Доказаха първи случай на западнонилска треска при жена от Берковица

• 60-годишната пациентка вече се възстановява

• Комарите в Монтанско са опасни. Пазете се, предупреждават епидемиолози

24 часа  стр. 4


Първи случай на западнонилска треска доказаха в петък експертите от Националната референтна лаборатория. Пробите са на 60-годишна жена от Берковица, която преди седмица е била приета за лечение в областната болница в Монтана. Пациентката вече е добре и се възстановява в инфекциозното отделение на болницата.

Първоначално лекарите решили, че е инсулт, тъй като жената получила неврологични усложнения. След консултация с инфекционист обаче се стигнало до съмнение за западнонилска треска.

Жената работи като готвачка. Не е пътувала извън Берковица и най-вероятно там е ухапана от преносителя на заразата, обясниха здравните власти в Монтана.

„Това показва, че комарите в Монтанска област са носители на западнонилска треска и хората трябва да се пазят от ухапване. Да ползват репеленти и да не ги допускат в домовете си, особено вечер“, обясни директорът на центъра по заразни и паразитни болести проф. Тодор. Кантарджиев.

За доказване на вируса се изследват урина и кръв, като те трябва да са взети във фазата, в която той се размножава в човешкото тяло. Пробата от урината на жената била отрицателна, но тази от кръв доказала РНК на вируса на западнонилска треска, обясни проф. Кантарджиев.

Усложнения, в следствие на вируса, свързани с възпаление на мозъка каквито са енцефалитите и менингитите, се развиват в около 1 % от случаите. 80% от заразените не разбират, че боледуват, а при близо 20% се проявяват симптоми – температура, отпадналост, болки по мускулите. Болестта се пренася само по кръвен път, основно след ухапване от комар и по-рядко от кърлеж.

В съседните страни -Гърция, Сърбия и Румъния, случаите на западнонилска треска нарастват, съобщи проф. Кантарджиев.

Как да се спасим от летни алергии

Изследване показва, че някои от тях са полезни -пазят от рак

24 часа  стр. 10


Лятото е труден сезон за хора, склонни към хранителна и поленова алергия. В менюто се включват много плодове, особено екзотични, пазарът изкушава с ягоди. Растенията активно произвеждат цветен прашец. Всичко това може да предизвика алергична реакция.

По данни на Световната здравна организация 2,5% от световното население е алергично към храни. Децата са особено податливи – симптоми се появяват при 17,5 процента от тях. У подрастващите, страдащи от атопичен дерматит, познат като екзема, случаите на алергия са над 30 на сто, пише руският сайт „Газета.ру“.

Симптомите варират от парене в устната кухина и отоци до дерматит, повръщане и диария.

Начин да се избегнат алергичните реакции е отказът от алергенни продукти. За лечение на симптомите се предписват антихистаминови препарати.

Кърменето до 4-6 месеца намалява риска от алергии при бебетата, но майката трябва да се храни пълноценно и разнообразно. Затова не е нужно да избягва предизвикващи алергия храни, освен ако самата тя не страда от нея, съветват лекарите.

Най-опасната алергична реакция е анафилактичният шок, който може да причини смърт от задушаване. При него контактът с алергени и особено ужилването от насекомо причинява бърза и рязка реакция на организма, дишането се затруднява, защото се появява оток на ларинкса. При тежки случаи докторите прилагат медикамента епинефрин.

За разлика от алергичния ринит анафилаксията е опасна за живота. Но въпреки редовните съобщения за починали от хранителна алергия вероятността да умреш от нея е 10 пъти по-малка от тази да загинеш в друг инцидент, изчислиха британски специалисти.

„Не подценяваме проблемите на такива пациенти, те трябва да продължават с предпазните мерки и лечението. Но искаме да ги успокоим, че хранителната алергия не носи толкова голям риск от смърт“, казва ръководителят на изследването д-р Робърт Бойл от лондонския „Импириъл колидж“.

Друга лятна алергия е полинозата или сенната хрема, при която растителните полени и спори предизвикват реакции като хрема, възпаление и сълзене на очите, кашлица, дерматит. Заболяването е открито в началото на XIX век. Днес то се проявява у 15-35 % от алергичните хора в зависимост от района, където живеят. Тази статистика е занижена, тъй като далеч не всички алергици се обръщат към доктор, а се лекуват сами.

Алергията мъчи до късна есен, а през пролетта „в играта влизат“ брезата, елшата и други рано цъфтящи дървета. Следват ръж, овес, пшеница, а от края на юли до септември цъфтят плевели

Разнесен от вятъра, поленът полепва по пуха от тополите и достига до дихателните пътища.

За да разберете какви именно растения ви разболяват, трябва да си направите изследване на антителата или тест. У повечето пациенти през рисковите сезони се появява кръстосана алергия. Страдащите от непоносимост към брезов полен могат да развият алергия към моркови, лешници, ябълки, праскови. За други опасни храни се оказват цитрусите, медът, слънчогледът

Особено податливи на полиноза са страдащите от други алергии, хората със слаб имунитет, живеещите и работещите в лоши екологични условия. Освен антихи-стаминовите лекарства състоянието си те могат да облекчат с редовни душове, миене и проветряване на дома, избягване на разходки по време на суша, почивка край водоеми и с минимално наличие на алергени.

Препоръчва се използване на респиратори, филтри за носа и целулозен спрей, действащ като бариера пред носната лигавица.

Алергиите впрочем имат и добра страна -изследвания на националния раков институт на САЩ установиха, че полинозата намалява с една трета риска от рак на гърлото, хранопровода, шийката на матката. Извода си те правят, изследвайки в периода 1992-2013 г. 1,7 млн. души. Оказва се и че и астмата е полезна смъква значително опасността от рак на черния дроб.

Все още не е ясно защо именно тези видове алергии пазят от определени карциноми. Изследователите предполагат, че може да е свързано с особеностите на действие на имунната система, която в периода на полените застава в „бойна готовност“ и сканира организма за възможна опасност. Вероятно е тя да унищожава раковите клетки още преди да успеят да се разпространят.

Органи на донор не стигнаха до пациенти

Сърцето, бъбреците и черният дроб на 51-годишна жена се оказали годни, но несъвместими

Труд  стр. 1, 3


Сърце, бъбреци и черен дроб на донор, изпаднал в мозъчна смърт, не стигнаха до нуждаещи се пациенти. „Органите функционираха и бяха с добри показатели“, заявиха пред „Труд“ от Комисията по мозъчна смърт в УМБАЛ-Бургас, където на 7 август е станала донорската ситуация. Медиците по координация от морския град веднага са уведомили по надлежния ред, че имат годни органи от 51-годишна жена. Според Агенция „Медицински надзор“, в която от 1 април се вля Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ), до присаждане не се е стигнало поради липса на съвместимост на донора с реципиентите в базата данни от страната. От там обаче отказаха да отговорят дали донорските бази у нас са получили дори проби от органите за анализ. Чакащите по Евротранслант пациенти също са били несъвместими с българския донор, посочиха още от „Медицински надзор“.

Източник на „Труд“, пожелал анонимност, заяви, че органите не са стигнали до реципиентите заради тежка администрация, хаос и липса на координация в родните структури, откакто е станало вливането и ИАТ беше закрита. Допълнително усложнение е и фактът, че от миналата седмица Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към Военномедицинска академия в София, където се извършва присаждане на черен дроб, е в ремонт и тези интервенции са временно преустановени.

Белият дроб на донора от Бургас е бил присаден в чужбина на 50-годишен пациент по линия на Евротрансплант. По непотвърдена информация интерес към сърцето е имало от Словения, но то не е било трансплантирано. В момента у нас за бъбреци чакат 1018 души, за сърце -47, а за черен дроб – 46, от бели дробове се нуждаят 18 пациенти, 10 – от панкреас или общо 1139.

***

Труд  стр. 2


Зам-кметът на София Дончо Барбалов провери новото оборудване за физиотерапия в 12 ДКЦ в „Люлин . Пред „Труд“ той коментира как ще продължи ремонтът на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски“.

