Всеки народ трябва да пази своята историческа памет, която е неразривна част от духовността и националната му сигурност; иначе ще загине. Това неписано правило се отнася и за съответните съсловия, но най-вече – за лекарското; защото то е изградено от най-големите ценности: човеколюбие, състрадание, всеотдайност, жертвоготовност, висок интелект, достолепие и квалификация. Нека съвсем накратко да се спрем на най-видните български медици, за да се учим от живота и делата им, да гипомним и следваме, доколкото това е възможно. Защото лекарската професия не е просто занаят, средство за осигуряване битието на семейството. „Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния, а от царя получава дар. Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит. И дай място на лекаря, защото и него Господ го е създал, и да не се отдалечава той от тебе, защото е потребен.“, четем в Библията /“Премудрост на Иисуса, син Сирахов“/.“Добрият лекар е философ, на боговете равен“ , казва ХИПОКРАТ /460 – 377 г. пр. Хр/. И това определение на Бащата на Медицината казва всичко. „Примум нон ноцере!“ /“Преди всичко да не се вреди!“/ е основното правило, който той ни повелява да не престъпваме никога. А ето го и на ПАРАЦЕЛЗ /1493 – 1541/: „Лекарят не може да бъде измамник, мъчител, нито прост човек. От него се изискват честност, загриженост, почтеност.“ „Укрепи силата на сърцето ми да бъде всякога готово да служи на бедния и богатия, на приятеля и врага, на добрия и лошия“ /“Молитвата на МАЙМОНИД; 1138 – 1204/. За истинския Лекар с пълна сила се отнася и прозрението на св. ап. ПАВЕЛ: „Любов ако нямам – нищо не съм.“ Да, ако я няма и не я проявява, по-добре да не е следвал медицина.
Но да се спрем на НАШИТЕ ПРЕДЦИ
Св. Иван РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ /ок. 876, с. Скрино – 18 август 946/. Най-великият български светец и небесен покровител на нашия народ. Неслучайно през 1994 г. предложихме на БЛС именно него за наш патрон, а датата на канонизирането му – 19 октомври 980 г., за Ден на българския лекар, оттогава новосъздаденият ни съсловен празник се чества в цялата страна. Целта ни беше, че по сходство със светеца, добрият лекар е най-стойностният член на обществото и земен закрилник на народа си. И се надяваме, че последователите му ще стават все повече.
Св. Климент ОХРИДСКИ 840 – 916 – духовен водач, просветител, книжовник; създател не само на първия български университет, но и на болница към Климентовия манастир в Охрид; през 2021 г. заедно с председателя на БЛС д-р Иван МАДЖАРОВ, ректора на Медицинския Университет – Пловдив проф. Мариана МУРДЖЕВА и проф. Христо ДЕЯНОВ обявихме датата на канонизирането му – 25 ноември, за Ден на българската здравно-духовна култура.
Ходжа БУЛГАР /ХI XII в./, лечител-богомил, мъдрец и наставник. Вероятно подгонен от властите, напуска Родината си и се заселва чак в Афганистан; там и в Северна Индия лекува с успех местните хора; които го сравняват с Авицена.. Умира млад, едва 39-годишен; но в тези земи продължават да го помнят и тачат като светец и до ден днешен. В Кабул има и непресъхващо изворче с чиста вода, носещо името му – „Изворчето на Ходжа Булгар“.
Д-р Марко ПАВЛОВ – първият дипломиран наш лекар /1811, Монпелие/; след което живее и работи в родния си град Търново, където притежава и аптека, това го прави и първият наш аптекар.
Д-р Петър БЕРОН /1795 – 1871/, дипломирал се в Мюнхен /1831/, владее 9 езика. Съставител на легендарния учебник „Рибният буквар“. Удушен от осиновения си син, с цел грабеж.
Васил СОКОЛСКИ /1844 – 1976/, завършил 3-год. Медицинска школа в Букурещ, лекар на Априлското въстание и Хвърковатата чета на Бенковски; след погрома му обесен в Пловдив.
