то в полза на пациентите. Защото всяка година се отделят все повече пари за здраве, но здравната каса продължава да се източва доста сполучливо, а някои тарикати са превърнали болниците в печелившо бизнес начинание. От което на болните не им става по-добре, тъй като невинаги получават адекватно лечение, а много често им се налага да плащат допълнително и двойно, дори когато са здравноосигурени.

Ето защо предложенията на здравния министър Кирил Ананиев да се разбие монополът на касата са един от възможните варианти за здравна реформа. (Вит 2-а и 3-а стр.) Предстои обсъждане, ще има много дискусии „за“ и „против“, защото здравеопазването засяга всички. Най-важното обаче за една реформа е тя да бъде в интерес на пациентите, и то без да ги натоварва допълнително финансово. 8% за здравни вноски никак не са малко, особено когато отиват за лечение, а не се прахосват по „пътеките“.

Онкоболницата с надхвърлен лимит, иска пари от касата

270 хил. лв. повече изхарчени от март до юни

Димчо РАЙКОВ

24 часа  стр. 20


Комплексният онкологичен център (КОЦ) в Бургас поиска съдействие от местните власти за увеличаване на парите от здравната каса. Поводът бил надхвърленият с 270 812 лв. лимит за периода от март до юни. Ако парите не бъдат изплатени, лечебното заведение ще е принудено да въведе доплащане от пациентите, да закрие някои звена и да спре дейността по клинични пътеки и амбулаторни процедури до 25-о число на всеки месец.

За това предупредил с писмо до председателя на общинския съвет Константин Луков шефът на КОЦ проф. Христо Бозов. За надвишаването на лимита причината била в увеличения брой онкоболни, все по-голямата натовареност на болницата, модернизацията й с нова апаратура и кадри, заради което я търсели и пациенти от други градове.

„Ние сме единственото лечебно заведение в Югоизточния район, което осигурява всички етапи от лечението на онкоболните. Единствени сме в Бургаска и Ямболска област и при полагане на специализирани грижи за пациентите в термално състояние, което се извършва на малко места в страната“, обяснява д-р Бозов.

За проблема с недостига сигнализирал няколко пъти РЗОК, включително предложил и различни варианти, но досега решение не било намерено.

До помощ от общинския съвет прибегнал, тъй като в Националния рамков договор и в бюджета на НЗОК за 2019-а нямало разписан механизъм за изплащане на надлимитната дейност.

„Лечението на онкозаболявания не може да се отлага във времето, тъй като това би довело до влошаване на прогнозите им и до качеството на живот, а за нас е недопустимо да връщаме или отлагаме пациенти за лъчеление, химиотерапия, палеативни грижи и диспансерно наблюдение“, допълни д-р Бозов.

И добави, че здравното заведение имало вече сключени договори за обслужване на пациенти от Хасково и Стара Загора, освен това имало да изплаща и кредит за строежа и оборудването на новата сграда към КОЦ.

Ново термолегло за недоносени бебета в университетската болница в Бургас

Тони ЩИЛИЯНОВА

24 часа  стр. 21


Съвсем скоро отделението по неонатология на УМБАЛ-Бургас, ще получи ново термолегло за 14 400 лв. Средствата са събрани чрез благотворително бягане, организирано в София, Пловдив, Варна и Бургас. Ваучерът със сумата бе предаден на отделението от Елица Карагьозова, Васил Динев и д-р Георги Гаврилов, представители на организаторите.

Термолеглото вече е поръчано и се очаква да пристигне до две седмици, уточниха от болницата.

„Благотворителните бягания се провеждат традиционно всяка година, като каузата всеки път е за различен град. С гордост мога да кажа, че бургаските бегачи събраха три пъти по-голяма сума, отколкото се събира тук обикновено“, заяви Васил Динев.

Очакваното термолегло ще бъде второ за отделението по неонатология, а броят на бебетата, които се налага да го ползват, се увеличава постоянно, казаха от УМБАЛ-Бургас. И допълниха, че термолеглото се използва при недоносени новородени за адаптирането им от кувьоз към нормално легло.

То поддържа топлинен комфорт от порядъка на 35-37 градуса, снабдено е със сензори, като в него може да се провежда и фототерапия.

Частна здравна каса, ако има 500 000 желаещи

Елена ПОПОВА

Труд  стр. 1, 2-3


За разкриването на частен фонд, който да конкурира НЗОК и да управлява публични средства за здравеопазване, ще е необходимо наличието на 500 хил. Желаещи да участват в него. Това стана ясно по време на Национална кръгла маса в понеделник, посветена на състоянието на здравната система в България. На нея ресорният министър Кирил Ананиев и екипът му представиха новата си визия за бъдещето на сектора.

По време на дебатите след изслушването представители на съсловните организации, народни представители, финансови експерти и пациентски организации се обединиха около становището, че новата визия не дава конкретни решения на сега съществуващите проблеми в системата, а се повдигат нови въпроси и неясноти.

Предложението на министър Ананиев е да се демонополизира НЗОК чрез навлизане на допълнителни частни фондове на пазара. Така ще се даде възможност пациентът сам да избира къде да се осигурява и кой да управлява парите от здравните му вноски. Новите участници ще се конкурират както с НЗОК, така и помежду си. Предложеният модел трябва да позволи на осигурените лица да избират болници, пакет и обхват на ползваните услуги. Яснота как точно това ще се реализира, все още няма.

Основният пакет от здравни дейности ще се формира от задължителната здравна вноска от 8%. Този пакет ще се определя от Министерството на здравеопазването (МЗ) и съсловните организации. Цените на дейностите в него ще подлежат на договаряне между различните каси и застрахователи, от една страна, и болници, клиники, лаборатории, от друга.

Ако лицата, които се осигуряват – между 1,7 и 2 млн. българи сами ще избират фонд и пакет от услуги, остава също неясно какво ще стане с останалите 4 млн. лица, за които държавата плаща – деца, пенсионери, студенти и т.н. Няма конкретика например кой ще поеме техните осигуровки, как и между кого ще се разпределят средствата за тях.

Няма да се допуска частните фондовете и застрахователи сами да правят подбор на лицата по определен признак или здравен статус, посочи министър Ананиев. В същото време обаче се предвижда, че ако не е посочено предпочитание за каса, фонд или застраховател от страна на група осигурени лица, те ще бъдат служебно разпределяни. От кого и на какъв принцип, не беше уточнено, но идеята е така да се гарантира равнопоставеност.

Лицата ще могат да сменят фонда, в който отиват парите им, не по-често от веднъж годишно, се посочва още в предложението на министър Ананиев. Средствата от здравни вноски ежемесечно ще бъдат разпределяни към здравните фондове от НАП. Важно уточнение, което министър Ананиев направи е, че няма да се допусне при демоноплизиране на НЗОК разходите за издръжка на системата да се дублират.

Мислят се механизми, които да предпазват от изпадане в несъстоятелност. Един от тях е всеки фонд да отделя средства за гарантиране на здравно обслужване за определен период от време. При несъстоятелност лицата, които са засегнати, ще могат да се презаписват веднага в друг фонд, по техен избор.

При изготвянето на визия за бъдещ модел на здравното осигуряване, експертите на МЗ са се допитвали до опита на други европейски държави, сред които Германия и Холания, както и до Световната здравна организация, стана ясно още по време на кръглата маса.

СЗО предостави на България свое становище от 90 стр. през октомври, 2018 г. Има още неясноти и въпроси, които трябва да се изчистят, но сме уверили, че ще продължим да съдействаме за постигане на задоволителен консенсус, увери доц. Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО В България.

***

Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ, председател на Българския лекарски съюз:

Договаряне е нужно за минимални цени

Задължително основният пакет от медицински дейности трябва да бъде придружен с рамково договаряне за основни минимални цени, осигурени на доставчиците на медицински услуги. Недопустимо е да се предлага отделни лекари – общопрактикуващи, лекари от специализираната медицинска помощ и отделни болници, да се договарят самостоятелно с много помощни от тях структури, каквито са застрахователните фондове.

Свободният избор на пациента кой да го лекува не може да бъде заместен от избора на това кой да финансира лечението му. Това са неща, които не трябва да бъдат противопоставяни. Това е отстъпление от вече завоювано право на пациентите.

Д-Р НИКОЛАЙ ШАРКОВ, председател на Българския зъболекарски съюз:

Същите пари, но между повече играчи

Не е направена реална оценка на риска при отделните заболявания по отношение на 1,7 – 2 млн. осигуряващи се лица. Нашата съсловна организация е изработила такава и тя е смразяваща. В бъдеще ще имаме пак около 4 млрд. лв. за здраве, само че те ще бъдат разпределяни между повече играчи на пазара. Остойностили сме разходите в нашата сфера; в момента за дентално здраве се дават само 4% от парите за здраве. Как частните фондове ще си гарантират печалба в бъдеще, след като и сега средствата не стигат? Трябва да се запитаме дали намаляване броя на услугите ще е опция за печалба и каква ще е ролята в бъдеще на съсловните организации в договарянето на цени и услуги.

ПРОФ. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ, член на здравната комисия:

Има предпоставка за повече разходи

Изникват два основни въпроса – за дофинансирането и за финансирането.

Трябва да се остойностят всички медицински дейности за всички направления в сектора, както и трудът на здравните работници. Ние не знаем точните параметри на това, което финансираме. В момента около 1,7 млн. българи се осигуряват сами. Други 4 млн. се осигуряват от държавата – деца, студенти, пенсионери и те няма да имат избор да идат в друг фонд. Идеята за служебно разпределение на група лица е недопустима. На първо място сме в Европа по разход за болнична помощ; доплащането е почти равно на дела публични средства за здраве. Предложението легитимира увеличаване на разходите.

Д-Р ХАСАН АДЕМОВ, народен представител от ДПС

Дяволът винаги се крие в детайлите

На този етап обсъждаме една концепция. В този смисъл не сме тук, за да задаваме конкретни въпроси, на които няма как да се отговори. Тук сме, защото нито пациентите са доволни,нито съсловните организации са доволни. Необходима е конкуренция между органите, които финансират здравната система, така както е нужна конкуренция между болниците. Но дяволът винаги е в детайлите. 300 млн. лв. са разходите за онкоболните пациенти. Какво например ще се случи с тези разходи при демонополизация на Националната здравноосигурителна каса? Трябва да се помисли и за това, че има директиви, които не позволяват на свързани лица да участват в частни фондове.