 

Дори и спрелият влак може да дерайлира

Обществото трудно приема реформи в система, в която ходещи хора решават съдбите на неходещи хора

Петър КИЧАШКИ

Труд  стр. 11


С приемането на новия Закон за хората с увреждания се затвори един протестен цикъл от напрежение, попържни и обществени дрязги, който вълнуваше обществото в един не малък период от време. Допълнително приетият Закон за личната помощ също създаде, поне привидно, необходимия фундамент за успокояване на обществените драми в сферата на уврежданията. На пръв поглед справедливо протестиращите майки, както и хилядите хора с увреждания, които са недоволни от системата, получиха ново“раздаване на картите“. То на теория трябваше да даде глътка спокойствие на всички ангажирани в сферата на уврежданията. Уви, на теория може и да няма разлика между теорията и практиката, на практика обаче разлика има. И то съществена.

Проблемът с новия Закон за хората с увреждания (ЗХУ), който отмени Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), е, че в него се постигнаха редица, да ги наречем, реорганизации. Дълбочинна и истинска реформа обаче няма. Постигна се един чисто политически консенсус, който остави всички организации и ангажирани личности в сферата леко разо-‘ чаровани. Всеки получи по малко от исканото и по много от неисканото, но това е все пак водещ принцип при управлението на сложни системи – оставяш всички леко разочаровани, за да има равенство и политически баланс. Хубаво, но уврежданията са много по-дълбочинен въпрос, отколкото да кажем въпросите касаещи проблемите на пчеларството, които сигурно биха могли да се решават на принципа на всеобщото леко неудовлетворение. Този принцип по темата с уврежданията не работи и няма как да работи. Системата е изградена по начин, който не позволява реформа на съществуващото състояние. Няма как да сменяш дограмата и покрива на къща, чиито основи са изгнили. Единственият начин е да събориш клатещата се сграда и на нейно място да вдигнеш чисто нова постройка, която да е способна да издържи бурите на времето. В основата на българската система на уврежданията е ТЕЛК, а новото законодателство не пипна този скелет в гардероба, който си носим от старата къща на социализма, далеч след като се преместихме в новото ни демократично жилище. ТЕЛК е система, създавана през 20-те години в Съветска Русия и днес вече почти век по-късно продължава да живее като вампир, който смуче кръвчицата на хиляди хора с увреждания. Създадената индивидуална оценка, която се въведе в новия закон, се базира на ТЕЛК, което автоматично води до извода, че ядрото на уврежданията остава медицинската експертиза – точно така, както е било преди 100 години от Балтийско до Берингово море.

Проблемите със Закона за хората с увреждания обаче не се изчерпват само с третирането на ТЕЛК като свещена крава, която не трябва да бъде пипана. Една от проблемите точки е, че законът трябваше да създаде усещане у всички ангажирани в процеса, че все пак нещо се случва, макар това да противоречи на обективната истина. Поради това се наложи да се направят няколко реорганизации в стил „късен Живков“. Местеха се отговорности от едно ведомство в друго, цели армии от чиновници трябваше да сменят бюра и кабинети. Ефектът, разбира се, клони към нулата, но активното Брауново движение даде нужното усещане за раздвижване на сектора. Общо-взето като в брадатия виц за Брежнев и политбюро, които се поклащали ритмично в спрелия влак, за да имитират движение. И само трябва някой да подвиква „тадуф-тадуф“ от време на време, за да е илюзията пълна.

Един пример за такава реорганизация в стил „късен Живков“ е необмисленото местене на отговорностите по отпускане на технически помощни средства от Агенцията за социално подпомагане в Националната здравно-осигурителна каса. Никой не може да даде членоразделен отговор кому беше нужно това упражнение, но за да се създаде илюзията, че влакът се движи, то се случи. В резултат на това наскоро хората в Министерството на здравеопазването и НЗОК дадоха ясно да се разбере, че те нямат нито административния, нито чисто организационния капацитет да поемат целия този процес. Към момента се очаква да официализират искане за отлагане на това местене на помощните средства. Стотици хиляди са техническите помощни средства (инвалидни колички и прочие), които се отпускат регулярно за стотици хиляди хора с увреждания. Към момента това се правеше от Агенцията за социално подпомагане, която има нужния опит и капацитет да администрира процеса понеже тъй или инак през нея минават всички други казуси в сферата на уврежданията.

Отвъд липсата на административен и технически капацитет, механичното и необмислено местене на помощните средства от АСП в НЗОК създава и други проблеми. Първо, здравно-осигурителната система е поставена в условията на хронично недофинансиране и е изправена пред сериозен социален натиск. НЗОК действа като черна дупка за обществен ресурс и имам аргументираното подозрение, че при вливане на средствата за технически помощни средства в здравната каса ще се получи преливане на пари от едни нуждаещи се (хората с увреждания) към други нуждаещи се (имащите нужда от медицинска грижа и скъпи медикаменти). Нещо като „болен здрав носи“, само че „болен болен носи“.

В основата пак е ТЕЛК, който ще казва какви помощни средства да се дават на хората с увреждания, но крайното решение каква да е сумата за тези помощни средства ще се взима в НЗОК, където пари по дефиниция няма. Второ, вкарването на помощните средства в НЗОК ще размие и без това тънката разлика между помощни средства и медицински изделия. А това ще създаде редица логистични и технически проблеми. Трето, тази реорганизация ще затвърди и без това мащабното медицинско влияние в сферата на уврежданията. Да, уврежданията имат медицински компонент, но човек с увреждане и човек със заболяване не са едно и също. Напротив – отъждестяването на медицината и уврежданията има също толкова негативен ефект, макар и с обратен знак, колкото има скъсването между социалния и биологичния пол. Както полът не може да бъде разглеждан при изолиране на социалните функции на пола от базовата биология, така и увреждането не може да се разглежда само от медицината при скъсване със социалната тъкан на проблема.

Как е в чужбина? Практика разнородна. В САЩ отпускането на помощни средства е оставено в сферата на решения на отделните щати чрез системата „Медикейд“. Проблемът е, че Америка е коренно различна в тази (и не само) сфера от Европа и механичното сравняване е трудно – там работи система за социално застраховане, при която в един щат може да се покриват целите разходи за една инвалидна количка, но в друг може въобще да не се покрива или да се плаща само частично. Във Великобритания тяхната здравна каса плаща за количките и помощните средства, но с едно голямо „Но!“ – по ясни критерии за ценообразуване, при спазване на индивидуалната оценка на потребностите на лицата и при пълна прозрачност на целия процес. Все условия, които няма яснота дали ще се случат у нас. Отделно в развитите държави ресурсът за помощни средства се пести – държавата ти дава пари за хубава количка, но като спре да ти върши работа, ти си длъжен да я върнеш на държавата, която я рециклира и я дава на друг нуждаещ се. Нашата система малко прилича на тази в Таджикистан – тамошният ТЕЛК казва какво помощно средство ти се дава, а здравното министерство гледа в тавана, умува, чеше се, където не го сърби и решава какво да ти даде. Прави обществена поръчка, купува количката или каквото там средство ти е нужно и ти го връчва.

Помощните средства са само един от проблемите на тези „живковски реорганизации“. Тепърва ще изскачат и други. Поради това мисля, че е дошло време за цялостна реформа на системата. Министър Петков изглежда съвсем разумен и почтен човек, но когато опита да проведе реформа и всички в системата му скочиха. Причината е, че обществото трудно приема реформи в система, в която ходещи хора решават съдбите на неходещи хора. Неприятна констатация, но такива са фактите. Но без значение дали ходещ или неходещ човек трябва да направи реформа, важното е, че такава трябва да се случи. Всичко друго е обречено да потъва в ямите на общественото недоволство. Това е един от парадоксите на политиката -макар и влакът да не се движи, той все пак може да дерайлира под напора на обществените настроения.

Ники е талисман за малките хора с лъвско сърце

Росица НИКОЛОВА

Труд  стр. 26, 27


Още при раждането на Ники в сливенската болница му била поставена диагнозата. Лекарите наистина не били съвсем сигурни и насочили семейството в София.