Д-р Димитър МОЛЛОВ 1845 – 1914- хирург, дипломирал се в Москва; началник на санитарен влак по време на Руско-турската Освободителна война. Пръв организатор на българското здравеопазване чрез разработените от него „Временни правила за медицинското управление в България“/1879.
Д-р Константин ВЕЗЕНКОВ /1848 – 1878/, също дипломирал се в Москва; старши лекар на цялото българско Опълчение и на 3-та Опълченска дружина; участник в боевете при Стара Загора и Шипка; ранен през януари 1877 г. в сражение с башибозуци при бургаското село Кадърфакли /от 1934 преименувано на него – Везенково/ и евакуиран в Русия, където почива от усложнения на раните си.
ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ
Проф. Васил МОЛЛОВ 1875 – 1938/- син на д-р Димитър Моллов, дипломирал се във Виена, първият български професор по вътрешни болести и изобщо – по медицина и пръв наш физиотерапевт и рентгенолог.
Проф. Стоян КИРКОВИЧ /1875 – 1960/- бележит клиницист и преподавател, дипломирал се във Виена, специализирал в Париж, автор на първите наши учебници по вътрешни болести, създател на българската пропедевтика на вътрешните болести.
Чл.-кор проф. Константин ЧИЛОВ /1898 – 1955/ – най-всестранният клиницист-енциклопедист, дипломирал се във Виена, издал над 220 научни труда, много от които – на немски език, във всички области на вътрешната медицина – кардиология, пулмология, гастроентерология, хепатология, ендокринология, нефрология, хематология, паразитология, нутриционизъм, метаболизъм; създател на българската клинична лаборатория. В родното му село Славейно, Смолянско, което през 2002 г. обявихме за „Свещено място на българската медицина“, се намира неговата Къща-музей, единствената на наш лекар. В двора й, под тържествена черна мраморна плоча, е гробът му. Пред него връчваме Наградата „Проф. К. Чилов“ на виден наш интернист, по време на традиционните „Чилови дни“, които създадохме през 1998 г. и организираме ежегодно, заедно със славейновци и Медицинския Университет – Пловдив, със съдействието на МЗ, БАН и БЛС.Бележити ще останат съветите му: „От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и нюх на интернист.“; „Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение – истинското предназначение на лекаря.“; „Целите и постиженията на научната медицина са насочени към помагане и човечно отношение към заболелите. Много често забравяме, че човекът е още и достойнство и социална значимост, и че той няма цена.“ „Посветени на хуманността“ – това е девизът на Медицинския Университет – Пловдив. Какво по-ясно?
Акад. Ташо ТАШЕВ /1908 – 1997/ – създател на съвременната българска гастрология и нутрициология /науката за храненето/.
Акад. Чудомир НАЧЕВ /1936 – 2005/- неподражаем обаятелен лектор, преподавател и учител, колегиален, сладкодумен, всестранно ерудиран, с топло и човешко отношение към пациентите, пламенен родолюбец.
Акад. Иван ПЕНЧЕВ /1904 – 1974/ – създател и пръв ръководител на Катедрата по ендокринология и обмяна на веществата /1950 – 1974/ в ИСУЛ, корифей на българската ендокринология и диабетология.
Акад. ген. Григор МЕЧКОВ /1931 – 2004/ – бележит достолепен гастроентеролог.
Акад. Илия ТОМОВ /1929 – 2013/ – ненадминат колос в българската кардиология, автор на над 400 научни труда, в т. ч. 24 монографии и 27 учебника.
Проф. Михаил ПРОТИЧ /1934 – 2013/- ендокринолог, създател на българската андрология, изключително благороден, фин, възпитан, винаги добронамерен и благ с пациенти и колеги, последният аристократ на българската медицина.
АГ
Проф. Димитър СТАМАТОВ /1871 – 1943/, дипломирал се в Киев, създател на първата специализирана АГ-болница „Майчин дом Мрия-Луиза“/1903; първият наш професор по АГ/1926, автор на първите учебници по специалността.
УНГ
Проф. Стоян БЕЛИНОВ /1872 – 1944/ – дипломирал се във Виена, основател на съвременната българска оториноларингология, владее 10 езика, с европейска известност.