МАЯ МАНОЛОВА, омбудсман на България:

Доплащането може да се легитимира

Предложението за демонополизация на НЗОК е изненадващо. Трябваше първо да се запознаем детайлно с него, вместо да го чуем в последния момент. Повече фондове означава повече администрация и повече разходи и застраховки, които да предпазват от фалити. Би трябвало да има изравнителен фонд, който да обира разликите. Добре е да се внесе яснота по въпроса всеки фонд ли ще има свой отделен позитивен лекарствен списък и пакет от здравни услуги; как демонополизацията ще реши диспропорциите по региони например в Севрозапада. Създава се риск от формиране на различни цени на медикаменти и здравни услуги, а това може да легитимира доплащането от пациентите.

ДОЦ. МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ, офис на СЗО В България:

Не трябва да има предпоставка за обедняване

Министерството на здравеопазването покани Световната здравна организация да консултира новата визия на здравния модел и ние представихме съответния анализ. СЗО потвърждава своя ангажимент за бъдещо сътрудничество.

През 2020 година ще предоставим и финансов анализ на здравните услуги.

Достъпът до тях не трябва да е предпоставка за обедняване на населението.

Необходимо е да се укрепи първичната медицинска помощ в страната, иначе няма как да намалим разходите в сектора.

В Холандия въвеждането на конкуренция при здравното осигуряване не е довело до оптимизиране на разходите.

Министър Ананиев: Моделът не е окончателен и краен

Труд  стр. 3


Вариантът, който предлагаме, не е краен. Представяме го на Национална кръгла маса, за да може на база дебати да се съберат най-добрите предложения, които да бъдат внесени в парламента. Това посочи министърът на здравеопазването Крили Ананиев при представянето на предложенията. Той подчерта, че водещо е желанието здравните специалисти да бъдат стимулирани да останат в страната.

На първо място държим на солидарен принцип в здравеопазването – такъв, които дава право на избор на пациента кой да управлява здравните му вноски; къде да се лекува при най-добрите условия, посочи още министър Ананиев.

Сред цели при изготвяне на визията за бъдещия здравен модел на страната са пълна информираност за обхвата и цената на медицинските и дентални услуги и лекарства; осигуряване на контрол върху качеството на услугите и гарантиране на достъпни услуги; подобряване на профилактиката и превенцията – по-високи изисквания за резултатите от тези дейности.

Експертите посочват, че очакванията от демонополизация на здравната каса са още подобряване на качеството на диагностиката, лечението и ефективността на лечението.

Елиминиране на непрозрачно заплащане на медицински услуги и неефективни дейности и др.

„Проучили сме здравните системи на държави като Германия, Холандия, Франция и Израел, чиито граждани са сред най-удовлетворените от здравните системи. Считаме, че като държава-членка на ЕС, първа стъпка след постигане на консенсус по реформата е запитване до ЕС с цел хармонизиране на всички процедури в рамките на Общността. Сигурността и устойчивостта на модела са от ключово значение и той трябва да е синхронизиран с Европейските регламенти и директиви,, посочи още здравният министър.

НЗОК без монопол, избираме сами в кой фонд да отива вноската ни

Ще си доплащаме, ако искаме да ни лекуват от А до Я

Силвия НИКОЛОВА

Монитор  стр. 1, 5


Българинът ще може да се осигурява не само в Националната здравноосигурителна каса, а и във фонд по избор. НЗОК ще остане да функционира, но ще бъде на пазара в конкуренция с всички останали. Това предвижда новият здравноосигурителен модел, който беше представен от здравният министър Кирил Ананиев на кръгла маса вчера.

Здравната вноска остава 8%, каквато е и сега. Тя се разпределя между осигуряващия и осигурения е в съотношение 60:40, което прави 4,8% за сметка на работодателя и 3,2 % за работещия.

В рамките на 8 процента ще можем да се лекуваме само за заболявания, състояния и обем профилактика, включени в т. нар. основен пакет. Той все още не е направен, но по думите на министър Ананиев ще бъде факт до края на годината. За терапиите и манипулациите, които не влизат в него, ще трябва да се осигуряваме допълнително. Все още не е ясно какви суми ще ни събират за това различните фондове

Ясно е обаче, че ако човек не се осигурява допълнително във фонд, за някои от медицинските услуги ще трябва да плаща на касата на здравното заведение.

Средствата по задължителната вноска обаче ще се събират в НАП. По нататък те ще се превеждат на фондовете, както се действа и сега с касата. За да може един фонд да записва граждани и да сключва договори, ще трябва да има поне 500 000 души здравно осигурени. По думите на министър Ананиев няма да се позволява фондовете да отказват на клиенти, защото страдат от тежко и скъпоструващо за лечение заболяване, както и бедни и възрастни хора, които са с множество съпътстващи диагнози. Предвижда се и създаването на гаранционен фонд от който ще се плаща лечението на гражданите в случай, че този към който се числят, фалира. При изпадане в несъстоятелност хората веднага ще бъдат записвани в друг фонд за тримесечен период от време. От своя страна всеки фонд ще отделя средства за гарантиране на здравното обслужване за определен период от време при изпадане в несъстоятелност, като редът и начинът за набиране на средства ще се определи съгласно Кодекс за застраховането.

Отпада договарянето на цени и обеми на медицинските услуги със съсловните организации в здравеопазването, стана ясно още от представения проект на модела. Предвижда се изпълнителите на медицинска помощ, каквито са лечебните заведения, специалистите в доболничната помощ, джипитата и зъболекарите да ги договарят пряко с фондовете. Болниците ще договарят пряко и цените на лекарствата.

Отстъпките за медикаменти и медицински изделия за домашно лечение ще се договарят от фондовете. За някои дейности МЗ може да определя пределни цени съгласувани със съсловните организации.

Предстои да бъде създадена единна електронна система, каза депутатът от ГЕРБ и председател на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова. Министър Ананиев пък уточни, че съсловните организации ще изготвят правилата за добра медицинска практика и продължаващото обучение.

Пациентски организации скочиха срещу новия модел

Монитор  стр. 5


Пациентски организации скочиха срещу новия здравноосигурителен модел веднага след като беше представен от министър Кирил Ананиев. Как ще се осигуряват деветте категории български граждани, за които държавата плаща 6% здравна осигуровка, попита по време на кръглата маса адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Сред попадащите в тези категории са държавните служители, учениците, студентите и затворниците. Адвокат Таушанов предложи да бъде създаден фонд за обезпечаване на лица, пострадали при лекарска или медицинска грешка.

„Не бяха дадени отговори на поставените от нас въпроси по време на дискусиите в рамките на една година, откакто бяха представени два вариант за ново осигуряване, а сега се предлага един.“ Това пък заяви председателката на Пациентски организации „Заедно с теб“ Пенка Георгиева и също повдигна въпроса за държавните служители. „Бихме подкрепили увеличаване на здравната вноска, но само при въведен строг контрол“, допълни тя. Георгиева постави и въпроса кой ще плаща лечението на редките и онкологичните заболявания, чиито терапии са изключително скъпи. Срещу модела се изказа и президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. По думите му той цели да свали политическата отговорност от политиците. Ако бъде приет, ще пострада достъпността на хората до медицинска помощ Те няма да имат достатъчен обем медицински грижи. Ще пострадат още възнагражденията на лекарите и медицинския персонал“, категоричен бе той. Д-р Николай Шарков от Българския зъболекарскси съюз посочи, че преди да бъде предложен моделът, не е направена оценка на риска.

Здраве на тезгяха

Силвия НИКОЛОВА

Монитор  стр. 10


Здравето на българина е поставено на тезгяха не от вчера. Оказва се обаче, че поредният модел, представен от здравния министър Кирил Ананиев (третият за една година – в това число не влизат опитите за промяната му преди повече от десет години), поставя лечението ни отново в положението на стока. Вярно, в условията на пазарна икономика и реална конкуренция лечението и лекарствата не са фикция от соца, а реални финансови параметри в един твърде финансов сектор. И в това няма никакъв спор.

Българската здравноосигурителна система действително има нужда от промяна. Но въпросът е на каква цена. Защото е пределно ясно, че и сега българският гражданин не може да разчита на всички достижения на медицината, когато се разболее тежко. Причина за това не е некадърността на лекарите. Напротив, те са отлични специалисти, принудени да оцеляват в нелеки условия. Причината е в недостатъчното финансиране на системата -38,2% от БВП, което прави 44,5 млрд. лева и да събере 43,9 млрд. лв. или 38% от БВП.

Само за сведение в Нидерландия, страна не особено голяма и с население 6,4 млн. души (към последното преброяване там през 2014 г.) за здравеопазване се отделят 9,9% от брутния вътрешен продукт. Там също работят множество здравноосигурителни фондове, хората са свободни да избират къде да си внасят парите, но са наясно какво лечение обезпечават техните пари.

В България ако здравеопазването излезе на свободния пазар, трудно ще успее да се справи. Причините са няколко.

Най-напред вноската е ниска, но българите са твърде бедни, за да могат да си позволят по-висока. Освен това работещите в страната, които плащат пълната вноска от 8 на сто, са едва 1,7 млн. души. Между 600 и 800 хил. варира бройката на хората без здравни осигуровки. Останалите се осигуряват от държавата, но с вноска не от 8, а от 6 процента. В тях попадат девет категории, сред които са държавните служители, затворниците, военните и учащите.

Пита се кой фонд ще вземе за клиенти хора от тези сектори, защото средствата за тях са по-малко, което не означава, че са застраховани да се разболяват само от настинки и пубертетни пъпки.

Факт са и онкологично болните, както и хората, страдащи от редки заболявания. За тяхното лечение сега Националната здравноосигурителна каса плаща твърде много. И така трябва да бъде. Те имат право да бъдат лекувани. Кой обаче частен фонд би ги взел за клиенти с тяхното крехко здраве? А кой ще вземе пенсионера с букет от болести, за които влиза през няколко месеца в болница?

Пределно ясно е, че никой застраховател – а фондовете са точно такива, ще пожелае такива хора. Вярно, здравният министър Кирил Ананиев заяви, че те няма да имат право да отказват на клиенти. Как обаче ще бъде задължено едно юридическо лице, каквото се явява фондът, да прави едно или друго, да не гледа своя интерес, а чуждия? Ясно е, че вероятността това да се случи е близка до нулата.

Здравноосигурителната ни система има нужда от реформа. Твърде рисково обаче е с един замах да се разпилява обществен ресурс, както и да се залага здравето, дори живота на хората на карта. Не е ли по-рационално да се разиграят няколко варианта и да се избере най-приемливият, вместо да се избира от кошница само с една ябълка.

Частни каси събират парите за здраве

АКО ПРИВЛЕКАТ 500 000 КЛИЕНТИ

Милена ДИМИТРОВА

Телеграф  стр. 7


Частни каси ще могат да събират парите за здраве, но само ако привлекат 500 000 клиенти.