„Въобще не бяхме подготвени за диагнозата и преживяхме много тежко станалото. Човек си мисли, че само на него му се случват такива неща и че няма никакъв изход. Сега можем да кажем, че това не е така“, разказва Даниела. Без да влиза в медицински подробности, обяснява, че момченцето й е малък човек не заради хормонални проблеми, не по наследство. И все пак заради това, че някакси едни гени неочаквано са се целунали по различен начин. Ники бил на 6 месеца, когато изведнъж започнал да повръща много, а главичката му – да се подува. Семейството отново тръгнало по познатия маршрут към столицата. Изследванията показали, че вътречерепното налягане е голямо. Състоянието било опасно. Препоръчали да се постави малка клапа, която да освободи напрежението. Тогава, а и днес, клапите се заплащали. 5000 лева. Като всички родители, преживели огромни тревоги за здравето на рожбата си, Даниела и Красимир помнят всичко с подробности. Било четвъртък. Пътували обратно към Сливен и се чудели как за толкова кратко време да намерят толкова пари!? На кого да се обадят? Тя позвънила на колегите си. Още на следващия ден я извикали. Магистратите и служителите в Районния съд събрали помежду си сумата. Операцията била направена веднага. От този момент нататък семейството многократно имало основания за огромна човешка признателност. „Радостни сме, защото вече толкова години сме обградени само от добри хора -това са лекарите, колегите от съда, колегите на Краси, многобройните ни дарители, които ни подкрепиха при всяко следващо лечение и при всяка битка на Ники. Много сме признателни и горещо им благодарим!“, казва майката. След три месеца отново се наложила интервенция, този път значително по-сериозна, болезнена, на мозъчния ствол на детето. И пак, ако не били сърцатите хора край тях…

Даниела кърмила Ники до 3-годишната му възраст с надеждата, че ще му предаде повече хормон на растежа. Треперят при всяко падане на сина си, за да не удари главата си и да не увреди клапата. Около него винаги трябва да има възрастен човек, за да го наблюдава и да следи за безопасността му. През деня, когато мама и татко са на работа, баба му се грижела за него. Кандидатствали пред общината бабата да му стане личен асистент. „Така и не бяхме одобрени. Но даже не ми се говори за това“, махва с ръка майката. Впрочем, тя даже не отваря дума за някакви социални привилегии – не, а за най-скромна помощ от институциите и държавата, защото у нас засега такива няма. Включително и за рехабилитация, ако се изключи една година, в която Ники бил включен по програма.

С малките хора се срещнали за първи път покрай изненада, която Красимир направил на съпругата си за всеотдайната й грижа. Помогнали му чрез едно телевизионно предаване. Даниела, синът им и цялото семейство станали герои в ефира, даже получили безплатна почивка в Турция. Дъщеричката Станиела тъкмо щяла да тръгва на училище. Светослав Чернев, президентът на „Малки български хора“, ги видял по телевизията и веднага дошъл в Сливен да се запознаят. „Светльо обгрижва всички малки хора като баща. Организацията им е страхотна! Много си помагат един на друг!“, във възторг е Дани. От тях научила, че не трябва fa улеснява детето си във всяка една ситуация. „Той трябва да опита и да си намери начини“, посъветвали я те. Семейството започнало, както и други като тях, да ходят почти на всяко тяхно събиране. И да си гостуват. Севджан, например, е от Кърджалийско. Социален служител. Родителите й също били малки хора, брат й – също. Майката работела в библиотеката, бащата – доскоро бил назначен в местното кметство. „Много са топли! То прегръдки бяха, то целувки!“, разказва Дани. Получили огромна помощ, когато Ники трябвало да стане първокласник в ОУ „Христо Ботев“. Светослав отново пристигнал, за да участва в родителска среща и да обясни на другите родители какво е да си малък човек. ,Дз нямаше да се справя! Не знам как щях да гълтам сълзите си. А той беше възхитителен, спокоен, добронамерен. И всички го разбраха!“, благодарна е Даниела. Сега хората са информирани, че малките хора нямат интелектуални затруднения, а физически неудобства заради ниския си ръст от 120-130 см.

В дома си родителите отдавна създали удобства за Ники. Мивката в банята, дръжките на вратите, част от обзавеждането били поставени на такава височина и с такива размери, че да ги ползва момчето. Навсякъде имало малки столчета. Те били стълбата, с която Ники си помагал да седне на по-високо. Или да достигне барплота в кухнята, защото много обичал да готви. В училище Ники седял пред чина на нормален стол, за да е на височината на съучениците си, но столът имал степенка, за да може да се качва. По стълбите до втория етаж училището сложило парапет, за да може да се придържа за него. Рядко се налагало да ходи до втория етаж, защото класът останал да учи на първия, за да не му създава затруднения. „Фелдшерката, класната ръководителка, въобще всички в училището са грижовни и реагират адекватно“, казва с благодарност Дани. Тя обяснявала на детето си, че лекарката, рехабилитаторката му са не просто специалисти, а и негови приятели. „Те наистина са такива, много са сърдечни. Но аз подчертавам, че са му приятели, за да се чувства спокоен, свободен и да е отворен към другите“, казва още майката. Веднъж наистина синът й признал: „Знаеш ли, еди-кой си ме нарече „джудже!“. Ти трябва да му отговориш, обяснила Дани, че не си джудже, а малък човек. И толкова. „Радва се, че дори и да се скарат с децата, докато играят, всичко минава бързо. Няма сръдни, няма обидени. След пет минути си казват: хайде пак да играем. Мисля, че близостта с другите малки хора много му помогна. Вълненията му не са свързани с ръста, а с това кога ще се видят, колко пъти ще му се обадят по телефона“, допълва още жената.

Веднъж на улицата в Сливен Даниела забелязала: А! Малък човек! Веднага го спряла, запознали се. Привлякла го към организацията на Светослав и екипа му, за да може и той да получи подкрепа. Друг път, когато били на почивка, както си седели на плажа, забелязала един татко да излиза от морето с дете на ръце. „Детето беше малък човек! Казах на Краси, че не мога да се стърпя и ще отида да се запозная. Той и жена му се смутиха. Аз се извиних. Обясних, че не искам да ги притеснявам, но също съм майка на малък човек…“, спомня си тя. Хората се поотпуснали. Оказало се, че били приемни родители. Биологичната майка и биологичният баща били с доста сериозни възможности. Но се отказали се от собственото си дете, защото нямало как в избрания си кръг…да го показват в този вид! „Затова тези приемни родители, като ме видели да се втурвам към тях, помислили, че съм биологичната майка, която евентуално е била тръгнала да ги издирва. Въобще, ама въобще не мога да си представя, че може да съществува родител, който да си зареже детето!!! В крайна сметка, това приемно семейство правеше й невъзможното, за да осигурят необходимите грижи за детето. Станахме много, много близки. Когато малкият навърши 2 годинки, беше осиновен в чужбина. От едно преуспяло семейство, също малки хора, с много голяма известност в професията си“, разказва Дани.

Сега им предстои ново, сериозно изпитание. Трябва да бъде извършена операция на Ники, тъй като ставите му са много деликатни и е започнал да криви крачетата си. По препоръка отишли в болница в Израел. Лекарите там потвърдили, че могат да извършат интервенцията. Но самата операция струвала значително. Било нужно и двумесечно наблюдение, което също било непосилно. Вероятно щели да се наложат и други операции. Семейството търси специалисти, има нужда от компетентни съвети към кого да се обърне. В България все още нямало лекари, които да са обучени да лекуват малки хора. Операцията е задължителна и няма как да я прескочат. В очакване това да се случи, правят семейни екскурзии, за да покажат нови места на децата си. Ники не тръгва за никъде без борда си. Бордът е дъска на колела. Той се качва на нея с лъвско сърце. Само така може да изминава по-големи разстояния. Иначе се изморява бързо и трябва да бъде носен. През ваканцията е залепен за татко си. Ходи с него на работа, в камиона. Последната събота имали невероятно приключение. Отишли на нощен риболов. По мъжки. Малките неща винаги са свързани с големи преживявания.

