Варненският икономически университет е първият, в който има постоянно място за събиране на пластмасови капачки

БНТ Новини в 12.00 часа


Варненският икономически университет е първият, в който има постоянно място за събиране на пластмасови капачки за кампанията „Аз вярвам и помагам“. Трайната конструкция беше поставена при откриването на учебната година. Във Варна предстои и голяма акция по събиране на капачки – на 28 септември.

С подкрепата си Икономическият университет доказва мотивацията си да бъде зелен, а организаторите на кампанията предизвикват и останалите.

Владислав Николов: Варна има не малко университети, предстои поставянето на още такива съоръжения.

Това възпитава и дарителите, сред които са бъдещите ни управници, така че те да са по-отговорни, вярват организаторите.

Владислав Николов: Следващата акция е на 28 септември, събота, от 9 до 16 часа, очакваме ви!

Кампанията вече е събрала над 91 тона капачки, с които са дарени 11 кувьоза и апаратура.

Разговор с д-р Мирослав Ненков, анестезиолог

БНТ  Денят започва с Георги Любенов


Резюме: Основателни ли са протестите на медицинските сестри за по-високо заплащане и по-добри условия на труд, и колко трябва да бъдат парите в бюджета за здравеопазване – темите в „Денят започва“ с Георги Любенов коментира бившият здравен министър д-р Мирослав Ненков.

Д-р Мирослав Ненков: Набиването на този клин между лекарите и сестрите е нещо много нечестно. Сестрите са абсолютно безценен фактор в лечебния процес. Тези момичета вършат ужасно тежка и неособено благодарна работа.

Според д-р Ненков, при сегашната структура, ако парите за здраве станат 18 млрд. лв., може би ще се усети някаква разлика. В системата на здравеопазването има кърлежи, те си имат имена, те са живи хора, категоричен е медикът.

Д-р Мирослав Ненков: Раздробяването на Касата нищичко няма да направи. Начинът е в коренно разбиране на това какво е системата на здравеопазването. Това не са марули, здравето не може да бъде причинено на пазарен принцип.

Не са виновни лекарите. Има едно статукво, което държи за гушата цялата тази работа. Но не мога да им кажа имената, защото ще ме осъдят, допълни д-р Ненков.

За да може да се подготви екип за трансплантация на бял дроб, всяка стъпка от този изключително сложен процес трябва да е научена перфектно. Затова здравното министерство стартира програма за обучение, от която може би ще има резултат до година или две, обясни д-р Ненков.

Според него, проблемът с донорството е крайната демотивация на част от брънките във веригата да вършат тази работа и въпросът отново касае финансовата страна, както и факта, че при случай на донорска ситуация, лекарят е ангажиран в продължение на 36 часа.

История за лечението на Николай Попов в Израел

bTV  Новини в 19.00 часа


Следва история за силата на доброто. Преди три години ви разказахме за младо момче от Пловдив болно от левкемия. Историята има щастлив край и в момента младежът е здрав благодарение на непознат от Израел.

Кръвни братя, Ноам живее в Израел, а Николай в България. Преди три години младежът от Израел дарява кръвта си на Ники, който се нуждае от костно-мозъчна трансплантация, за да живее. Двамата не се познават до преди няколко месеца. Първата им среща е в Израел.

Николай Попов: Честно казано първите може би 30 секунди не знаех какво да кажа, беше доста емоционално. Просто се гледахме и се прегръщахме, беше много вълнуващо, не мога да го опиша.

Ноам Глик: Виждах пред очите си човека, на когото съм спасил живота, беше в представите ми, но когато го видях разбрах какво съм направил. Двамата имаме една кръв, той е мой брат.

По закон тайната на донорството се пази две години, когато срокът изтича двамата младежи едновременно изпитват едно и също желание – да знаеш с кого делиш една кръв. Издирват се и се намират.

Николай Попов: Имаме много общи неща между нас, много общи интереси, музика, разговорът ни върви все едно се познаваме от много време, така че наистина го чувствам като брат.

Когато е 18-годишен в казармата Ноам дарява безвъзмездно своята кръвна проба на Международната донорска банка с надеждата, че може да спаси човешки живот и се оказва единствения шанс за непознат на хиляди километри разстояние.

Ноам Глик: Не мислех, че е голямо нещо, просто взеха кръв от вената ми и това е, но за Ники това наистина е спасяване на живот. Когато дойдох в България аз осъзнах какво съм направил.

Вече три години Николай живее нов живот, благодарение на Ноам. А Ноам е щастлив, че освен седемте си братя и сестри в Израел вече има и кръвен брат в България.

Деца пазаруват без контрол през интернет

Нова телевизия Новини в 12.00 часа


Деца пазаруват без контрол през интернет. Оказва се, че няма пречка за малолетните да си вземат електронна цигара чрез поръчка в мрежата. Институциите признават, че контролът е труден. С разрешение на родителите на 13-годишно дете направихме експеримент, за да видим как се преодоляват забраните. Репортаж на Ева Костова:

-Добър ден, мама ме изпрати да взема нещо от тук.

