ЗАЩО СЕГА?
Отмина времето на емоциите и ние лекарите като хора на науката, отказахме да говорим без доказателства. Прибързаните изводи и заключения не са в интерес на обективното и безпристрастно становище.
- Изговориха се твърде много неща в последните десетина дни и нито един от тези дебати не беше насочен към решаване на проблемите в бъдеще. Защото, според мен основната задача след всеки такъв нещастен случай трябва да бъде да извлечем поуките, да намерим причините, за да се избягва в бъдеще.
А резултатите от проверката ясно и категорично показаха следното:
- Всички получени от ИАМН доклади – показаха ясно и категорично, че причината за смъртта на детето е тежка двустранна хеморагична пневмония (двустранни масивни кръвоизливи в белите дробове), причинена от вирусна инфекция, при която са възникнали и допълнителни усложнения тежки двустранни кръвоизливи в надбъбречните жлези, полиорганна недостатъчност, състояние, което е несъвместимо с живота.
Държа да отбележа нещо много важно:
- Науката не е всесилна и всички трябва по-често да си повтаряме това. Твърденията, че в 21 век не може да се случи да почине някой от пневмония, за съжаление не са верни. Според официална статистика изнесена от УНИЦЕФ през 2018г.:
- Пневмонията убива повече деца от всяко друго инфекциозно заболяване
- 802 хиляди деца по 5 год. са загинали от пневмония
- На всеки 39 секунди в световен мащаб умира по едно дете или 2200 деца на ден
- Моите най-искрени съболезнования на близките на момчето. Но сега, когато се оказа, че 3- годишното дете е починало от пневмония, какво ще стане с лекарите в Педиатричната болница, с д-р Елена Георгиева (лекар със стаж над 35 г.), с колегите които напуснаха, ще се върнат ли те на работа, за да продължат да помагат на нашите и на Вашите деца и ако го направят ще могат ли да вършат работата си с увереност и без страх, защото в нашата работа всяка секунда е важна и място за колебание няма?
- Допуснахме на добри професионалисти да бъде лепнато клеймо.
- Допуснахме да бъдат наранени, обидени и огорчени добри лекари, които години наред са се грижили за нашите и Вашите деца?
- Допуснахме отлив на ценни кадри от и без това обезкървената специалност – Педиатрия?
- Питаме: Кой ще върне достойнството им?
ИМАМЕ ПРАВО ДА СЕ ЗАЩИТИМ И БРАНИМ ДОСТОЙНСТВОТО СИ И НЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ ДА БЪДЕМ НАПАДАНИ БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Призовавам за по-голямо доверие в нас. За взаимно уважение. Да се е оплакал лекар от пациент? Да имаме право на избор кого да лекуваме?Професията ни е съдба до края на живота. И не се оплакваме.!
ИЗВОДИ
Когато подобен случай излезе в публичното пространство последното нещо, което трябва да се прави е да се търси изкупителна жертва или да се предизвиква лов на вещици в цялото съсловие. Това не е продуктивно за никого. Аз затова призовавам малко повече смирение във всички нас.
КАК ДА СЕ РЕАГИРА КОГАТО ИМА СПЕШНО СЪСТОЯНИЕ С ДЕТЕ?
- Личният лекар и неотложните кабинети не са панацея
- Ако въпреки назначеното лечение детето се влоши, по-добре потърсете същия лекар, който вече е запознат със състоянието му. Лутането между много специалисти губи ценно време при спешни състояния.
- При спешен случай, който не търпи отлагане извикайте линейка
- Сами потърсете спешна болница и изчакайте да ви прегледат
- Необходима е АДЕКВАТНА ПЪТНА КАРТА на пациента при неотложни състояния, а не фиктивно разписани и неизпълними мерки
В заключение ще кажа:
Когато подобен случай излезе в публичното пространство последното нещо, което трябва да се прави е да се търси изкупителна жертва или да се предизвиква лов на вещици в цялото съсловие. Това не е продуктивно за никого. Аз затова призовавам малко повече смирение във всички нас.
Бъдете сигурни, че ние лекарите искаме нашите пациенти да оздравяват, но това е съвместен процес, процес на доверие между лекаря и пациента и само тогава може да разчитаме на успех!