***

Големите трудности в живота

Малките хора са ниски на ръст заради специфични проблеми и имат право само на големи победи. Голяма победа е, например, да бъдат забелязани нуждите им. Да има удобни степенки пред банкоматите или специални гишета за тях на гарите, да речем. Защото в противен случай няма да могат да изтеглят пари за билет, понеже банкоматът за тях е поставен недостижимо високо. Нито пък ще могат да си платят билета, долу-горе по същите причини. С тази разлика, че пред машината не се налага да викат. Докато пред гишето ще трябва да се отдалечат на два метра, за да ги види служителката. После да изкрещят закъде ще пътуват, за да може да ги чуе. След това да предадат някак си парите. И с опипване да приберат билета си. Каква ситуация, нали?! Светослав, Антоний, Месут,

Севджан, Шабан, Максимилиана са личности, образовани, с професии и са отдадени на работата си в първия засега Център за адаптация, който бе разкрит в София. Докато разказваха в Сливен, залата притихна. Ако не се брои звънкият смях на Николай, който играеше пред вратата. Той е едва на 9 години, учи в Сливен, наесен ще бъде третокласник. И е един от 51-те български ученици, които са малки хора. Майка му Даниела е служителка в Районния съд, баща му Красимир работи в известна частна фирма, има сестра на 14 години.

За каузата на малките хора работят Светослав Чернев и екипът му от „Малки български хора“, които наскоро бяха в Сливен. За да разкажат за себе си, да се представят, да разсеят заблуди и да спечелят приятелства.

Д-р Анелия Здравкова: През лятото не махайте бенки и лунички

Виолета ГЕОРГИЕВА

Труд   стр. 58, 59


Д-Р АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА е водещ дерматолог. През 2000 г. завършва Медицинския университет в София. През 2009 г. придобива специалност „Кожни и венерически болести“. През 2011-2013 г. завършва курсове по дерматохирургия -хирургични техники. В периода 2009-2016 г. минава през обучения в чужбина за приложение на дермални филъри, ботулинов токсин, лазерни системи, мезотерапия, плазмотерапия, химични пилинги, и др. Преди 10 г. е работила като дерматолог в Кьолн. Сега е в софийската клиника Jewel Skin.

Как да пазим кожата си в разгара на лятото, какви процедури да избягваме и кои са подходящите за този сезон – с тези въпроси се обърнахме към д-р Анелия Здравкова. Тя напомни изключителното значение на фотозащитата за всеки човек, независимо какъв е типът на кожата му. И нещо, което често се забравя – на продукта изрично трябва да е отбелязано, че презпазва не само от UVB, но и от UVA лъчите. Въпреки че е утвърден и търсен специалист във водеща столична клиника, д-р Здравкова връща пациенти, за да изчакат най-добрия момент за дадена процедура. Сезонът е един от факторите, които отчита в работата си. И най-важното – индивидуалния подход към всеки.

– Д-р Здравкова, как да подготвим кожата си за почивка на морето?

– За да се запазим млада кожата си и да стимулираме здравословното почерняване през лятото, трябва да направим подготвка на кожата преди по-интензивното излагане на слънце. Излагането на слънце се увеличава постепенно, като първия ден се започва с 15 минути, след което също с толкова минути времето се увеличава с всеки следващ ден. Така кожата ще натрупва тен постепенно, като се избягват досадните изгаряния и белене. Кожата трябва допълнително да се хидратира с лосиони за след слънце или естествени масла.

– Какви правила трябва да спазваме, ако сме се епилирали преди плажа?

– Трябва да бъдете информирани за правилата относно слънцеизлагането на вида епилация, който използвате – преди да се изложите на слънце, проверете дали това не е забранено от вида епилация, който сте прилагали скоро. При фотоепилация две седмици преди и след процедурата не бива да се излагате на слънце. При кола маската не се препоръчва излагане на слънчеви лъчи в деня на самата процедура или до успокояване на кожата при по-чувствителните хора.

– Как да изберем най-подходящия слънцезащитен продукт?

– За да изберете най-подходящия слънцезащитен продукт, трябва първо да определите вашия типа кожа. Учените класифицират 6 фототипа, според цвета на кожата (виж таблицата).

За фототипове 5 и 6 учените препоръчват нисък фактор на защита, тъй като кожата има развито усвояване на слънчевите лъчи, тоест под 6-и фактор (SPF).

За фототип 4 учените препоръчват поетапно намаляване на защитния фактор и продукти от 6-10-и фактор (SPF).

За фототипове 2-3 учените препоръчват продукти със среден слънцезащитен фактор – 15-25-и (SPF).

За фототип 1, децата и участъците от кожата, на които има татуировки учените препоръчват продукти с висок слънцезащитен фактор – 30-50-и (SPF).

– Как да използваме правилно продуктите?

– Правилната употреба на слънцезащитните продукти изисква да се нанася слой от продукта върху кожата на всеки 2 часа и след всяко излизане от водата. Насянето трябва да е равномерно, най-добре с кръгообразни движения от най-ниската част на тялото нагоре – от стъпалата в посока към главата. Така освен, че продуктът ще попие добре, ще се стимулира и кръвообръщението.

Съветваме да се избягва стоенето и излагането на слънце в периода от 11 до 16 ч през лятото. В останалото време трябва да се ползват слънцезащитни

продукти с колкото е възможно по-висок фактор. Това помага да приемаме витамин D, но и да предпазим кожата си от вредните UVA и UVB. Всички знаем, че с увреждането на озоновия слой все повече от вредните лъчи достигат до нас.

– На коя възраст кожата е най-податлива на вредното въздействие на слънцето?

– Кожата при децата е по-чувствителна от тази на възрастните, защото тяхният хидролипиден слой е по-малко развит. А и фактът, че те често играят навън, ги излага на 3 пъти по-голяма слънчева радиация, отколкото възрастните. Затова при всяко излизане е хубаво да защитите детето си със слънцезащитен крем с фактор поне 15. Бебетата не трябва да бъдат излагани на пряка слънчева светлина, но е хубаво да бъдат извеждани навън, за да приемат по естествен начин изключително полезния за развитието на костите витамин D.

– Какви разкрасителни процедури са подходящи за лятото?

– Кожата често е дехидратирана и се нуждае от хидратация през летните месеци. Много подходящи е процедурата мезотерапия, богата на хиалуронова киселина и комплекс от витамини, които хидратират кожата и намаляват увреждащото действие на ултравиолетовите лъчи, а така също забавя и преждевременното стареене. Мезолифт е друг ефективен метод за подмладяване на кожата, защото съдържа само хиалуронова киселина и намалява фините бръчки, освежава кожата на лицето. Плазмотерапията е процедура, изключително подходяща за летните месеци – значително повишава колагеновата синтеза, цялостно регенерира и освежава кожата.

Много ефикасна и безопасна процедура за намаляване на изпотяването в подмишниците е инжектирането на ботокс.

Радиочестотната терапия с лазер е процедура, която може да се извършва и през лятото. Тя стимулира фибробластите за производство на нов колаген и цялостен лифтинг ефект се постига само след 4 процедури.

Препоръчително е веднъж месечно да се посещава квалифициран козметик, който ще почисти лицето и ще приложи подходящи хидратиращи терапии, масаж на лице, грижа да околоочния контур.

През летните месеци е особено важна и грижата за тялото.

Процедурите за обезкосмяване на някои области – подмишници, интим, могат да продължат целогодишно. С подходящ слънцезащитен фактор върху тези зони няма риск от усложнения.

Антицелулитните процедури са подходящи целогодишното се препоръчва да са особено интензивни през пролетните месеци, за да постигнем желания резултат за лятото.

– Кои процедури не се правят през лятото?

– През летните месеци ултравиолетовите лъчи въздействат най-силно върху кожата, като увреждат на първо място епидермиса, но проникват и в по-дълбоките слоеве.

Затова на първо място се препоръчва през периода май – септември да не се правят процедури, свързани с премахването на клетки на епидермиса – това са пилингът и избелването на кожата, аблативните лазерни процедури. Би могло да се прилагат по-леки пилинги с нисък процент вещество за общо освежаване на кожата, за стягане на порите и изсветляване на леки повърхностни пигментации, но задължително съчетано с висок фактор фотозащита.

За избелване на кожата е най-подходящ периодът между месеците септември и март, защото през останалото време може да се получи обратен резултат – засилване на пигментацията.

През лятото не трябва да се отстраняват също новообразувания като папило-ми, бенки, кератоми и т.н. съдови „звездички“. Под въздействието на слънцето на мястото на отстранената бенка можа да възникне устойчива пигментация и ще се наложи повторно отстраняване.

Трябва да се внимава и с маските за лице. Лимонът, краставицата, ягодите и други продукти съдържат фруктови киселини и избелват кожата. След тяхната употреба не се препоръчват слънчеви бани за период от 1-2 дни, за да се избегне появата на пигментни петна.