Това обясни здравният министър Кирил Ананиев на национална кръгла маса, по време на която беше представена идеята за новия модел на здравно осигуряване. Основният фокус на предложените промени е пълна демонополизация на НЗОК.

Здравната вноска ще остане в размер на 8% от дохода и ще се събира от НАП, както досега. Частните фондове обаче ще имат допълнителна потребителска такса, чиято стойност все още не е известна. На тях ще им се позволяват административни разходи до 3% от приходите. Според концепцията всеки българин ще има право да избира къде да плаща здравните си вноски – в НЗОК или в частен фонд. Ако не посочим желанието си изрично обаче, ще останем към касата или ще бъдем служебно разпределени, така че да има равнопоставеност между фондовете. Освен това се предвижда възможност за смяна, както при джипитата. Такава обаче ще можем да правим веднъж годишно.

Пакети

Всеки здравноосигурен българин ще използва основен пакет от медицински грижи, който ще бъде разработен на базата на парите, които плащаме за здраве. Очаква се остойностяване на услугите, включени в него да приключи до края на годината. Идеята за допълнителен пакет пък отпада. За сметка на това остава задължението на болниците да публикуват ценоразпис на дейностите, които ще бъдат извън основния пакет. По този начин според министър Ананиев всеки сам ще прецени дали да внася допълнително пари за здраве, или да си плаща кеш. „Това ще бъде по линията на доброволното здравно осигуряване и съответно кешови плащания, но легално – определени по начина, по който изискваме от лечебните заведения.

Т.е. списъци с конкретните услуги, които се предоставят и съответните цени, за да знае българският гражданин, че извън основния пакет, е хубаво да се застрахова. Ако не се застрахова, ще се наложи да прави съответно кешови плащания“, уточни още Ананиев.

Д-р Маджаров: Не може болници да договарят цени

Здравното министерство и съсловните организации ще договарят основния пакет дейности, който ще се покрива от 8-процентовата вноска. Идеята на Ананиев обаче е цените в него да се договарят между фондовете и изпълнителите на медицинска помощ болници, ДКЦ-та и лекари. Това обаче провокира спорове. „Недопустимо е да се предлага отделни лекари – общопрактикуващи, лекари от специализираната медицинска помощ и отделни болници, да се договарят самостоятелно с много по-мощни от тях структури, каквито са застрахователните фондовезаяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Според него е задължително основният пакет от медицински дейности да бъде придружен с рамково договаряне за основни минимални цени.

600 ХИЛ. ЛВ. СПАСЯВАТ ЖИВОТА НА ТЕДИ

14-ГОДИШЕН УЧЕНИК В ТЕЖКА БОРБА С РАКА

Северина ДИМИТРОВА

Телеграф  стр. 26


14-годишният кюстендилец Теодор Велинов започна спешно лечение на един от най-агресивните видове рак – остеосаркома.

Момчето е ученик в 7-и клас на ОУ .Даскал Димитри“ – Кюстендил, той тренира футбол и обича да е сред приятели.

В началото на месец май т.г. Теди започва да изпитва леки болки в крака, като първоначално близките му мислили, че се дължи на пренатоварване в тренировките по футбол. След известно време се поява оток и след това накуцване. Родителите му решават да потърсят помощ в Университетска Специализирана болница по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“, където след направени редица изследвания е установено, че Теди има остеосаркома феморис сенистри – вид много агресивен рак на костите. При 14-годишното момче той е засегнал бедрената му кост. При направения ЯМР се вижда, че туморите са два. След установяването на диагнозата Теди е пренасочен в клиника по детска онкохемотология ИСУЛ, където е приет за лечение.

Опасност

„Този вид рак е много агресивен, включва химио- и лъчетерапия и най-вероятно ампутация на крайника. В България поне надежда за детето не са ни дали. Именно поради тази причина след проведени два курса на химиотерапия тук, се наложи да заминем за Германия, където медиците са изказали второ мнение и твърдят, че могат да запазят крака на Теди“, коментираха близки на момчето.

Така на 25 юни 14-годишният кюстендилец Теодор Велинов заминава с майка си Светла за Университета болница Хайделберг в Германия. Необходимата сума за лечението му е около 300 хил. евро. До този момент е събрана малка част – около 100 хил. лв.

Състояние

„Теди е добре, колкото може да бъде добре с неговото заболяване, вчера мина операция за поставяне на централен венозен път, също така имаше и 4 химиотерапии. След направен ЯМР се оказва, че детето има само 1 тумор, тоест другият или е изчезнал след лечението, или въобще не го е имало, няма и разсейки! Теди е крачка поблизо до операцията за отстраняване на тумора от бедрената кост. Както знаете в България лекарите бяха на мнение, че няма как да запазят крака на Теди, но тук в Германия казват, че ще го запазят“, обясни развълнувана майката на Теодор – Светлана, която е медицински работник към Спешен център Кюстендил.

Съобщение

Доскоро талантливият футболист Теди не предполагал, че страда от коварната болест. Разбрал от приятел, който му изпратил на съобщение новината за стартиращата кампания. Приел го трудно и как иначе. „Теодор е едно прекрасно и слънчево дете. Невероятно добър и пълен отличник в училище. Всичко това, което ни се случва, започна на 6-и май. Детенцето ми не може да се движи, носим го като бебенце на ръце. Определено не е спокоен, както и ние с баща му. До ден днешен ние не си позволяваме да използваме страшната думичка за неговото заболяване. Не мога да приема, че това се случва с моето дете, единственото ми“, разказа през сълзи на очи майката на Теди, Светлана Димитрова.

Тя се надява на помощ от хората, както и от държавата. По думите на Светлана 164 деца чакат да бъдат изпратени за лечение в чужбина. „Не зная дали самата държава е забравила за тези деца, вероятно е така. На нас ни остава единствено да чакаме и да се надяваме парите за Теди да бъдат събрани по-скоро, за да продължи да се лекува“, обяви още Светлана Димитрова.

Безценно

„Сумата е огромна, знаем, но детския живот няма цена и особено, когато касае живота на нашето дете, то той е безценен и родителите ще направим всичко по силите си, за да спасим живота на Теодор. Подадени са и документи в НЗОК, 4юнд за лечение на деца в чужбина и от там ще очакваме становище. До тогава Ви моля да подкрепите Теодор и да му дадете шанс да живее“, обяви Анелия Димитрова, която се е заела с организирането на благотворителната кампания за Теди.

В борбата на Анелия да спаси малката си дъщеричка от левкемията се среща с хора, страдащи от това коварно заболяване. Тя и Бети успяват да преборят левкемията, но десетки други деца загубват битката с рака.

Страшно

„Ако левкемията е страшна, то това е сатанински огън, безмилостен рак на костите! Когато чуя тази диагноза веднага в мен изплува картина, която никога ама никога не ще забравя! След операцията за премахване на порта и сливиците лежахме с Бети в хирургията. Там имаше 10 стаи със стъклени стени, като между 5 и 6 имаше манипулационна и сестрите можеха да виждат през всички стаи. До тогава си мислех, че съм видяла всичко, че този скапан рак във всичките му форми не може да ме изненада повече, не може да ме стресне с нищо. Грешах!!!

Много грешах и определено не бях готова за това, което тепърва щях да видя!

Тогава я забелязах бегло, с края на окото си … момиче в тийн възраст, бяло-сиво на цвят с гладка глава и си казах „И тук ли?“. Тогава я чух! Седеше на леглото си, пищеше с изтощен, захрипнал глас и се тресеше цялата, ръката й галеше крак, който липсваше! Беше след ампутация на крак и мозъкът й отказваше да приеме, че крак няма! Сърбеше я, болеше я! Тя беше на края на силите си …..А майка й беше клекнала срещу нея и само плачеше, не можеше да й помогне с нищо“, разказа Анелия, която се обръща с апел към хора от цялата страна да помогнат на Теди да се излекува.

***

Помогна му майката на Мими

До този момент бяха преведени редица благотворителни кампании, но оставащата сума, необходима за лечението на момчето е огромна. В помощ на Теди се включиха хора от цялата страна, както и ангелчето Мими. Момиченцето, което страдаше от левкемия и синдром на Даун, си отиде, но неговата майка реши да продължи да прави добро. Всички средства, които бяха постъпили по сметката за лечението на Мими вече са разпределени между 9 деца, които се борят за живота си. Сред тях е 14-годишният кюстендилец Теодор Велинов, по чиято сметка беше преведена сума в размер на 10 хил. евро.

***

Тони Костов се възстановява от левкемията

Само преди 2 месеца приключи кампанията по набиране на средства за 20-годишния кюстендилец Тони Костов. Момчето страда от левкемия, за лечението на която бяха необходими 440 хил. лв. Благодарение на стотиците кюстендилци и хора от цяла България средствата бяха събрани за по-малко от година, а на Тони беше направена трансплантация на костен мозък на 25 май т. г.

В момента Тони се възстановява, а средствата от продължаващите търгове и дарения се превеждат по сметката за лечението на младия футболист Теодор Велинов.

Държавата пак започва здравна реформа, но запазва доплащането за лечение

МЗ иска конкуренция на много частни здравни каси, като още не знае колко струват медицинските услуги

Янина ЗДРАВКОВА

Сега  стр. 1, 2


И най-новият модел за промени в здравната система, представен официално в понеделник от здравния министър Кирил Ананиев, не предвижда механизми за ограничаване на огромните доплащания, които се налагат за лечението у нас. По данни на Евростат близо 50 на сто от разходите за здравеопазване у нас са от джоба на пациентите – за лекарства, доплащане при престой в болница, медицински изделия. Новият модел дори предполага и увеличаване на частните разходи на пациентите, тъй като допуска намаление на гарантирания пакет услуги, които се плащат със здравни вноски.

Настоящата идея на МЗ е да има демонополизация на здравната каса. Здравната вноска ще се запази 8%, но гражданите ще имат право да избират дали тя да отива в частен фонд или в НЗОК. Както и сега, ще има основен, гарантиран пакет, който всички фондове ще са длъжни да осигуряват, но какво да има в него, е „предизвикателство“, обясни Ананиев. Да работят в сферата на задължителното здравно осигуряване ще имат право фондове с поне 500 000 осигурени. Подборът на пациенти, т.е. откази за записване на възрастни и хронично болни, ще бъде забранен, макар и неясно как. Вноската, която фондовете и НЗОК ще получават за записан осигурен, ще е еднаква за всички граждани, т.е. всички събрани осигуровки, включително и плащаните от държавата за бедни, деца и пенсионери, ще се делят на броя на осигурените и ще се получи осреднена вноска, която НАП ще превежда за всеки един гражданин. Хората, които не са избрали фонд, ще бъдат разпределяни служебно или ще останат клиенти на здравната каса. Фондът ще може да се сменя веднъж годишно. Самите частни застрахователи обаче ще се лицензират по директива на ЕС, т.е. ще трябва да се регистрират изцяло нови дружества, вместо на пазара да оперират настоящите фондове, които се занимават и със здравно застраховане. Те ще имат право на до 3% административни разходи, колкото и в момента ползва НЗОК, а също и ще са длъжни да поддържат резерв от 3% от приходите си, пак като касата, с който да покриват извънредни плащания. Частниците ще имат право и на печалба, но тя „ще остава в здравната система“, обяви Ананиев, без да обясни какво означава това.