–Пратка.

–Да.

– Бял вейп.

Под претекст, че е за майка и, срещу 43 лева 13-годишно момиче току що се сдоби с електронна цигара поръчана от интернет и доставена веднага на следващия ден.

-Подписах се и това беше.

Според децата електронните цигари са новата мода.

-Пушат ли твои съученици електронни цигари?

-Всякакви такива, наргилета, такива цигари, всичко. Според мен самите са по-готини, иначе нищо особено.

С разрешение на родителите на това дете заедно поръчахме електронна цигара по интернет, за да проверим има ли рестрикции за непълнолетни така, както има при продажбата на традиционни цигари. Да си купиш от така наречените вейпове се оказа лесно, въпреки че според общите условия услугите на сайта са забранени за непълнолетни, не ни беше поискано нищо друго освен име и телефонен номер.

Димитър Маргаритов: Това е забранено по принцип от закона, имаме и конкретни случаи, при които сме установявали предлагането на такъв тип артикули и в тези случаи сме налагали санкция, която по закон е до 5000 лева.

Установяването на нарушение и прилагането на наказание в интернет обаче било доста по-трудно.

Д-р София Ангелова: В електронните цигари, в пълнителите се съдържа пропиленгликол и глицерин, когато са подложени на термичните процеси се отделят също токсични вещества – акролеин и формалдехид. Акролеинът е силно токсичен за дихателната система.

Както всички органи в човешкия организъм белият дроб, предупреждава доктор Ангелова, също се развива до 25-годишна възраст, затова и тютюневия дим и парата от електронната цигара и веществата, съдържащи се в бездимната били изключително рискови за всички подрастващи.

Д-р София Ангелова: Рискът, тези деца да развият хронична обструктивна белодробна болест е много по-висок, и разбира се и другите заболявания, които се предизвикват от тютюнопушенето, включително и сърдечносъдовата и нервната система.

-Чао, чао и хубави почивни дни.

-Довиждане.

Репортаж за историята на Николай Попов за донорската ситуация

Нова телевизия Събуди се


Резюме: Болно от тежка форма на левкемия момче от Пловдив получава шанс за живот. Две години след трансплантацията на стволови клетки, както е по правилата, той успява да се срещне с донора.

„В момента се чувствам доста добре, мога да кажа смело, че вече водя пълноценен начин на живот”, заявява Николай Попов.

Усмивката и блясъкът в очите на младия мъж идват след болка и трудни моменти. За тежката диагноза- левкемия, Ники и семейството му разбират в края на 2015 година. Всички близки, приятели от Пловдив и медии бързо се организират в кампания за набирането на необходимите 250 000 евро. За щастие сумата е събрана и Ники заминава за трансплантация на костен мозък в Германия.

„Това беше буквално животоспасяваща операция, без която аз нямаше как да продължа живота си, тъй като повечето ми клетки бяха властни, това беше единственият шанс”, разказва Николай Попов.

Преди да бъде извършена интервенцията, Ники е преминал през тежкия период на търсене и чакане на подходящ донор. Един ден чудото за него се случва и надеждата за втори живот става напълно реална. Надеждата е в лицето на Ноам Глик от Йерусалим. Когато младият мъж е бил в казармата, при едно дарение на кръв приема да бъде добавен в световната донорска банка за стволови клетки. 4 години по-късно специалисти му се обаждат с новината, че един човек някъде по света се нуждае от помощ, и че той е единственият, който може да му помогне.

„Аз знаех, че съм спасил живота на някого, но не знаех на кого. Щях да разбера едва след 2 години”, разказва Ноам Глик.

Едно от правилата на донорската банка е именно това – пациентът, на когото са трансплантирани стволови клетки може да поиска да се свърже с донора си две години след интервенцията. През месец април тази година Ники и майка му решават да потърси своя спасител и заминават за Израел.

„Видяхме моя донор, запознахме се вече на живо с него и семейството му, беше наистина много вълнуващо”, разказва Ники.

Следите от преживяното покрай тежката диагноза едва ли лесно ще бъдат заличени, казва Ники. Но е убеден, че сега е по-силен и с повече вяра.

В България има около 2000 души в регистъра на потенциални донори на стволови клетки. А всяка година, стотици пациенти като Ники се нуждаят от трансплантация – процедура, която може да бъде единственият им шанс за оцеляване.

Разговор с Теодор Дечев и Ваня Григорова

Нова телевизия  Събуди се


Резюме: „До 2010 г. първият ден от болничния се плащаше от работодателя, вторите два – от НОИ. През 2010 г. във връзка с бушуващата икономическа криза, след изключително тежки преговори, на отделен протокол като временна мярка беше подписано, че работодателите ще плащат тези пари. Тази 1 година стана 8 години. Договорът не се спазва”, заяви в предаването „Събуди се” Теодор Дечев, директор на „Индустриални политики”, АИКБ.