– Кога е най-удачно време за ботокс?

– Когато лятото предстои всеки иска да изглежда най-добре. Един от най-лесните и бързи начини за подмладяване на външния вид е чрез инжекции с ботокс. Тази безболезнена, бърза процедура позволява да изчезнат дълбоките мимически бръчки, осигурявайки свеж, естетически приятен външен вид. Целият процес на инжектиране е около 15 минути, а ефектът е средно между 3-6 месеца. Добре е да се направи преди летните отпуски, за да обхване лятото, когато най-интензивно набръчкваме зоните около очите, между веждите и челото. Обикновено процедурата се повтаря през есенните или зимните месеци. Добре е да се знае,че ефектът започва средно от 2-3 до 10 дни след процедурата, така че, ако искаме да изглеждаме свежи за морето или лятно събитие, трябва да направите процедурата поне 2 седмици преди това.

– Как могат да бъдат премахнати луничките?

– Решението на този проблем е комплексно и включва както високо степенна слънцезащита и локални изсветляващи продукти, така и специализирани процедури – лазерна терапия, химически пилинг, мезотерапия и др. Желателно е повечето такива терапии да не се осъществяват през летните месеци и при планирано излагане на действието на слънчевите лъчи, защото се засилва рискът от хиперпигментации.

Без манту след 4-ти клас

Телеграф  стр. 5


Здравното министерство предлага промени в имунизационния календар.

С тях отпадат две от ваксините, но друга се добавя. Става въпрос за реимунизации. В момента бебетата се бодат против пневмококи на 2, 3 и 4 месеца след раждането. Идеята обаче е последният прием да отпадне. Освен това се предвижда след 4-ти клас да не се прави проба манту и резимунизация срещу туберкулоза. Става въпрос за БЦЖ – ваксината, която според сега действащата наредба има 4 приема. Първият е след 48-ия час от раждането и се прави още в родилното. На седмия месец бебето се проверява за белег и ако няма, се прави проба манту. Третият и четвъртият прием на ваксината са на 7 и на 11 години. Тогава реимунизации се правят отново след отрицателна проба манту. Новото предложение е и пробата, и самата ваксина да отпаднат за децата на 11 г. За сметка на това МЗ иска да вкара нова реимунизация. Тя ще се прави при деца на 12 години и ще бъде срещу коклюш. Документът е качен за обществено обсъждане, но със съкратен срок от две седмици. Причината е, че в предложенията е записана и безплатната имунизация против грип на възрастни хора над 65 години. Тя ще се прилага за пръв път у нас тази зима и затова според ведомството е нужно навременно изготвяне на указания относно реда за предписване, отпускане и получаване на ваксините.

ОТДЕЛЕНИЕТО ПО ХИРУРГИЯ НА РЪКА И РЕКОНСТРУКТИВНА ХИРУРГИЯ В УБМАЛ „СОФИЯМЕД“ GE ПРЕВЪРНА В ХЪБ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ХИРУРЗИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА

Телеграф, Уикенд  стр. 11


През последните 6 месеца УМБАЛ „Софиямед“, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ бяха база за провеждане на курс Високоспециализирана дейност хирургия на ръка. Курсът беше предназначен за специалисти Ортопедия и травматология с цел повишаване на квалификацията и придобиване на специфични умения при работа с горен крайник.

Обучението, на което присъстваха 15 курсисти от цялата страна, беше практическо и теоретично, с лектори от съответната област, признати авторитети.

УМБАЛ „Софиямед“ е основна база за обучението и финалният изпит се проведе в нейната база с изпитна комисия в състав доц. д-р Маргарита Кътева, Началник отделение Хирургия на ръка и реконструктивна хирургия в „Софиямед“ – председател, проф. д-р Дико Бошнаков, дмн, УМБАЛ “ Света Анна – Варна“ и доц. д-р Борис Матев, дм, УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“.

Основната цел за провеждане на този специализиран курс е специалисти от цялата страна да имат достъп и да се усъвършенстват в тясната специалност и така да оказват необходимата помощ на пациенти от цялата страна в регионалните болници. Ключов момент в работата на хирурзите на ръка е възстановяването в момента на травмата, за да не настъпят труднообратими и необратими последици за пациента.

Майстор на спорта събира пари за лечение

Диана ВАРНИКОВА

Телеграф  стр. 7


Дългогодишният треньор и един от най-успешните наставници по моделни спортове на Пазарджик и в България се нуждае от средства за спешна операция в чужбина.

На заслужилия майстор на спорта Димитър Ганчев, който е и настоящ председател на Модел яхт клуб в Пазарджик, е поставена диагноза тумор на ларинкса. Той и семейството му отправят апел към всички приятели, съмишленици и деятели на спорта за съпричастност и помощ. Необходимата сума за спешна оперативна интервенция е в размер на 35 000 евро. Операцията и последващото лечение ще бъдат проведени в Истанбул, Турция, само ако Димитър Ганчев успее да събере парите. „Има още какво да дам за развитието на спорта, подготовката на младите таланти и провеждането на европейски и световни първенства по моделните спортове“, се казва в апела за помощ, подписан от Димитър Ганчев. Благодарение на усилията и на авторитета на Ганчев Пазарджик няколко пъти бе домакин на световни и европейски първенства по моделни спортове, а възпитаниците му продължават да печелят световни и европейски купи за Пазарджик.

Банковата сметка във валута и лева е: BAN: BG29STSA93000025917483, ДСК, клон Пазарджик, Димитър ГанчевPayPal:myachtklub.ganchev@gmail. com

Телефон: 087899 56 21

Проф.Начев: Правим белодробна трансплантация до 2021 г.

Монитор  стр. 6


„Ако следваме приетата програма, в началото на 2021 г. трябва да се извърши първата белодробна трансплантация у нас. Но мисля, че това е доста късна дата“, каза проф. Генчо Начев, директор на болница „Света Екатерина“. Според него три месеца обучение са напълно достатъчни за подготовка, но за такова обучение трябва да бъде изпращан цял екип с анестезиолози, сестри, хирурзи, пулмолози.

Спирането на белодробните трансплантации на българи в Австрия е част от мерките, които се вземат за т.нар. трансплантационен туризъм и търговията с органи. Решение за тези доста сериозни мерки е взето преди време на конференция в Истанбул, каза проф. Генчо Начев пред бТВ. Той се е срещал с проф. Клепетко от виенската болница преди 6-7 години. Тогава австрийският му колега е бил на мнение, че за 5-6 трансплантации на сърце годишно не си заслужава да се инвестира, по-добре да се пращат там.

Според проф. Начев наши лекари отдавна се обучават да правят трансплантация на бял дроб. Преди три години той изпратил трима души в Сан Диего, които били на обучение там месец и половина. Преди 2 години наши лекари са били в академията на проф. Клепетко във Виена, но само за една седмица – време, за което нищо не може да се научи. Иначе тази операция е извършвана у нас върху трупен материал. По думите му от хирургическа гледна точка не би трябвало да има проблем за подобни операции у нас. Има и необходимата апаратура.

В момента се очаква наесен двама души да отидат на обучение във Виена, което ще продължи до края на годината. Обученията там ще продължават и догодина.

 

Дълбинен антибиотик може би ни е панацеята

Сега   стр. 37


Вдълбините на океана, където слънчевите лъчи почти не проникват, се крият организми, които може да решат най-големия проблем, стоящ пред медицината и човечеството, информира британското авторитетно издание Times, цитирано от „Фокус“. Дълбоко под повърхността на океаните бактериите са вкопчени в постоянно съперничество една с друга и за да го спечелят, те произвеждат антибиотик толкова силен, че може да унищожи и най-упоритите бактерии в болниците.

„Но има един проблем“, признава Ребека Гос, професор по органична химия към университета „Сейнт Андрюс“. „Веществото се разтваря на слънчева светлина“, уточни тя. Науката може би обаче има решение на този проблем – покрийте антибиотика със защитен слой от цветен прашец. Антимикробната устойчивост представлява екзистенциален проблем за здравеопазването. Когато е открит пеницилинът, той променил коренно медицината, позволявайки лесно да се лекуват инфекции, които иначе лесно биха могли да убият човек. Съществуват обаче определен брой антибиотици, а бактериите развиват с течение на времето резистентност към тях. Ако откритието на професор Гос доведе до създаването на нов, неизползван досега антибиотик, това би било от огромно значение за науката и медицината.