По данни на НАП работещите, които се осигуряват за своя сметка и тази на работодателя си, са около 3.5 млн. души. 2.7 милиона – пенсионери, деца и бедни, се осигуряват от държавата, при това с непълна вноска. Не е ясно колко фонда биха могли да съберат над 500 000 осигурени, още повече че те ще се създават тепърва, което иска допълнителни инвестиции. Настоящите дружества за допълнително здравно застраховане имат общо около 350 000 клиенти.

Фондовете ще работят по основен пакет, определен от здравното министерство и съсловните организации на медицинските специалисти. Цените по него ще се договарят между изпълнителите – болници и лекари, и фондовете, същото ще важи и за отстъпките за лекарства и медицински изделия. „За някои дейности МЗ може да определя заедно с лекарския съюз пределни цени“, каза Ананиев. Лечебните заведения ще могат да формират сами цените на услугите си извън основния пакет, които ще се плащат или през допълнително доброволно застраховане, или кеш.

Какво ще има в основния пакет, тепърва ще се решава, тъй като МЗ продължава да няма представа колко струва лечението, т.е. още не е направено т.нар. остойностяване на медицинските услуги, което се чака от години. Съответно не е ясно какво точно може да се покрие с 8% вноска и дали ще има услуги, които в момента се плащат от здравната каса, но в бъдеще ще са ангажимент на пациентите. Не е ясно и какви цени биха могли да договорят частните фондове с болниците, което пък значи, че и в бъдеще пациентите вероятно ще продължават да плащат за всевъзможни допълнителни услуги като избор на екип, ВИП стая, сестрински пост и какви ли не консултации, които всъщност дофинансират част от лечението. Моделът не предвижда доплащанията да са под нечий контрол. Ананиев само гарантира, че доплащанията ще са легални и ще има обявени списъци с цени и услуги, „за да знае българският гражданин, че е добре да се застрахова допълнително, иначе ще се налага да плаща“.

Според Ананиев подобен модел ще намали неефективните разходи и измамите, тъй като частните фондове ще имат интерес да контролират по-добре от здравната каса. Ще се повиши и качеството на медицинските услуги, а също и профилактиката и превенцията на болести, тъй като частниците ще имат интерес от ранно откриване на болести, когато лечението им е по-евтино.

***

СРОКОВЕ

Ако изобщо се реализира, този модел ще действа от 2021 г. До края на годината е срокът, в който МЗ ще представи окончателния и изчистен и в детайлите вариант, дотогава се очаква да е факт и остойностяването на медицинските услуги, което да покаже колко пари реално са нужни в системата. Представените идеи са само обща рамка и посока, застрахова се Кирил Ананиев.

Къде е пациентът?

Защо ще има основен пакет медицински дейности, а допълнителен няма?

Аида ПАНИКЯН

Дума  стр. 1


Как с повече каси и повече администрация няма да се оскъпи здравната система?

Кога ще има информационна система в здравеопазването?

Кой ще плаща за ваксинопрофилактиката?

Кой ще плаща за лечението на редките болести? А онколекарствата?

Как ще се подобри достъпът до иновативни терапии?

Кой ще потушава епидемиите от инфекциозни болести?

Кой ще реши проблемите на протестиращите медицински специалисти?

Кой частен фонд ще сключи договор с фалираща болница?

Как НЗОК ще се конкурира с другите каси, щом тя е осигурителен фонд, а останалите са застрахователи? Защо ГЕРБ забрави, че задуши частните здравни фондове преди повече от 5 години?

Щом вноската остава 8%, колко процента плаща държавата за деца, пенсионери, безработни, бежанци, затворници, държавни служители и пр.?

Къде е мястото на съсловните организации? Къде остава договорното начало?

Каква политическа подкрепа има поредната идея за здравна реформа?

Къде са лекарите и професионалистите по здравни грижи в поредната реформа?

И между другото: къде в този хаос от недоизмислени идеи е пациентът? Ах, дааа… той е крачещата касичка!

НЗОК ще е за бедните, богатите – в частна каса

С т. нар. демонополизация Кирил Ананиев оправдава доплащането от пациентите

Дума  стр. 1, 2


Повече фондове да се конкурират с НЗОК за основния пакет медицински дейности е „новата“ идея за „реформа“ в здравеопазването на министър Ананиев. Вноската остава 8%. За дейности извън основния пакет осигурените ще избират дали да доплащат при лечение, или да се застраховат допълнително. До края на годината министерството ще изчислява кое колко ще струва.

„Даваме на парче по някой лев, за да закрепим болниците. Как частен фонд ще сключи договор с болница, която е пред фалит?“, коментира депутатката от БСП проф. Анелия Клисарова.

В момента доплащането от пациенти е към 45%, колкото са публичните средства. Чрез този модел то не се намалява, а се дава законова основа за неговото повишаване, категоричен е проф. Георги Михайлов.

Новите каси – с поне 500 хил. осигурени

Поредният здравноосигурителен модел не може да бъде реален и легален, категорични са от БСП

Аида ПАНИКЯН

Дума  стр. 2


Поредния здравноосигурителен модел представи министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той залага на повече от една здравноосигурителна каса, моделът остава солидарен, здравната вноска продължава да е 8% и ще се събира от НАП. Всеки от фондовете, които на практика са застрахователи (с изключение на НЗОК), за да останат на пазара, трябва да имат поне 500 хил. осигурени. Застрахователите няма да имат право да подбират осигурените по възраст, здравен статус или друг признак. НАП ще разпределя парите от събраните вноски, като на всеки осигурен ще се пада усреднена сума. Всеки фонд ще има право на 3% от набраните средства за административни разходи, ще отделя средства и за Гаранционен фонд, който да поема грижите на осигурените за 3 месеца при евентуална несъстоятелност на частния фонд.

Съсловните организации ще могат да договарят с МЗ дейностите в основния пакет, по който задължително ще работят всички фондове и застрахователи. Цените в основния пакет ще бъдат договаряни между фондовете и болниците, ДКЦ и лекарите. Отстъпките за лекарства и медицински изделия ще бъдат договаряни от фондовете. За дейности извън основния пакет осигурените ще избират дали да си доплащат при лечение, или да се застраховат допълнително, което на практика навежда към тристълбовия осигурителен модел. По думите на Ананиев няма да има дублиране на дейности, а НЗОК и частните застрахователи ще се конкурират равнопоставено.

Съсловните организации ще участват в разработването на медицински стандарти, но от презентацията не стана ясно каква точно е ролята им след това.

Ананиев увери, че това не е окончателен вариант за реформа, щял да се съобрази със забележките. До края на годината МЗ ще приключи с остойностяването на дейностите в основния пакет в рамките на 8% вноска, увери той.

Доплащането не само че няма да спре, но ще се увеличи, категоричен бе проф. Георги Михайлов от БСП. Според него моделът няма ясни параметри. „Необходим е акцент върху държавно и общинско здравеопазване, наредба за определяне на заплатите на специалистите и лекарите, изграждане на здравния модел на регионален принцип, където се обединяват спешна помощ, доболнична и болнично лечение. Запазване на статута на НЗОК“, заяви във Варна лидерът на левицата Корнелия Нинова. Този здравен модел започва грешно, защото не дава информация на каква база е и какви са изчисленията, коментира проф. Анелия Клисарова от БСП. „Даваме на парче по някой лев, за да закрепим болниците. Как частен фонд ще сключи договор с болница, която е пред фалит“, попита тя.

Експерт: Новият здравноосигурителен модел е във вреда и на пациента, и на системата

Болният плаща 50% от лечението, вместо средните 15% в Европа, напомни бившият здравен министър д-р Мими Виткова

Земя  стр. 8


Новият здравноосигурителен модел у нас, свързан с демонополизацията, ще оскъпи системата.

Това каза в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио „Фокус“ бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова. Тя отбеляза, че както осигурителната система е по-скъпа от бюджетните, демонополизацията оскъпява допълнително системата, защото всяко едно от дружествата трябва да има и своите административни разходи, фиксирани като 3%.

Д-р Виткова добави, че здравноосигурителният модел, който се очаква да бъде официално представен днес (вчера – б.р.), не е нищо ново. „Това е един от вариантите, които бяха представени в края на миналата година, по които варианти работиха два месеца пет работни групи и всъщност всички приключиха със заключението, че не би трябвало да се пристъпва към промени на сегашния здравноосигурителен модел без ясни разчети какво струва т. нар. основен пакет, без ясно детерминиране на съдържанието на този пакет и оттам изводите достатъчна или недостатъчна е 8-процента вноска. Последните поне две години всички международни доклади на Световната здравна организация, Европейската комисия и Световната банка завършват със заключението, че в България са недостатъчни публичните средства за здравеопазване, че българското общество, когато боледува, болният човек плаща 50% от общите разходи за здравеопазване, което в Европа е около 15%. Вместо тези анализи виждаме претопляне на единия от моделите, наречен пълна демонополизация. Смущава вкарването на нови неща в този модел, които го правят още по-невъзможен за реализация. Става въпрос за това, че ще се регистрират съвсем нови дружества, дори застрахователите да искат да влязат в този модел, те трябва да направят ново прелицензиране“, обясни бившият здравен министър.

Според д-р Мими Виткова новият здравноосигурителен модел у нас няма да бъде в полза нито на пациента, нито на самата здравна система и на работещите в нея. По-малко пари ще влизат в системата и това е неизбежно, каза още тя и уточни, че има недооценяване от страна на държавата на проблемите, които ще възникнат.

15.07.2019

Национални телевизии

Пълна демонополизация на Здравната каса, която ще се конкурира с частни фондове за здравната ни вноска

БНТ, Новини в 20.00, 23.00 часа


Пълна демонополизация на Здравната каса, която ще се конкурира с частни фондове за здравната ни вноска. Това предвижда новият здравен модел, който беше представен днес за обсъждане на кръгла маса в НДК от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Вижте повече подробности от Мая Димитрова.

Репортер: По-качествена здравна грижа за същите пари – новият здравен модел не предвижда увеличение на задължителната вноска от 8%. Запазва се и солидарният принцип. Министър Ананиев очерта общата рамка на предстоящата здравна реформа, в която е важно да има финансова устойчивост и контрол.