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Акад. Константин ПАШЕВ /1873 – 1961/, дипломирал се в Лион, основател на съвременната българска офталмология, с европейска известност.
ДЕТСКИ БОЛЕСТИ
Проф. Стефан ВАТЕВ /1866 – 1946/ – дипломирал се в Лайпциг, първият наш професор по педиатрия, създател на българската педиатрия, автор на първите учебници по специалността.
ПСИХИАТРИЯ
Д-р Анастасия ГОЛОВИНА /1850 – 1933/- първата наша дипломирана лекарка /Париж, 1879/, първи наш психиатър.
Проф. Никола ШИПКОВЕНСКИ /1906 – 1976/ – създател на съвременната българска психиатрия, автор на забележителни трудове по психиатрия и съдебна медицина.
Проф. Тодор СТАНКУШЕВ /1930 – 2007/ – първият наш нарколог; създател и дългогодишен директор на Клиниката по наркомании и алкохолизъм, Суходол.
ДЕРМАТОВЕНЕРОЛОГИЯ
Проф. Богомил БЕРОН /1866 – 1936/, дипломирал се във Вюрцбург, първият наш професор по дерматовенерология/1926, създател на съвременната българска дерматовенерология, щедър дарител.
ФИЗИОТЕРАПИЯ
Проф. Георги ГЕЧЕВ /1934 – 2018/- създател на Балнеосанаториума в Павел баня и на революционния метод „Екстензия на Гечев“ за успешно и дълготрайно лечение на дископатиите.
СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА
Ген.-лейт. доц. Иван ХАРИЕВ /1919 – 2013/ – ендокринолог, създател на ВМА.
Проф. Тодор ЗАХАРИЕВ /1911 – 2002/, най-знаменитият Ректор на ВМИ – Пловдив.И двамата бяха партизани, но не догматици, а образец на човеколюбие, грижовност към колегите и студентите, мъдрост, доброта и достойнство.
ХИРУРГИЯ
Проф. Параскев СТОЯНОВ /1871 – 1940/, дипломирал се във Вюрцбург, полиглот, първият наш професор по хирургия, автор на първите ни учебници, създател и на българското климатолечение и морелечение.
Проф. Александър СТАНИШЕВ /1866 – 1945/, дипломирал се в Мюнхен, хирург и ортопед от европейска известност; осъден на смърт от т. нар. Народен съд задето е заемал длъжността министър на вътрешните работи и разстрелян.
Проф. Алберт ЛУКАНОВ /1899 – 1982/ – завършил в Москва, лежал в ГУЛАГ, създател на „Пирогов“ и българската спешна хирургия.
Проф. Александър МОНОВ /1921 – 2013/ – създател на съвременната българска токсикология, „Пирогов“.
Проф. Стоян ПОПКИРОВ /р. 1916 – неизв./ – създател на българската гнойно-септична хирургия, „Пирогов“.
Проф. Димитър РАНЕВ /1926 – 1977/ – създател на лечението на термична травма и пластика в България, „Пирогов“.
Проф. Александър ЧИРКОВ /1938 – 2020/ – най-известният български лекар, създател на съвременната българска кардиохирургия и на школа в нея, пръв в Югоизточна Европа извършил сърдечна трансплантация, образец на християнско милосърдие към пациентите и искрена колегиалност.
Проф. Чавдар ДРАГОЙЧЕВ /1925 – 2000/ – блестящ кардиохирург, честен и открит към колегите.
Проф. Янко ДОБРЕВ /1919 – 1993/, поливалентен хирург с изключителна сръчност.
Проф. Станко КИРОВ //1920 – 2012/, онкохирург, полиглот /владее 7 езика/, с 67-годишна ежедневна оперативна и преподавателска дейност; спира да оперира само 3 месеца преди да почине на 92-год. възраст.