09.08.2019

Национални телевизии

Първи случай на западнонилска треска в Монтанско

БНТ, новини в 18.00, 20.00 часа


Първи случай на западнонилска треска в Монтанско. 60-годишна жена от Берковица е приета в инфекциозното отделение на областната болница със симптоми на рядката болест, която вече е доказана и лабораторно. Пациентката се възстановява успешно.

Репортер: Диляна Богданова разказва, че дори не усетила кога и къде е била ухапана от комар, но здравословното ѝ състояние се влошило преди две седмици.

-Как започна всичко?

Диляна Богданова: Намерих зад ухото си едно топче и после още едно-две, някъде края на юли.

Елена Борисова: На 5 август оплакванията се засилват, жената губи съзнание, не е могла да се движи сама.

Репортер: Първоначално съмненията са, че е получила инсулт, но след консултация с инфекционист, била поставена диагноза западно-нилска треска.

Елена Борисова: Това е вирусна инфекция с огнищен характер, механизмът за предаване е чрез ухапване от комар, не се предава от човек на човек, пикът на регистрацията е август, макар, че от юли до октомври може да се регистрират такива случаи в страната.

Тодор Кантарджиев: Вече е добре пациентката. В конкретния случай засягането на нервната система е преминало благоприятно. Вече има оздравяване, няма остатъчни явления. Когато се засегне нервната система от западнонилска треска са възможни усложнения, които може да са фатални при 10 до 20% от хората.

Репортер: По думите на проф. Кантарджиев от 160 души, ухапани от комари, които носят вируса на западнонилската треска, възпаление на мозъка получава само един.

 

Институциите не са готови за решаване на проблема с трансплантациите

БНТ, Новини в 12.00 часа


У нас чакащите за трансплантация са повече от извършените операции, а причините за това са много и са трупани с години, това заяви в сутрешния блок на БНТ д-р Сибила Маринова, анестезиолог и координатор по донорство във Велико Търново.

Репортер: Няма донори. Това е изречението, след което най-често вдигаме рамене когато говорим за трансплантации. Само че причината да няма достатъчно донори не е в това, че няма достатъчно добри хора. Поне така казва жената, която от години отделя от времето си, за да убеждава близки на пациенти в мозъчна смърт, че смъртта може да бъде отново живот, но в друго тяло.

Сибила Маринова: Обществото е готово, отговорността не е на обществото. Тя е на всички нас, които се занимаваме с това.

Репортер: Проблемът у нас стои от години. Все още нямаме единна система, която да показва къде и колко човека са в мозъчна смърт.

Сибила Маринова: това е голям проблем защото потенциални донори биват изтървани. Трябва да има такава единна система във всички болници.

Репортер: Доктор Маринова е от малкото, които са избрали да работят допълнително – не за пари, а за кауза.

Сибила Маринова: Това нещо с е работи със сърце, няма финансов стимул, определено. Това е един огромен труд, часове без почивка, часове без напускане на болницата, за да се реализира една донорска ситуация.

Репортер: И така пред проблема с трансплантациите стоят няколко основни.

Сибила Маринова: Ако се направи тази система и ако се подберат правилните хора да бъдат координатори и ако те са достатъчно материално и нематериално мотивирани за това мисля, че нещата ще се случат.

Разговор с проф. Генчо Начев, изп. директор на УМБАЛ „Св Екатерина”

bTV  Тази сутрин


Водещ: Сега към друга важна тема, която стана много коментирана. Ще говорим за чакащите за трансплантация, за това кога ще имат шанс и хората, които чакат у нас, тук в България, да получат трансплантация, на българска територия включително. Сега казвам добро утро на професор Генчо Начев, директор на болница „Света Екатерина“. Здравейте. Добре дошли при нас.

Генчо Начев: Добро утро. Добре заварили.

Водещ: Вчера в новините видяхме един репортаж на Мария Савкова. Тя успя да се свърже с болницата във Виена. Всъщност получихме официален отговор от болницата, че става въпрос за отказ да работа всички чужденци, а не само с българи. Как приемате това тяхно решение, при положение, че може би в началото на годината говорихме за до пет български пациенти, които биха могли да бъдат там за трансплантация.

Генчо Начев: За тези, които имат познания в тази област, това е очаквано решение. След една конференция в Истанбул се приеха доста сериозни мерки за т.нар. трансплантационен туризъм и търговия с органи, и това е в основата всъщност – съответните държави да преустановят, надявам се много временно, тази дейност с чужденци, като се очаква някои промени в законодателства по места. Така че ние очаквахме този акт, той не е от изневиделица дошъл.

Водещ: Но за нас беше изненадващ, като че ли за пациентите беше изненадващ.

Генчо Начев: Да, може би за вас сигурно е било изненадващо, но пак ви казвам, това не е мярка само в Австрия, това е мярка във всички страни в Европа.

Водещ: Какъв е този трансплантационен туризъм, който сега обърка нещата за нас?

Генчо Начев: Ами, знаете как се извършват трансплантации в Индия, в Пакистан. Няма такива данни да се извършва такова нещо в Европа, но самият факт, че се говори на тази тема, значи има някакъв превантивен характер, най-меко казано.

Водещ: От криминални действия или от какво? От търговия с органи?

Генчо Начев: Не мога да ви кажа. Хората, които са навътре в тази област, с тях трябва да говорите.

Водещ: Но вие подозирате, че това е в основата на това решение?

Генчо Начев: Аз, естествено, това е логиката на нещата. След като има такова решение, след като знаем за тази конференция, която се състоя в Истанбул и която обсъждаше тези въпроси. Така че пак ви казвам, не е изненадващо. Жалко е, но не е изненадващо.

Водещ: Вие познавате ли колегите си в тази болница? Тъй като знаем, че лекари от „Света Екатерина“, включително и от ВМА трябва да бъдат изпращани на обучение. Комуникирате ли с тях?

Генчо Начев: Аз познавам много отдавна проф. Клепетко . Първият път, когато се видях с него на тази тема, беше преди може би 6-7 години. Оттогава говорим за нещата, които биха могли да се случат. Даже в началото той имаше виждането, че за 5-6 трансплантации годишно, колкото е реално това, което се случва в България по отношение на сърцата, същото се очаква, се случва и по отношение на белите дробове, не си заслужава да се инвестира. По-добре е да се пращат там. Добре, но ние сме настоятелни. И смятаме, че лечението в чужбина е нож с две остриета, защото не трябва да забравяме, че няма страна, която да не даде предимство на собствените си граждани пред тези, които идват от други страни, и второто, което е, много по-добре е да се извършва нещо тук, което може и по спешност да се направи, докато ако трябва по спешност нещо да се свърши в друга страна, е свързано с транспорт, инфраструктура и т.н.

Водещ: Преди да говорим за това кога у нас, той ли ви каза тези подозрения за това, че причината за отказа ще дойде именно от тази конференция…

Генчо Начев: Не, въобще не сме говорили за това.

Водещ: Не сте говорили по този повод?

Генчо Начев: Не. Това е моя информация, която имам. Тя не е тайна тази конференция ,тя е явна. Всеки може да навърже нещата и да реши, че специализираните органи във всяка една държава ще започнат да работят в тази насока.

Водещ: Да говорим тогава за това кога ще бъде възможна трансплантация на бял дроб у нас. Има ли обучение на наши лекари? Случа ли се то, или все още стоим една ситуация на изчакване?

Генчо Начев: Значи, обучение на наши лекари има отдавна.

Водещ: Откога?

Генчо Начев: Ами ще ви кажа. Преди три години и половина изплатих трима души в Сан Диего при проф. Джеймисън, който се смята за основоположник на тази трансплантация белодробната, и човекът с най-много опит въобще в белодробните трансплантации. Те минаха месец и половина обучени там, след това се върнаха. След това, преди две години, наши също сътрудници от“Света Екатерина“ бяха в академията на проф. Клепетко, но там е едноседмично, там е много малко обучението.

Водещ: За една седмица какво може да се научи?

Генчо Начев: Нищо не може да се научи, да. Иначе ние сме извършвали тази трансплантация ,технически става дума, на трупен материал. Но тук не е въпросът за хирургията…

Водещ: И какво показа този експеримент и този опит? Бихме ли се справили?