Кирил Ананиев: Модел, който дава право за избор на пациента – кой да управлява здравните му вноски, къде да се лекува при най добри условия на територията на цялата страна.

Репортер: Едно от предизвикателствата е какви здравни услуги ще получим срещу вноската от 8%. Това ще стане ясно до края на годината, заяви министърът. Според съсловните организации и застрахователите обаче може да се наложи свиване на основния пакет.

Иван Маджаров: Ако не може да повишим вноската, трябва да кажем, че не може да финансираме толкова широк и обемен пакет.

Мими Виткова: Според мен би било нагнетяване на очаквания и в работещите в системата и в пациентите, че нещата ще се случат за всички много добре.

Репортер: Това, което остане извън основния пакет, ще се покрива от доброволно допълнително здравно осигуряване или чрез плащания в брой. Те обаче ще бъдат регламентирани.

Кирил Ананиев: За да знае българският гражданин, че извън основния пакет той е хубаво да се застрахова, ако не се застрахова, ще се наложи да плаща съответно кешови плащания.

Репортер: Частните здравни фондове трябва да наберат поне половин милион души, за да заработят. Няма да се допуска те да подбират лицата по здравен статус. Предвижда се да има Гаранционен фонд в случай, че частен фонд изпадне в несъстоятелност. Фондовете ще са задължени да поддържат резерв за непредвидени обстоятелства.

Мими Виткова: Трябва отсега да е ясно, че от тези 8%, в системата ще влязат по-малко пари, отколкото в момента.

Репортер: Омбудсманът Мая Манолова изрази опасение, че публичен ресурс ще бъде насочен към формиране на печалба.

Мая Манолова: Няма как да се съглася и да приема за нормално просто да се увеличат разходите без това да даде нещо конкретно реално измеримо като по-добро качество и достъп на гражданите.

Репортер: Дебатът за новата здравна система все още предстои.

Лекари, специалисти по здравни грижи и санитари от ямболската болница излязоха на протест

БНТ, Новини в 20.00 часа


Лекари, специалисти по здравни грижи и санитари от ямболската болница излязоха на протест. Те настояват за увеличение на основните заплати и въвеждане на методиката за формиране на възнагражденията в здравеопазването, предложена от здравното министерство. В противен случай са готови да напуснат лечебното заведение.

Репортер: В момента лекарите в Ямболската болница получават 850 лева основна заплата, сестрите 640, а санитарите за 7 часов работен ден – 490 лева.

Кети Калусова: С тези 600 лева абсурд е да живееш. При всичко, което се увеличава непрекъснато. Налага се да работим на няколко места.

Димитър Рунко: За оставки не мога да говоря, но трябва човек да получи това, което си заслужава като работа, като отговорност, като денонощна безсъница.

Янка Желязкова: Имаме такива условия тежки, че няма да издържим. Просто всички ще си подадем оставката и нека директорът решава кой ще дойде да работи и в новата болница.

Репортер: От лекарската колегия са категорични, че работещите в ямболската болница отговорно изпълняват ангажиментите си и искат достойно заплащане.

Петър Папашимов: Не приемам аргумента, че се е увеличила издръжката на болницата. Нашата задача е да лекуваме болните. Задача на мениджмънта е болницата да осигури увеличение на приходите.

Репортер: Директорът на болницата подкрепя исканията на колегите си за увеличение на заплатите, но подчерта, че за да стане това, трябва да бъдат увеличени и приходите от дейностите. В противен случай е възможно лечебното заведение да изпадне в тежка финансова криза.

Панайот Диманов: Ако от 1 юли се увеличат цени на някои клинични пътеки и ние изработим тези клинични пътеки ще ни се увеличат приходите някъде с около 30 000 лева. Възможно е да се увеличат с 50 лева основните заплати, при положение че ние успеем да изработим тия пари.

Репортер: Протестиращите настояват за въвеждане на предложената методика за формиране на заплащането до края на месеца. Ако това не се случи – те са готови за колективно напускане.

Разговор с Кирил Ананиев, министър на здравеопазването

бТВ, Лице в лице


Водещ: Днес министър Кирил Ананиев представи предложението на здравното министерство за пълна демонополизация на Здравната каса. Стана ясно, че ще се запази солидарният принцип на осигуряване, но касата ще се конкурира при равни условия с частни здравни фондове. В студиото вече е министър Ананиев с детайлите за новия здравен модел и здравното осигуряване. Здравейте, г-н Ананиев.

Кирил Ананиев: Здравейте, г-жо Ризова.

Водещ: Ще ви помоля в началото да кажете това, което според вас е най-важно от предложения от вас нов здравен модел и това, което засяга максимален брой хора, и което го различава от досегашния?

Кирил Ананиев: Ако ми позволите, г-жо Ризова, бих искал да започна не с това какви са новите промени, а защо се налагат тези промени.

Водещ: Добре.

Кирил Ананиев: Аз съм сигурен, че преди 20 г., когато беше приет от законодателното, от Народното събрание законодателно новият модел, който действа от 2000 г., това е направено с най-благородни чувства, за да може българските граждани да бъдат лекувани по най-добрия начин. За съжаление, през годините тази конструкция започна да се задухва, появиха се много пробойни, започнаха да изтичат по най-нерегламентирани начини голям обем средства. Здравеопазването е една сложна система, в която има много частно, публични-частни интереси, а нас ни интересува най-много интересът на пациента. Никой не е доволен – нито пациентите, нито хората, които работят в системата, нито аз като министър на здравеопазването. Ето защо считам, че е дошло време, дори сме закъснели с промяната на модела. Да, ние направихме много други неща, които ще подпомогнат прилагането на модела. Например, изграждаме националната здравна информационна система, това е електронното здравеопазване.

Водещ: Сериозно ли? От кога го чакаме.

Кирил Ананиев: Наистина е така. В същото време успешно върви един проект за модернизиране на Спешната помощ. Изключително важно условие за преструктуриране не само на болничната система, а и на цялата здравна система. провеждаме централизирани обществени поръчки за лекарствата. Дай Боже, след известен период от време да влязат и медицинските изделия. Разработваме медицинските стандарти, новите медицински стандарти. Разработваме алгоритмите на клиничните пътеки. Провеждаме верификация на лекарствата или тяхното наблюдение, свързано с реекспорта. Създадохме много сериозна агенция – ИА Медицински надзор. Контролът е изключително важен, за да може наистина ефективно да се харчат парите. Такива функции бяха възложени, разбира се, и на НЗОК, имам предвид контролни функции. Всичко това наистина е необходимо условие. Обаче само с него няма как да проведем самата реформа. Тези, всичките неща спомагат успешно да се приложи новия модел. И като говоря за новия модел, естествено е да ме попитате какви са целите, които преследваме с този нов модел.

Водещ: Аз дори не ви питам. Защото както казахте, и вие не сте доволен, и ние, пациентите не сме доволни, и лекарите не са доволни и се надявам да целите малко повече да сме доволни от здравеопазването.

Кирил Ананиев: Както вие самата казахте, ние си запазваме солидарния модел. Това го искат всичките участници в здравния процес. Другото, което обаче искаме – пациентите, българските граждани да имат право на избор на няколко неща. На първо място, кой да управлява, ефективно кой да управлява техните здравноосигурителни вноски.

Водещ: Те остават 8%. Това да уточним.

Кирил Ананиев: Остават 8%.

Водещ: Не предлагате повишение?

Кирил Ананиев: 8%, които всъщност ще финансират основния пакет дейности. На второ място, искаме всеки български гражданин да преценява сам къде ще получи най-доброто лечение на територията на цялата страна. На трето място, пациентът, българският гражданин трябва да бъде напълно информиран за видовете медицински дейности и техните цени, за да може да вземе информирано решение. На следващо място, този нов модел трябва да осигури един качествен контрол върху, един контрол върху качеството на лечебната дейност както медицинска, така и стоматологична дейност. На следващо място този фонд трябва на всяка цена да бъде финансово устойчив, за да могат българските граждани да бъдат сигурни, че няма този фонд да изпадне във фалит, макар че има и такива хипотези в разработения модел и гаранции, които да се задействат автоматично в такива случаи. Но, така или иначе едно от изискванията е тези фондове да бъдат финансово устойчиви. Моделът се основава на това, че ние предлагаме демонополизация на НЗОК, което означава, че НЗОК ще се конкурира на равни начала с частните здравни фондове. Като казвам „на равни начала” веднага искам да спомена, че със законови промени разбира се, ние ще създадем възможност НЗОК да извършва и доброволно застраховане, за да може да бъде конкурентноспособна на частните здравни фондове. Самият пациент, самият български гражданин ще може сам да избира своя здравен фонд, в който да се осигурява на базата на всички тези неща, които здравният фонд ще му предложи. Първо, ще има конкуренция между здравните фондове, в това число и касата, аз вече я наричам здравен фонд…

Водещ: Касата става равнопоставен играч на частния фонд…

Кирил Ананиев: Точно така.

Водещ: Тя няма да притежава никакви повече права, но и никакви повече задължения?

Кирил Ананиев: Напротив, ще и дадем още едно ново право да може да извършва доброволно застраховане. Тя в този момент няма това право, а това е сериозен инструмент, който може да насочи пациентите към частните фондове. Те трябва да работят при еднакви условия. Ще има конкуренция и между самите лечебни заведения, защото всяко едно лечебно заведение, за да може да сключат с него договор повече здравни каси за повече пациенти, естествено те ще се стараят да дават по-качествено лечение на българските граждани, а защо не и на по-ниска цена.

Водещ: Само да уточним тези неща. Значи, освен здравната каса ще има още няколко частни осигурителни фондове, които ще действат по начина, по който действа здравната каса в момента. Първият ми въпрос е, те как ще бъдат избирани, какво е условието един частен фонд да започне да действа като здравната каса?

Кирил Ананиев: Разбира се, това е един важен въпрос и днеска той беше поставен на националната кръгла маса. Всеки български гражданин, който е осигурен ще избира фонда, в който иска да му управляват здравноосигурителните вноски. Естествено изборът ще бъде, когато той е добре информиран за видовете медицински и дентални дейности, които му предлага здравния фонд, разбира се и лечебните заведения, с които е сключен този договор, така че пациентът съвсем информирано ще вземе своето решение. Искам да кажа нещо, което днеска като че ли не се разбра на националната кръгла маса. Избор ще имат не само тези, които се осигуряват от работодателите им, избор ще имат и тези, които сега се осигуряват от държавата. Пенсионерите ще могат да изберат своя частен здравен фонд или НЗОК, респективно децата, родителите, ще вземат информирано решение…

Водещ: А държавните чиновници?