„Този подарък в момента е от порядъка на 200 милиона лева, на НОИ изобщо не им се иска изведнъж това да им се стовари. Отнасяме се с пълно разбиране към това тяхно притеснение. Става дума за значителна сума пари”, коментира Дечев. По думите му проблемът не е само в България, затова в много държави има период на изчакване.

„Той е различен – 1-2-3 дни. Няма европейски модел, няма световен модел. Това е период, в който не получаваш заплата. Има държави, в които първите 4 дни получаваш 80%, след това 6 дни – 40%, след това пак 80%. Хората се опитват по някакъв начин да се нагодят. Въпросът е да решим заедно какво да се прави”, заяви Дечев.

Според Ваня Григорова от КТ „Подкрепа” промените ще се стоварят на гърба на работниците.

„Ако си поемем сами първите 3 дни, това означава, че когато имаме най-много нужда от средства, ще бъдем лишени от всякакви средства”, заяви Григорова.

„В Австрия периодът на изчакване означава, че продължаваш да си получаваш заплатата. Това не означава, че работникът остава без всякакви средства”, заяви Григорова. „Не е проблемът в това, че работодателят плаща в момент, в който работникът му е болен. Ако болният работник идва на работа, всичките му работници ще се разболеят. Има една по-висока цена, които бихме платили, ако не платим 3 дни болничен”.

Теодор Дечев обаче представи данни, според които през 2009 г. има исторически максимум от болнични листове – 2,7 милиона.

„През 2009 г. избухва кризата и има два ефекта. Обвиненията към работодателите са, че по време на криза работодателите подстрекават работниците да си вадят болнични листа, за да прехвърлят нещо на общественото осигуряване. През 2010 се споразумяваме. През 20102 има исторически минимум – 1,4 милиона листа по-малко. Тук не става дума изобщо за подстрекаване, а хората са силно фрустрирани и ходят на всяка цена на работа”, заяви Дечев.

„Проблемът е адски сложен. Няма как да се проконтролират лекарите. Не можем да криминализираме това нещо. Трябва да влезем в положението и на личния лекар – ако 2 пъти не ти издаде болничен лист, на шестия месец можеш да го смениш”, заяви Дечев.

„Когато са проучвали европейската практика, със сигурност са попадали на такава, при която работодателят или лекари правят проверка дали човекът си е вкъщи по време на болничен. Има практика, при която от осигурителния институт могат да поискат да се направи преглед при техен лекар”, коментира Ваня Григорова.

Репортаж за контрола върху продажбите на цигари онлайн

Нова телевизия  Събуди се


Резюме: Да си на 13 г. и да си купиш електронна цигара, оказва се, е далеч по-лесно, отколкото да си купиш обикновени цигари от близкия магазин. Въпреки че продажбата на деца на така наречените вейпове е забранена, тя се случва бързо и лесно в интернет. От институциите признават, че контролът е труден заради динамиката в необятното онлайн пространство.

С разрешение от родителите на 13-годишно дете, екип на NOVA направи експеримент, за да види, ще й бъде ли поискан документ за самоличност при онлайн покупка. Под претекст, че е за майка й, срещу 43 лева детето се сдоби с електронна цигара, поръчана по интернет и доставена веднага на следващия ден. Цигарата беше избрана на случаен принцип в първия сайт за пазаруване. Въпреки че според общите условия, услугите на сайта са забранени за непълнолетни, оттам не искат нищо друго освен име и телефонен номер. След няколко разменени съобщения с продавача, екипът на NOVA уточни офиса на куриера, цвета на желаната цигара и ден по-късно, тя беше в ръцете на непълнолетната ни героиня.

„Това е забранено от закона. Имаме и конкретни случаи, в които сме установявали предлагането на такъв тип артикули. В тези случаи сме налагали и санкция, която по закон е до 5 000 лева”, заяви Димитър Маргаритов, председател на Комисия за защита на потребителите.

Установяването на нарушение и прилагането на наказание в интернет обаче, било доста по-трудно, обясняват от Комисията за защита на потребителите.

„Има известна динамика в предлагането, защото тогава, когато ние сме установили, че има нарушение на забраната, от съответния електронен магазин изчезват тези анонси. Онлайн пространството е нещо, което тепърва ще бъде обект и на по-засилена нормативна регулация”, обясни Маргаритов.

„В електронните цигари, в пълнителите, се съдържат пропилен грикол и глицерин. Когато са подложени на термичните процеси, под влияние на нагряването, се отделят акролин и формалдехид. Акролинът е силно токсичен за дихателната система, формалдехидът – за нервната система. Освен това се доказва, че в парата на електронната цигара се съдържат и метали. Метали, от които кадмий, хром, никел, олово”, обясни пулмологът д-р София Ангелова.

Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 22.09.2019