Ген. проф. Коста СТОЯНОВ /1901 – 1965/ – също като проф. Луканов завършил и работил в Москва и няколко години лежал в сибирските концлагери, най-големият и енциклопедичен хирург на България, създател и синоним на съвременната българска хирургия; безупречно оперирал по всички области на човешкото тяло; обособил отделните тесни специалности у нас – сърдечна, съдова, коремна, белодробна, детска, ендокринна хирургия; помогнал на десетки колеги да придобият специалност, да защитят дисертации и да се хабилитират.
НЕВРОХИРУРГИЯ
Проф. Филип ФИЛИПОВ /1908 – 1987/, създател на съвременната българска неврохирургия, пръв и дългогодишен началник на Катедрата по неврохирургия.
АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ И РЕАНИМАЦИЯ
Проф. Стоян САЕВ /1928 – 2015/, основоположник на българската анестезиология, интензивно лечение и реанимация.
ОРТОПЕДИЯ
Проф. Бойчо БОЙЧЕВ /1902 – 1971/, създател на съвременната българска ортопедия.
ХИГИЕНА, ПРОФИЛАКТИКА И ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
Акад. Тошко ПЕТРОВ /1872 – 1942/, основоположник на българската хигиенна наука.
Д-р Владимир КАЛАЙДЖИЕВ /1921 – 2009/ – създател на противоепидемиологичната мрежа в България, строител на Центъра по хигиена.
ПЛОВДИВ
Проф. Богоя ЮРУКОВ /1903 -1977/ – интернист-енциклопедист, „Човекът-Институт“, ненадминат основател и ръководител на много от Катедрите на новосъздадения Медицински Факултет – Пловдив: по терапия на вътрешните болести, по детски болести, по инфекциозни и тропически болести и епидемиология, по биология и паразитология, по хигиена, по микробиология, по фармакология.
Проф. Антон МИТОВ – блестящ интернист, легендарен преподавател, дългогодишен ръководител на Катедрата и Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести на ВМИ – Пловдив.
Проф. Антон Франц ЧЕРВЕНАКОВ – първи професор по хирургия на Пловдив, създател и ръководител на Катедрата по пропедевтика на хирургичните болести /1946 – 1955/. Създател и на Първата Катедра по урология /1951, ИСУЛ/.
Проф. Юри ТОШЕВ /1907 – 1974/ – създател на българската детска хирургия.
Проф. Иван ЗЪНЗОВ /1933 – 2003/- създател на пловдивската кардиохирургия.
Проф. Пею МИШЕВ, образцов хирург и ректор.
Проф. Иван СЛАВОВ – асистент в Пловдив, създател и ръководител на Катедрата и Клиниката по АГ във ВМИ – Плевен /1975/; изключително грижовен към родилките; ще бъде запомнен с неподражаемия му човешки жест: бащински да целува всяко изродено от него дете по главичката с пожелание да е здраво и дълголетно.
СТОМАТОЛОГИЯ
Д-р Михаил ЕЛМАЗОВ /1859 – 1928/ – първият дипломиран български зъболекар /1984, Киев/. Създател и председател на Първото българско одонтологично дружество /1905/, впоследствие прерастнало в Български зъболекарски съюз /1910/.
Проф. Славчо ДАВИДОВ /1905 – 1981/ – създателят на съвременната българска стоматология и лицево-челюстна хирургия. Пръв професор/1946 и д-р на медицинските науки по стоматология/1956. Създава и оглавява първото у нас Отделение по лицево-челюстна хирургия към Катедрата по клинична хирургия с ръководител проф. Ал. Станишев/1940. Първи преподавател в новосъздадения от него Зъболекарски отдел към МФ на Софийския Университет/1942. Редовен професор по ЛЧХ в Дуисбург, Германия/1970.
ФАРМАКОЛОГИЯ
Проф. Владимир АЛЕКСИЕВ /1879 – 1948/ създател и ръководител на първата Катедра по фармакология.
Проф. Димитър ПАСКОВ /1914 – 1986/- лекар-фармаколог, откривател на лекарството против полиомиелит и парези Нивалин, което се ползва и до днес по света.
Проф. маг.-фарм. Рахамин ШЕКЕРДЖИЙСКИ – най-големият създател на десетки български лекарства и хранителни добавки, единствен носител на най-високото звание „Фармацевт на България“.