Кирил Ананиев: Също, чиновниците ще вземат своето решение в кой фонд да управляват…

Водещ: Един друг много важен въпрос, макар и малко страничен в момента. Казват, че държавата е един от най-нередовните платци на здравни вноски. Как един държавен чиновник да се премести, кой ще гарантира, че държавата ще му превежда в частния фонд?

Кирил Ананиев: Това не е вярно, държавата е един от най-стриктните и отговорни платци в държавата. Държавните чиновници се осигуряват на реалната работна заплата, която те получават, така че тук е най-малко съмнението, че няма да бъдат внесени съответните вноски.

Водещ: Сега, по повод на фондовете. Казвате, че има основен пакет услуги, който покрива 8-те процента наша вноска. Този основен пакет ще бъде еднакъв за всеки фонд и касата, или всеки фонд и касата ще определят различни основни пакети?

Кирил Ананиев: Основният пакет се определя, одобрява от министъра на здравеопазването съвместно със съсловните организации. Така че, пакетът е един, основен, и той се отнася за всички здравни каси. Самата цена, която ще бъде за отделната медицинска или дентална дейност се договаря между здравния фонд и лечебното заведение. Само че, забележете, тези цени не могат да бъдат по-ниски от базови цени, които ще ги определим съвместно Министерството на здравеопазването със съсловните организации. Защо е това? Наша основна грижа е да защитим интересите на пациентите и не може да допуснем такава търговия, при която да не може да бъде осъществено успешно лечението на съответния български гражданин.

Водещ: Извинете, как аз например, ако основният ми пакет е един и същи от предлаганите, аз по каква логика тогава, какво трябва да ме привлече към един фонд или към друг, ако аз навсякъде ще получавам един и същи основен пакет?

Кирил Ананиев: Няколко са инструментите. Първо, затова казах в самото начало, че пациентите трябва да вземат информирано решение, да имат пълната информация за дейностите, които финансира този здравен фонд и цените, на които се заплащат медицинските дейности и договорите с кои болници този здравен фонд е сключил договор за тези дейности. Тогава всеки един човек, когато види тези всичките… цялата тази информация, естествено е, че ще избере този, който най-подхожда на профила на неговия здравен статус. Това, което обаче не казах до този момент е, че фондовете не могат да подбират по никакъв признак своите пациенти, това е лично решение на българските граждани и няма основание на здравен статус или на пол, възраст и т.н. да се селектира този избор. Как се определя, НАП ще продължи да събира здравните осигуровки на всички български граждани, в това число и на тези, които се осигуряват от държавата. Тогава, за да се избегне риска за подбора, здравните вноски ще се осреднят, ще има осреднена здравна вноска. И тогава приходите за всеки един здравен фонд ще се формират на базата на броя на пациентите умножени по тази усреднена здравноосигурителна вноска.

Водещ: Кажете, искате нещо да допълните, защото това са много важни неща…ви оставям да говорите…

Кирил Ананиев: Понеже ще има дейности, а и другия инструмент, който ще привлече към един или друг здравен фонд българските граждани е възможността за допълнителното доброволно застраховане. Тоест, този здравен фонд, който даде по-добри предложения извън тези…

Водещ: Извън тези…плащам си 8-те процента и той ми предлага вариант, в който още нещичко да внеса срещу повече услуги от основния здравен…

Кирил Ананиев: Точно така, и веднага ще ви кажа един такъв пример. Ако аз реша да се запиша в даден фонд, този фонд може да ми осигури надграждане на качеството и обема на дейността, от която аз имам нужда. Или, ако от мен искат кешово плащане на някои дейности, които са извън основния пакет, за да може да привлече частния здравен фонд, въобще здравния фонд мен, като пациент, той може да поеме например някои мои кешови плащания, които не са в пакета на доброволното осигуряване.

Водещ: При това положение касата ще има такова право, тя също ще действа като един нормален здравен фонд наравно с другите. Тоест, аз и към касата, ако реша да остана, мога към нея да добавя още някакви пари срещу допълнително…

Кирил Ананиев: Разбира се.

Водещ: Много ли ще бъде базов този основен пакет? Вие чухте, вероятно сте прочели и критиките на мнозина ваши колеги, че на практика моделът, който предлагате е модел за богатите страни, е американски модел, а всички казват, че това не е най-доброто здравеопазване. Да речем, не сте взели пример от френския модел, който казват, че бил най-добрия европейски модел…. Не познавам детайлите.

Кирил Ананиев: Най-добрия са сериозни кешови плащания. Ако това е най-доброто, разбира се, че той е един от добрите модели. Но в разговорите с моите колеги от ЕС съвсем често си споделяме, няма модел, който да е съвършен, всеки модел има някакви проблеми, но в крайна сметка трябва да намерим нашия си модел. Добрите европейски практики, както днеска имахме гости от Холандия, от Германия и много от нещата, които ни разказаха се доближават до нашия модел. Но си имаме и национални особености, които ние си ги отразяваме. Какъв ще бъде основният пакет? Ние в момента започнахме да работим по отношение остойностяване дейностите на този основен пакет…

Водещ: Има ли преоценка на клинични пътеки?

Кирил Ананиев: Разбира се, в момента ние правим новите медицински стандарти, алгоритмите на клиничните пътеки, правилата за добра медицинска практика. Всичко това е необходимо условие, за да формираме, да оцени, преценим, остойностим тези дейности и когато станем готови, а това не е лека дейност, предполагам, че някъде до края на годината ще бъдем готови, вече можем да кажем – това е основния пакет, от него оставят еди какви си дейности, които могат да се покрият финансово чрез доброволна застраховка или чрез кешови плащания. Тогава…

Водещ: Тоест, пациентите ще продължават да доплащат извън основния пакет, ако не направят второ, макар и доброволно осигуряване?

Кирил Ананиев: Надявам се дълбоко, че този основен пакет ще бъде много близък по обем от действащия в момента пакет, така че да няма толкова голямо доплащане към застрахователите. Но, така или иначе става въпрос за някакви застраховки допълнителни, които ще се движат предполагам между 12-15 до 20 лева, а могат услугите, които им се доставят наистина да са сериозни ви значителни, важни за здравето на хората и те само да имат полза от тази допълнителна застраховка.

Водещ: Добре, а кой въпрос на здравеопазването решава тази важна реформа?

Кирил Ананиев: А, казахте за богатите. Говорим за солидарен модел, тука няма значение кой какво внася в НАП като здравноосигурителен…

Водещ: За основния пакет няма, но извън основния пакет има.

Кирил Ананиев: Да, и тука е възможно да се води дебат. Например аз, ако съм родител на едно или на две деца, няма ли да дам 12 лева месечно за моето дете, за да може да съм сигурен, че е обхванат всички възможни медицински дейности, даже и някои екстри, които могат да получат от съответното лечебно заведение.

Водещ: А редките болести?

Кирил Ананиев: Редките болести ги предвиждаме да се финансират от самите здравни фондове, тъй като ние и сега ги финансираме от НЗОК в рамките на бюджета на касата. И когато този бюджет се разпредели и отиде в съответните здравни фондове, те ще поемат тези разходи.

Водещ: А онкоболните още бъдат лекувани така, както досега, всичко, което досега е включва пакета, който те получават, ще бъде ли включен във вашия основен пакет?

Кирил Ананиев: Разбира се, това са социално значими заболявания, които ще бъдат може би номер едно и две в основния пакет. Ние в никакъв случай няма да допуснем тези тежки социално значими заболявания да останат с финансиране от доброволно застраховане, това е недопустимо.

Водещ: Кой ще лекува здравнонеосигурените и как ще се лекуват? Те са май почти милион?

Кирил Ананиев: Това е различна статистика…

Водещ: Различна, но са много. Добре, казваме много са, с тях какво ще се случи?

Кирил Ананиев: Здравнонеосигурените лица има предвиден фонд към МТСП, от който се финансират лицата, които влизат в болнично лечение и лицата, които ползват спешната помощ. За тези, които са социално слаби и безработни, държавата, при изискваната, които има МТСП по отношение на помощите за отопление, ако те отговарят на тези изисквания, а това са всъщност най-големия контингент, които са здравнонеосигурени, съответно се плащат осигурителните вноски от държавата.

Водещ: Този здравен модел, който вие предлагате, кой въпрос на закъсалите болници решава? Тази във Видин, тази в Ямбол, тази в Стара Загора. По някакъв начин ще подобри ли здравеопазването на хората, чийто болници са пред фалит или извършват минимални дейности?

Кирил Ананиев: Моделът сам по себе си не решава този проблем, моделът определя правилата, при които на територията на цялата страна хората трябва да получат качествена медицинска помощ. Такива болници, например като Видинската болница, там естествено, след като няма на територията на тази област друга болница, дори няма и частна болница, държавата в лицето на принципала министъра на здравеопазването ще положи всички необходими грижи работещите по отделения и клиники да ги подпомогне за по-ефективна работа и с по-голям обем дейности, съответно по-голям обем приходи, а тези, които има проблеми с тях ще трябва да ги оздравим. Казвам – да ги оздравим, а не да закриваме отделения. От тази гледна точка може да бъдат спокойни гражданите на област Видин, че в никакъв случай няма да бъдат лишени от медицинска дейност, тъй като всички български граждани имат право на равнопоставеност в лечението си.

Водещ: Аз се надявам, че този модел още много дълго ще обсъждаме с вас и с ваши колеги и затова предлагам да спрем до тук с него, освен, ако не кажете нещо много важно. Имам няколко блиц въпроса към вас, други, извън този модел.

Кирил Ананиев: Друго важно, за графика да ви кажа евентуално.

Водещ: Да, до кога?

Кирил Ананиев: До Нова година считаме, че ще бъдем готови и с остойностяването на клиничните пътеки, респективно с подготовката на нормативната уредба, тъй като ще трябва няколко закона да се променят. След Нова година ще започне дебата в парламента…

Водещ: И няма връщане назад?

Кирил Ананиев: Вижте, днеска се опитаха някои от участниците да кажат, че едва ли не това е модела на Ананиев или това е модела на Министерство на здравеопазването. Вие виждате, че аз непрекъснато търся диалога с всички участници в този процес. Неслучайно правя втора кръгла маса, търся консенсус, търся най-приемливия модел…

Водещ: И променихте това, което смущаваше…

Кирил Ананиев: …имаше работни групи…

Водещ: Наистина искам, не мога да не се възползвам от вашето присъствие в студиото, за да ви задам два важни въпроса. Първият е – тук в „Лице в лице” обещахте, че ще има детска болница, че ще започне строеж на педиатрията. Кога ще започне този строеж и в двора на Медицинска академия ли ще бъде, както говорихме предния път?