Генчо Начев: Тук не става дума за експеримент, нито пък за опит. Тук става дума за рутинна подготовка. Естествено, че се прави на трупен материал. От хирургическа гледна точка не би трябвало да има някакъв проблем. Въпросът е, че тази трансплантация, тя не е един фойерверк. Ние тук, обикновено в медиите се говори като за фойерверк: „Направили сърдечна трансплантация, направили белодробна трансплантация“.

Водещ: Не, просто много хора чакат своя втори шанс, и действително това е много голяма новина винаги за нас медиите, когато можем да съобщим нещо такова. Но дайте да сме по-конкретни: кога, според вас, България действително ще можем да се похвалим с първата трансплантация на бял дроб?

Генчо Начев: Да, ще бъда много конкретен. Първо, не са много хора. Седемнайсет човека…

Водещ: Осемнайсет, вчера разбрахме от неправителствения сектор.

Генчо Начев: Добре, 18, за всеки един това е трагедия. Но на фона на много други заболявания, за които чакат 1000 или 5000 души, това не е голяма бройка. Но пак казвам, за всеки един това е трагедия, както е щастие за това момиче. Много се радвам…

Водещ: За Илияна.

Генчо Начев: … това, че се направи. Да, много се радвам, защото то има втори шанс за живот, и в края на краищата с всяка година медицината се развива. На темата и на въпроса ви: ако следваме програмата, която беше подписана с проф. Клепетко, началото на 2021 г. трябва да се извърши белодробна трансплантация в България.

Водещ: Ако говорим обаче на практика, каква е ситуацията?

Генчо Начев: На практика е това ситуацията.

Водещ: Ще се справим?

Генчо Начев: Много зависи. Не, за мен това е много късна дата 2021 г. аз мисля, че ако се извърши, ако се осъществи това обучение, този тренинг в, дали ще бъде във Виена само, или ще се потърси друга, примерно Хановер имат много силна трансплантационна програма и са, заедно с Виена, даже те са на първо място по брой белодробни трансплантации в Европа. Пътят е такъв: три месеца е напълно достатъчно да бъде подготвен екип – не става думи за хирурзи, става дума за анестезиолози, става дума най-важното за пулмолози…

Водещ: Прекъснато ли е това обучение в момента на нашите лекари?

Генчо Начев: То такова обучение е имало само по отношение на хирурзи и малко анестезиолози.

Водещ: В момента случва ли се нещо, професоре?

Генчо Начев: В момента се очаква група от 4 или 5 човека, 2 от които са пулмолози с фиброскопски умения, бронхофиброскопски умения, да отидат на специализация във Виена.

Водещ: Кога се очаква да стане това?

Генчо Начев: Не мога да ви кажа точно каква е програмата, но есента. Това значи след 15 септември, най-вероятно, и те отиват за три месеца, до края на годината. След това се очаква още две групи 2020 г. да отидат по за три месеца, в които влизат и имунолози, пулмолози, хирурзи, анестезиолози. Пак ви казвам – това е един много сложен процес, то това му е тежкото, не техническото…

Водещ: Технически обаче нали също трябва да сме обезпечени. Болниците трябва да разполагат, конкретно „Света Екатерина“, с апаратура, с техника. Има ли такава?

Генчо Начев: Има такава.

Водещ: Вие сте готови технически?

Генчо Начев: Да. То няма нищо особено, има екстракорпорална циркулация, която правим всеки ден по три на ден. Това трябва да има – машина има, перфузионисти подготвени има, анестезионен апарат има, фиброскопи има. Това, което е необходимо, примерно допълнително, специално за пулмолозите говоря, ще се купи допълнително.

Водещ: Колко лекари ще бъдат включени в тази програма по обучение? Знаем, че ще бъдат и от ВМА. За колко специалисти говорим в случая?

Генчо Начев: Говорим за минимум двама хирурзи, минимум двама анестезиолози, четири души пулмолози, които да се, защото това е най-важната специалност всъщност – това са хората, които казват кои трябва да се трансплантират и след това ги наблюдават в първия месец от операцията.

Водещ: Казахте 2021 г. е може би крайната дата, но, при положение, че с австрийската болница сега сме в един друг тип отношения, тоест те няма да трансплантират чужди пациенти, ще приемат ли наши лекари за обучение? Ще продължава ли това обучение при тях или някъде другаде? Търсите ли болници, където да продължава това обучение? Има ли такъв проблем?

Генчо Начев: Значи, първото, което е, от тяхна страна има потвърждение, че тази програма продължава и те стоят зад нея. Това е първото. Второто, което е, имаме информация, че Министерството на здравеопазването, хората от екипа на министъра, са направили някакъв контакт с болницата в Хановер, за която ви казах, но по-нататък какво е развитието, евентуални взаимоотношения – не мога да ви кажа.

Водещ: Да кажем какъв е шансът сега за тези хора, които чакат. Има ли вариант, в който ние, българската страна, да сключи подобна договореност или да се разбере по същия начин, както с австрийската болница, но с други болници, които дори са извън „Евротрансплант“?

Генчо Начев: Това не мога да ви кажа. Аз съм скептичен в това отношение, че ще намерим болница в Европа, която така лесно ще приемат наши пациенти за трансплантация.

Водещ: Тоест шансът остава трансплантация в България през 2021 г.?

Генчо Начев: Да. Не, дай боже да съм лош пророк, дай боже да се намери такава болница и да има възможност тези хора да получат адекватно лечение.

Водещ: Другият вариант, за който говорят пациентите и пациентските организации е, че хората трябва да станат здравни емигранти, за да имат шанс. У нас нямат такъв към момента.

Генчо Начев: Не бих коментирал този казус.

Водещ: Има много хора, които чакат за трансплантация, не само на бял дроб, а и на други органи. Кажете какво се случва въобще с донорските ситуации у нас. Знаем, че България е на едно от последните места.

Генчо Начев: Така е. България е на едно от последните места и аз, специално за последните години, не виждам кой знае какъв голям напредък в това отношение.

Водещ: Колко операции или трансплантации на сърце имаме от началото на тази година?

Генчо Начев: От началото на тази година две, средно се правят годишно пет.

Водещ: Това много би е, малко ли е?

Генчо Начев: Това е много малко.

Водещ: Как можем да подобрим тази статистика според вас?

Генчо Начев: Като подобрим донорската ситуация.

Водещ: Как може да се случи това?

Генчо Начев: С координация и с контрол. Какво имам предвид…

Водещ: Държавата трябва ли да има по-агресивна, как да кажа, агресивна в добрия смисъл на думата политика в това отношение?

Генчо Начев: Не знам какво значи в добрия смисъл на думата агресивно, но…

Водещ: Да е по-активна.

Генчо Начев: Да, това е друго. Това не е агресивно. То поначало само държавата трябва да е активна, защото това е работа на държавата. И какво имам предвид като казвам по-адекватно и повече контрол – това, че координаторите по места трябва по-активно и съзнателно да откриват такива донорски ситуации, дори и потенциални, да ги докладват на Центъра, Агенцията по трансплантации, и съответно да следят за тяхното поддържане, и в момент, ако настъпи, дай боже никога да не настъпи, но когато настъпи биологична смърт. Това трябва да е ежедневие, това трябва да се прави ежедневен контрол както в областните центрове, така и в общинските там, където ги има.

Водещ: Благодаря ви за това участие в ефира на „Тази сутрин“.

Генчо Начев: Моля.

Водещ: Професор Генчо Начев, гост в студиото.

Национални радиа

Цялата медицинска гилдия може да номинира „Лекар на годината 2019“

БНР


Цялата медицинска гилдия ще може да номинира „Лекар на годината 2019“, съобщават от Българския лекарски съюз, който стартира процедурата за предложения.

Те ще се събират до 30 септември, а самото награждаване ще бъде на 17 октомври.

Военни лекари завършиха курса „Новоназначени офицери-медицински специалисти“ във ВВМУ „Никола Вапцаров“

БНР


Военни лекари, преминали модул от курса „Новоназначени офицери – медицински специалисти“, получиха удостоверенията си за завършване на официална церемония във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна в присъствието на генерал Андрей Боцев – началник на отбраната.