Кирил Ананиев: В двора на Медицинска академия ще бъде, вече е обявена обществената поръчка за детската болница. Заявките, предложенията ще ги очакваме до 20 август, на 21 август отваряме документацията и ще направим…

Водещ: Има ли кандидати да строят детската болница?

Кирил Ананиев: По моя информация има хора, които се интересуват много сериозно от участие в строителството на болницата.

Водещ: Дано, а какъв срок сте дали в задачката на строителите? За колко време трябва да я построят?

Кирил Ананиев: Ние сме дали… то не е само строителство, то е проектиране, строителство и контрол, строителен контрол…

Водещ: Всичко, всичко, да имаме готова детска болница?

Кирил Ананиев: Ние сме дали 42 месеца, което означава три години и половина. Вие си спомняте, че аз казах, че завършването на болницата ще стане в рамките на две години. За съжаление обаче в разни нормативни актове се дават срокове на съответните етапи, колко месеца трябва да бъде идейния, колко месеца техническия, колко месеца строителството и колко контрола. Аз, за да не блокирам обществената поръчка съм изпълнил и заложил тези срокове, но аз съм убеден, че ще стане много по-рано.

Водещ: Има едни 50 милиона, когато излязоха обещахте да дадете за заплати, особено на медицинските сестри, които работят с много ниско заплащане, наистина ми е мъчно, обаче много хора казват, че вие нямате право да ги дадете тези 50 милиона и няма как да стигнат те до тях, за да си получат увеличение на заплатите.

Кирил Ананиев: Хората са прави и ние не ги дадохме. От тези 50 милиона дадохме само 6 милиона и то по линията на финансиране на дейностите, които са извън задължителното здравно осигуряване през Наредба 3 на министъра на здравеопазването, където си е коректно, със закон са определени тези дейности и ние там финансирахме лечебните заведения, които изпълняват конкретните дейности. За останалите лечебни заведения използвахме резерва на касата, увеличихме редица, над 100 клинични пътеки, а това е приход, без да увеличаваме обема дейност това е един допълнителен приход, с който се създаде възможност да се увеличат заплатите в повечето болници.

Водещ: Дано е така, благодаря ви. Тази тема е с най-голямото продължение, ми се струва.

Край на монопола на Здравната каса

БТВ, Новини в 19.00 часа


Край на монопола на Здравната каса. Това е залегнало в предложенията на ресорния министър за новия здравноосигурителен модел. Размерът на здравната вноска остава 8%. Тя ще покрива основен пакет медицински дейности. За всичко извън него ще се плаща в брой или чрез доброволно застраховане. За да получат лиценз, частните здравни фондове трябва да наберат над 500 хил. осигурени лица. Обобщението от Мария Савкова.

Мария Савкова: Представянето на новия модел предизвика разгорещена дискусия. Ползите от него според здравния министър – право на избор на пациента, по-голяма прозрачност и по-високо качество на услугата. Критиките – липса на конкретика и узаконяване на плащанията.

И днешният ден не мина без протести в здравеопазването. Медици от ямболската болница заплашиха с колективни оставка заради ниски заплати.

Недка Железова: Следобед работим без доктори, вечер работим без доктори. От четвъртък до понеделник работим и без санитари вечер, нощните смени.

Д-р Панайот Диманов: Ами, като напуснат и аз напускам и да видим какво ще стане с болницата.

В това време в София здравният министър представи предложенията си за нов модел на здравно осигуряване – със същия размер на вноската, но с избор – дали да я даваме на Здравната каса или на частен фонд.

Кирил Ананиев: Няма да има допълнителен пакет. Това го заявявам съвсем категорично. Другото, което ще остане извън основния пакет ще бъде по линията на доброволното здравно осигуряване или съответно кешови плащания. Но легално определени.

Ако здравно осигуреният не посочи къде иска да бъде осигурен, ще остане в Здравната каса. Фондовете няма да имат право да правят подбор на осигурените.

Д-р Мими Виткова: Тази здравна вноска 8%, която в момента влиза цялата в системата, при новата система ще влязат по-малко пари, защото трябва да се заделят средства, които няма да се харчат в национален гаранционен фонд, за да могат да се покрият евентуални фалити на тези компании.

До края на годината министерството и съсловните организации ще определят какво ще включва основният пакет и колко ще струва.

Д-р Иван Маджаров: Задължително, според нас, трябва да има гарантирани цени, които са рамкови за основния пакет, които да гарантират на изпълнителите на медицинска помощ, че няма да се падне под тези цени.

Според опозицията предложеният модел е грешен.

Анелия Клисарова: Знаете колко болници са пред фалит и непрекъснато на парче даваме по някой лев, за да можем да закрепим тези болници. Мога да ви дам пример с Видин. Какво, частният фонд ще сключи ли договор с болницата във Видин? А искаме да ви кажа, че тя е и единствената болница в общината. Ами, ако няма договор, какво правят тогава пациентите?

И докато политици търсят нов вариант за здравно осигуряване, санитарки, медицински сестри и лекари от ямболската болница чакат спешно решение на проблемите си. И дадоха на ръководството срок до 1 август да ги реши.

Мария Савкова: Това е вторият модел за реформа, който представи здравният министър. Миналата година той предложи два варианта – пълна демонополизация на Здравната каса и конкурирането й с частни застрахователи, и вторият – гарантиране на основен пакет от медицински дейности в Здравната каса, а всичко извън основния пакет да бъде осигуряван чрез задължително и доброволно застраховане.

Водещ: Мария Савкова за предложенията на Министерство на здравеопазването за нов модел на здравно осигуряване.

Обсъждат промени в здравното осигуряване

БТВ, Новини в 12.00 часа


Новия здравно-осигурителен модел представя днес ресорният министър Кирил Ананиев. Ето и най важното накратко: реформата предвижда Здравната каса да се конкурира с частни здравни фондове за здравната ни вноска. Тя ще остане в размер на 8% от дохода на всеки от нас. При частни фонд обаче ще има и потребителска такса, чиито размер е все още неясен. Предвижда се и важен критерии, за да получи лиценз частния фонд трябва да набере над 500 000 осигурени лица.

Мария Савкова следи представянето на модела в зала 3 на НДК.

Репортер: Представянето продължава и в този момент в много широко представителство от експерти, различни участници в здравеопазването и политици. Здравният министър подчерта положителните качества на новия модел. Това е правото на избор на пациента, по-голяма конкуренция, повече прозрачност и по-високо качество, но основните критики са свързани с липсата на яснота и конкретика по съществени въпроси.

Кирил Ананиев: Какви са предизвикателствата? Първо – дефиниране на обхвата на основния пакет в рамките на 8-процентаната вноска, на второ място – оптимизиране на здравната система, на изискванията към рамковия договор и партньори, и оценка на подкрепящите на територията на цялата страна. И трето – прилагане на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика

Д-р Мими Виткова: Трябва отсега да е ясно, че от тези 8% в системата ще влязат по-малко пари, отколкото в момента, тъй като от тях трябва да се заделят пари за Националния гаранционен фонд

Д-р Никола Кокалов: Българинът доплаща най-много от европейците от джоба си за здравеопазване. Да за лекарства, но и не само за лекарства. Този модел, който ни се предлага, казвам го директно, е за богати нации. Българският народ не е от тези и никакви доплащания от този сорт няма да могат да гарантират здравеопазване за голяма част от нацията.

Репортер: Представянето беше определено от здравния министър като идея, а не като готов модел. Развитие по темата следете на нашия сайт и в следващите ни емисии.

Край на монопола на НЗОК

Нова телевизия, Новини в 19.00 часа


Край на монопола на Здравната каса! Ще можем да се осигуряваме и в частни фондове, а те ще са в пряка конкуренция с Касата. Вноската за здраве остава 8% от заплатата ни. Предвижда се обаче болниците, лекарите и зъболекарите сами да определят цените на услугите си в основния пакет, като ги договарят с фондовете. Така, че какво ще ни струва всичко това, ще плащаме ли повече за здраве- Златина Зехирова работи по темата.

Репортер: Въпросът дали ще плащаме повече за здраве е от изключителна важност защото най-малко знаем, че от държавния бюджет, тоест от нашите здравни вноски се осигуряват се осигуряват около 5 милиарда лева за тази година то още около 2 милиарда годишно заплащат от собствения си джоб пациентите. Така или иначе конкретен отговор на въпроса „ще плащаме ли повече“ още е рано да се даде, защото и в момента новият здравен модел е във фаза на идеи. Текат обсъждания, чуват се тези За и Против, дискутират се различни идеи , но какво е важно: тази 8%, които се предлага да останат същите, това е вноската, процентът от заплатата, която даваме към държавния бюджет всички ние, работещите хора. Освен това имаме възможност и от допълнително здравно осигуряване, от което се възползват някой.

Какво би могло да се промени? Въпросните 8%, които плащаме ние, работещите хора да могат да се внасят не директно към Здравната каса, а да можем да изберем здравното си осигуряване и към частен фонд. Иначе идеята да има допълнително здравно осигуряване за още повече здравни услуги, които да се покриват от общите застраховки остават на дневен ред и сега. Чуйте още от дискусията, която чухме днес.

Както и досега новият здравен модел предвижда системата да е солидарна – здравна застраховка се събира от всички, разпределя се и се ползват тези, които се нуждаят от медицинска помощ.

В държавата като че ли ние нямаме доверие, а нека да си помислят политиците, да стане по сигурно.

Репортер: Политиците, частният бизнес, пациентите, лекарите – всички са категорични, че промяна трябва да има. Очакванията на държавата са, че с частните фондове ще има конкуренция. А оттам и по-добро здравеопазване.

Кирил Ананиев: Няма да се допуска фондовете да правят подбор на лица по определен признак или здравен статус.

Репортер: Проектът предвижда да има и гаранционен фонд, който да помага, в случаи че някой от частните застрахователи фалира. Според техен представител това ще намали общите пари за здраве.

Д-р Мими Виткова: Тази здравна вноска, 8% която в момента влиза в цялата в системата, при новата система ще влизат по-малко пари, защото трябва да се заделят средства, които няма да се харчат.

Репортер: От Българския лекарски съюз пък се притесняват, че с новия модел пациентите ще могат да избират на кого плащат, но не и кой ги лекува.

Иван Маджаров: Възможността фондът да избира с кого ще сключи договора, означава да ограничим правото на пациента да избира кой да го лекува.

Репортер: Друго опасение е, че на много места в страната няма реална конкуренция. Лекарите са малко и пациентите нямат особен избор кой да ги лекува. Съответно и застрахователите нямат избор с кого да сключат договор.

Д-р Мими Виткова: Когато имаш осигурени лица на тази територия, болницата е една и съответно не можем да очакваме от този подход, че цените на здравните услуги ще намалеят, напротив, според мен опасността е, че те ще се повишат.

Репортер: И все пак в проекта на новия здравен модел се предвижда да се договорят максимални цени на някои медицински услуги.

Национални радиа

Репортаж за представянето на новия здравноосигурителен модел

БНР, Новинарски час


Водещ: Сега се фокусираме върху плащанията в здравната система. Навлизане на частни здравни фондове, заедно с НЗОК. Това е предложението на ресорното министерство в проекта за нов модел на здравеопазване, който беше представен днес. Той предвижда още пациентите да доплащат за всички медицински дейности извън основния пакет, който се поема от здравните осигуровки.

Здравните фондове ще подлежат на регулация, ще се конкурират равнопоставено с касата и ще трябва да привлекат около 500 хил. пациенти всеки, посочи здравният министър Кирил Ананиев. Новият модел предвижда да избираме доброволно в кой фонд да се запишем. Ако в рамките на определения срок не направим избор, оставаме в НЗОК. Веднъж годишно ще имаме право да сменяме здравния си фонд. Основният пакет здравни дейности, които се плащат от здравните осигуровки на гражданите ще се определят с диалог между министерството и съсловните организации, посочи министър Ананиев.

Кирил Ананиев: Цените на дейностите в основния пакет ще подлежат на договаряне между фондовете и изпълнителите на медицинска и дентална помощ.

Според председателя на БЛС д-р Иван Маджаров има опасност пациентите да бъдат лишени от правото на избор.

Д-р Иван Маджаров: Не можем да си позволим в България да оставим отделните лекари, отделните лечебни заведения да преговарят с мощни структури, каквито са застрахователите.

Д-р Даниела Дариткова обяви, че ГЕРБ подкрепя проекта. От БСП и ДПС обаче имат резерви.

Д-р Нигяр Джафер: Трябва да има база данни, върху която да работят всички фондове, които и да са те. Трябва да се изравни размерът на вноските, който внася държавата за всички групи.

Отговорът на Кирил Ананиев.

Кирил Ананиев: Какво ще плаща държавата за хората, които осигурява, ще се реши с бюджетната процедура за 2020 г. Там останаха само безработните и социалнослабите. За останалите си има регламент – и за пенсионерите, и за децата.

Според Мими Виткова от Асоциацията на частните застрахователни фондове най-големият проблем е предвидената осреднена здравна вноска.

Д-р Мими Виткова: Вноската се запазва 8% и трябва от сега да е ясно, че тези 8% в системата ще влязат по-малко пари, отколкото в момента. Тъй като от тях трябва да се заделят пари за национален гаранционен фонд.

До края на годината трябва да приключи остойностяването на клиничните пътеки по основния здравен пакет. Извън него се планира въвеждане на система за доплащане чрез застраховка или в брой при предварително обявени тарифи, договорени с болниците. Моделът ще стартира в съответната финансова година, през която са лицензирани първите фондове, които покриват изискванията за дейността.

Д-р Димитър Петров с критики към предлагания здравен модел

БНР


Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще представи на кръгла маса в НДК предложението си за нов здравноосигурителен модел. Той включва демонополизация на Здравната каса и възможност на здравноосигурените лица да избират осигуряване в частни фондове.

Според д-р Димитър Петров, който е бивш подуправител на Касата, демонополизацията трябва да се направи в интерес на обществото и при състояние на максимална сигурност. В предаването Преди всички той коментира предложения модел.

Д-р Димитър Петров: Ако намеренията са националната каса да остане за социално слабите, а всички останали да се осигуряват, всъщност да се застраховат във фондове, които са търговски дружества, които ще генерират печалба, това си е американски модел. Само че американският модел не работи с 4% от БВП, а работи с 17% вече.

Критики отправи и икономическият експерт от КТ Подкрепа Ваня Григорова.

Ваня Григорова: Опасявам се, че ще бъдем свидетели на пореден опит за експеримент за прехвърляне на отговорността от страна на държавата към частни каси. Тези частни каси обаче, които не са наши в кавички, много бързо ще фалират.

Репортаж за напрежението в болницата в Ямбол

БНР  12+3


Лекари, сестри и санитари от Ямболската лекарска болница излязоха на протест. Основното искане – повишение на месечните възнаграждения.

Над сто души от персонала на лечебното заведение се включиха в протеста, организиран Лекарския съюз в Ямбол. Председателят д-р Петър Папашимов: „850 лв. основна заплата на специалисти с над 35 години трудов стаж!“

Протестиращите дадоха срок директора на болницата д-р Панайот Диманов заплатите да бъдат повишени до 1 август. В противен случай: „80% от хората ще подадат в един и същи ден предизвестия за напускане“.

Директорът д-р Диманов е съгласен, че заплатите трябва да са по-високи, но приходите не позволяват това. Ако персоналът напусне, тогава: „Ами като напуснат, и аз напускам! И да видим какво ще стане с болницата…“.

Увеличение с 50 лева на заплатите е възможно единствено ако от лечебното заведение заработят клинични пътеки, които ще бъдат с по-висока стойност от 1 юли.

http://bnr.bg/burgas/post/101144574/lekari-ot-ambolskata-bolnica-izlazoha-na-protest

Лекари, сестри и санитари от Ямболската болница излязоха на протест с искане повишение на заплатите

БНР


Лекари, сестри и санитари от Ямболската болница излязоха на протест с искане повишение на заплатите. Те поставиха ултиматум на директора на лечебното заведение или да увеличи възнагражденията им до 1 август, или напускат. Подробности от кореспондентът ни Даниела Костова.

Репортер: Над сто души от персонала на лечебното заведение се включиха в протеста, организиран Лекарския съюз в Ямбол. Председателят д-р Папашимов.

д-р Папашимов: 850 лева основна заплата на специалисти с над 35 години трудов стаж.

Репортер: Протестиращите дадоха срок директора на болницата д-р Панайот Диманов заплатите да бъдат повишени до 1 август. В противен случай.

д-р Папашимов: 80% от хората ще подадат в един и същи ден предизвестия за напускане.

Репортер: Директорът д-р Диманов е съгласен, че заплатите трябва да са по-високи, но приходите не позволяват това. Ако персоналът напусне, тогава.

д-р Диманов: Ами като напуснат, и аз напускам! И да видим какво ще стане с болницата.

Срещу настоящия размер на здравните ни вноски, здравната каса или избрано от нас дружество за здравно осигуряване ще заплащат лечението на заболявания, заложени в основен пакет

Дарик радио


Срещу настоящия размер на здравните ни вноски, здравната каса или избрано от нас дружество за здравно осигуряване ще заплащат лечението на заболявания, заложени в основен пакет. Всяка терапия, която е извън този пакет, ще плащаме допълнително от джоба си или посредством доброволно здравно осигуряване. Това предвижда поредният здравноосигурителен модел на ресорния министър Кирил Ананиев, който бе представен на Националната кръгла маса, посветена на състоянието на системата на здравеопазване в България. В него е заложено здравноосигурените лица сами да избират дали да внасят пари в здравната каса или в застрахователен фонд, а дружествата от своя страна да се договарят с лекарите и болниците. На този етап обаче не е ясно каква ще е вноската, ако пожелаем допълнително здравно осигуряване. По темата работи Димитър Панев.

Репортер: Размерът на здравната вноска няма да се увеличи – според новия модел на Ананиев обаче той ще ни осигури един основен пакет от дейности, от които да се възползваме безплатно. До края на годината здравното министерство ще прецени кои заболявания ще бъдат включени. Всичко извън основния пакет ще се заплаща или от джоба ни, или посредством застрахователен фонд.

Кирил Ананиев: Няма да има допълнителен пакет. Другото, което ще остане извън основния пакет ще бъде по линията за доброволното здравно осигуряване или съответно кешови плащания, но легално определени, по начина, по който ние изискваме от лечебните заведения. Това са списъци, с конкретните услуги, които се предоставят, и съответните цени – за да знае българският гражданин, че извън основният пакет е хубаво да се застрахова, в противен случай ще се налага да прави кешови плащани.

Репортер: Критиките към проекта обаче не закъсняха. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров бе категоричен, че не бива да заместваме избора на пациента кой да го лекува с избора кой да финансира лечението му.

Иван Маджаров: Застрахователите ще избират с кой да сключат договор

Репортер: От своя страна застрахователите заговориха за необходимостта от гаранционен фонд. Създаването му означава, че след предлаганата реформа в системата ще влязат по-малко пари, категорична е Мими Виткова, която представлява лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

Мими Виткова: Тепърва ще се изяснява основният пакет. Тази здравна вноска от 8% , която е в момента, при новата система ще влизат по-малко пари, защото трябва да се заделят пари средства, които няма да се харчат в Национален гаранционен фонд, за да могат да се покриват евентуални фалити на тези застрахователни компании.

Репортер: Въпроси зададоха и от БСП и ДПС. Според депутатите проф. Георги Михайлов и д-р Нигяр Джафер те са повече, отколкото отговорите.

Георги Михайлов: Има толкова много болници в България. Англия, която е пример за европейски здравеопазване, има в пъти по-малко лечебни заведения, отколкото у нас. Балансът между болнична и доболнична помощ изобщо не е разгледан в предложения модел.

Нигяр Джафер: Трябва да се изравни размера на вноските, което внесе държавата за всички социални групи. В противен случай се губи финансов ресурс, който ще бъде проблем“. По нейните думи трябва да има рисков пул, който да не позволява селектиране по здравен, социален, възрастов признак.

Репортер: За да работи един здравноосигурителен фонд, в него трябва да има 500 000 осигуряващи се, които фондът няма да има право да подбира по здравословно състояние или възраст. Дружествата ще се конкурират равнопоставено, а при фалит на някое, пациентът ще има право да избере в кое да продължи да се лекува. Моделът с пълна демонополизация на здравната каса предвижда още здравното министерство да лицензира и да регистрира болници и да провежда централизирани обществени поръчки за лекарства.

Водещ: Трябва внимателно да се прецени какво от съществуващите проблеми в здравеопазването може да се реши с демонополизацията на здравната каса и дали не отиваме към една по-скъпа система. това коментира в интервю за Дарик бившият здравен министър д-р Мими Виткова, която е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Тя предупреди, че ако се запази 8% здравна вноска при влизането на нови фондове по осигуряването парите, които ще постъпват в системата ще бъдат по-малко от сега. Ако не се вземат решения на базата на ясни разчети и ясни цени на клиничните пътеки и дейностите, можем да създадем нови проблеми в сектора, вместо да решим съществуващите, коментира още Мими Виткова, която е категорична, че държавата не може и не бива да прехвърля отговорностите си върху частни субекти, каквито са застрахователите.

НАЦИОНАЛНИ ВЕСТНИЦИ 16.07.2019