Капитан д-р Станимира Цурова, първенец по успех от завършилите курса, коментира пред кореспондента ни Даниела Стойнова какво предизвикателство е за една жена да е военен лекар в авиацията, тъй като тя служи в авиобаза Крумово:

„Като всяка една работа, трябва да я чувстваш като своя, за да ти доставя удоволствие. Винаги авиацията ме е привличала и затова се радвам, че имах възможността като лекар да работя в състава на ВВС. По време на полет не ми се е налагало да оказвам първа помощ, но да, участвала съм в мисии, приноси на ЕС в Мали, предстои ми октомври месец да участвам в още една мисия за шест месеца. Мисията е предизвикателство за всеки военен лекар и мисля, че всеки военен лекар, който е решил да става военнослужещ, би желал съответно да отиде на мисия, защото в мирно време мисията е мястото, където военнослужещият може на практика да покаже своите знания и умения“.

Проблемът с недостига на лични лекари вече не засяга само отдалечените населени места, а и големите градове

БНР, Новинарски час


Проблемът с недостига на лични лекари вече не засяга само отдалечените населени места, а и големите градове. Според Евростат България е сред държавите с най-малко лични лекари. Спадът е с около 20% за период от 18 години. Това съобщи за Хоризонт д-р Галинка Павлова, бивш зам.-председател на БЛС. С проблема се сблъскват и жителите на столичния квартал Горна баня, където от години няма медицински център.

При старта на здравната каса през 2001 г. личните лекари, които сключват договор с нея, са 5300, а сега са около 4200, посочи д-р Галинка Павлова: „Липсата на правилна политика, за да се стимулира специалността обща медицина, доведе до този дефицит. Да се намерят стимули за тези, които желаят да работят като общопрактикуващи в такива населени места, в които дълго време са без общопрактикуващ лекар, това трябва законодателите и съответните институции да разпишат мерки, които да започнат да се прилагат.”

От 10 години в столичния квартал „Горна баня” хората нямат медицински център, установи проверка на Хоризонт.

Гражданин: Мъките са големи. Ние сме диабетици със сина ми и мъжа ми и сме постоянно тук. Да се направи нещо свястно, свястна поликлиника с лаборатория.

Гражданин: Или на бърза помощ се обаждаме, или някой ни кара с кола.

Гражданин: Би трябвало да има, защото Горна баня вече нарасна твърде много. Имаше някакъв медицински център, но той никога не е работил.

Тежката бюрокрация по смяна на практиките на личните лекари е също причина нито един лекар да не пожелае да работи тук, каза Даринка Лучанска от инициативния комитет: „Цялото население на квартала е принудено да посещава лекари, които са извън квартала. Твърденията на министерството са, че има много голям недостиг на лични лекари и че даже една голяма част от личните лекари в София поне са на лимита от максимален брой възможни пациенти.”

Според наредбата за специализация новозавършил лекар не може да открие своя практика.

„Някога имаше райониране, лекарите започват в съответния район и обслужват там населенето. Сега това, което се случва, много трудно млад лекар може да разкрие и да създаде своя практика.”

Това води до регионални диспропорции, категорична е д-р Галинка Павлова.

Според Евростат България е сред страните с най-нисък дял на лични лекари

БНР  


Според Евростат България е сред страните с най-нисък дял на лични лекари и те са с 20 на сто по-малко още от създаването на НЗОК, каза пред Хоризонт д-р Галинка Павлова, бивш зам.-председател на БЛС. Репортерът Гергана Хрисчева допълва.

Репортер: При старта на НЗОК личните лекари, които работят с касата, са 5300, а сега те са около 4200 и тази тенденция на недостиг ще расте, казва д-р Галинка Павлова.

Д-р Галинка Павлова: Липсата на правилна политика, за да се стимулира специалността обща медицина, доведе до този дефицит. Ако обаче не се проведе правилна политика по отношение специализацията на младите лекари, да се намерят стимули за тези, които желаят да работят като общопрактикуващи в такива населени места, които дълго време са без общопрактикуващ лекар, това трябва законодателите и съответните институции да разпишат мерки, които да започнат да се прилагат.

Репортер: Тежката бюрокрация по смяна на практиките на личните лекари, според Наредбата за специализации новозавършил лекар не може да открие своя практика. От там е и липсата на интерес към специалността, което води до дефицит в регионални диспропорции, категорична е д-р Галинка Павлова.

Клиниката по урология на болница „Пирогов” вече изследва и лекува своите пациенти с уникален за България урорентгенологичен апарат от най-ново поколение

БНР


Клиниката по урология на болница „Пирогов” вече изследва и лекува своите пациенти с уникален за България урорентгенологичен апарат от най-ново поколение.

Апаратът дава множество предимства в диагностиката на бъбречно-каменната болест, на вродени аномалии на отделителната система и разстройства в уринирането, както при възрастни, така и при деца, посочват от болницата.

Този ултрамодерен, високотехнологичен, урорентгенологичен апарат е първият от този вид у нас, при който освен подобрени показатели на рентгеновия образ, натоварването от рентгеновото лъчение е сведено до минимум както за пациенти, така и за персонала.

Освен диагностиката новата апаратура позволява да се извършват и терапевтични процедури и минимално инвазивни интервенции.

Модерната технология позволява и извършването на спешни действия при пациенти със застрашаващи живота състояния, дължащи се на камъни в бъбреците, онкологични заболявания и други.

Всяко българско семейство, което има стволови клетки в тъканната банка на компания „Крио сейф“ може да провери наличността им в полската банка за стволови клетки

Дарик радио


Всяко българско семейство, което има стволови клетки в тъканната банка на компания „Крио сейф“ може да провери наличността им в полската банка за стволови клетки, където са транспортирани пробите на клиентите от цял свят. Това разказа в интервю за Дарик д-р Асен Пачеджиев, управител на тъканната банка „Крио център България“ във връзка с обявеното прекратяване на дейността на компанията у нас и спряното в края на май сключване на договори с нови клиенти. Около 7500 са българските семейства, които използват услугата чрез тази банка, а всяко от тях може да изпрати запитване на електронната поща на банката във Варшава, като може да очаква отговор най-рано през септември. По думите на д-р Пачеджиев от полската банка декларират, че признават плащанията на клиентите на „Крио сейф“, а семействата, които плащат разсрочено трябва да завършат плащанията си към сметката на българския клон на компанията.

Репортер: Заради спряната дейност на територията на България от края на май компанията „Крио сейф“ не подписва договори с нови клиенти, а на настоящите около 7500 семейства изпраща имейли, с които ги информира, че пробите им са транспортирани от банката в Швейцария до полската банка за стволови клетки във Варшава. Прехвърлянето на пробите става въз основа на договор, който гарантира непрекъснатост на процеса на съхраняване, обясни д-р Асен Пачеджиев. Той съветва българските семейства, които искат да проверят дали пробата им се пази, да изпратят имейл до полската банка и да напишат в него клиентския номер от своя договор „Крио сейф“.

Асен Пачеджиев: Полската банка заявява, че поради големия брой запитвания към момента е възможно отговорът и потвърждението да изисква срок от около и над 6 седмици и възнамерява да започнат да обработват такива запитвания от началото на месец септември.

Репортер: Към момента полската банка за стволови клетки декларира, че признава направените плащания от клиентите на „Крио сейф“ и няма да има претенции за допълнителни плащания, докато изтече срокът на съхранение, заложен в договора. За семействата, които плащат разсрочено и дължат вноски, а това са около 400 български семейства, би трябвало да се прилага същото правило, обясни д-р Пачеджиев.

Асен Пачеджиев: Клиентите на „Крио сейф“, които имат незавършени плащания, следва да завършат плащанията си по обявените сметки към „Крио сейф“, респективно за България към тъканна банка „Крио център България“. И тези плащания би следвало да бъдат признати от полската банка за стволови клетки.

Репортер: Ако едно семейство провери и установи, че пробата му не е налична В полската банка, то може да потърси отговорност от „Крио сейф“.

Асен Пачеджиев: Ако тази хипотеза се окаже вярна, семейството има пълното право да търси своите права и да търси обезщетение по съдебен път.

Репортер: Информация как хората да проверят за наличността на пробата е публикувана на сайта на полската банка за стволови клетки.

НАЦИОНАЛНИ ВЕСТНИЦИ 10.08.2019