ЖЕРТВОГОТОВНОСТ
Д-р Стефан ЧЕРКЕЗОВ /р. 1937/ – най-големият ни съсловен герой. Лекар на с. Стрелец, Великотърновско. На 15 август 1963 г., връщайки се от съвещание в Горна Оряховица, автобусът, с който пътува, попада в катастрофа и избухва в пламъци. Д-р Черкезов, който пътува прав на стъпалата, е изхвърлен от взривната вълна и е невредим, но се връща да помага на хората да излязат. Спасява всичките 47 души. Нещо повече – товари по-тежко пострадалите в пристигналите линейки и отказва да се качи, макар че е най-тежко обгорял. Тръгва пеша към болницата. Последната от тях го присреща и закарва в Хирургичното отделение. Там, преодолявайки жестоките болки, безмълвно изчаква всички да минат пред него. На следващата сутрин прошепва на съпругата си Лидия: „Кажи на татко, че ненапразно ме е издържал, за да се изуча: аз станах Лекар…“ и издъхва. Болницата във Велико Търново носи името му. В негова памет и чест през 2005 г. създадохме Деня на Спасението, в сътрудничество с МЗ, синдикатите, БЧК, ВМА. Денят на Спасението е официализиран от Министерския съвет /Решение 1039/ 28 декември 2012/, с което България стана единствената страна в ЕС, която почита своите сънародници, загинали при спасяване на човешки живот. Отбелязва се на датата на подвига на д-р Черкезов – 15 август точно в 12 ч. пред ВМА и лечебните заведения в цялата страна с 1-минутно мълчание и пуснати сирени на линейките. Почитаме паметта и на над 130-те установени от нас лекари /51 от тях – хирурзи, 20 – от „Пирогов“/, починали по време на работа вследствие силната преумора и отговорност към пациентите или заразени от болестите им, както и на над 100-те колеги, починали от Ковид-19 по време на 2-годишната епидемия. .
ПРЕПОРЪЧВАМЕ ПРИНЦИПИТЕ на знаменитите наши професори, извлечени от техния живот и дела:
„Уважавай Живота! Грижи се за Пациента като за свой най-близък. Почитай Учителя и Колегата!Всеки Човек има право да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!“
УЧИТЕЛЯТ. Длъжни сме да почитаме като бащи нашите професори, при които сме изучавали най-великата професия, както повелява Клетвата на Хипократ. Защо сме полагали една клетва, ако няма да я изпълняваме?! Не е морално, ако отстъпим от нея.
ПАЦИЕНТЪТ. „Рес сакра“ /“свещена вещ“/, както го определя Хипократ. Пациент е обектът на твоята дейност; той ти осигурява възнаграждението и осигурява бита на семейството. Никога не го нагрубявай и го разбирай: страдащият е с променена психика. Винаги го гледай в очите, а не – в ръцете /доктор гладен не е останал!/ и му говори бавно и уверено: това му въздейства положително и подсилва ефекта от предписаното лечение. Определяй не само точната диагноза и правилното лечение, а и възстановяването /рехабилитацията/; това е т. нар. „Холистична /цялостна/ медицина“; така затваряш лечебно-диагностичния процес, който не завършва с подхвърляне на рецептата или изписване от болницата. Холистичната медицина, съчетана с Човеколюбието и Състраданието, се изучава в Медицинския Университет – Пловдив, който се обвърза и с възпитанието на хората в Здравно-духовна култура /текстът е качен на сайта му/.
7-те ЛЕКАРСКИ ГРЯХА /опит за реплика на „Седемте смъртни гряха“, обособени от Папа Григорий Велики/590 г. – гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот/
1. Корупцията, предварителното изнудване на болния за заплащане. 2. Липсата на човеколюбие и състрадание към човешката болка; нагрубяването и обидното отношение към пациента. 3. Ниската квалификация и нежеланието тя да бъде повишавана. 4. Бездуховността, занемареният външен вид и облекло. 5. Надменността и високомерието спрямо колеги и пациенти. 6. Отказът от даване на разяснения за състоянието и лечението и на консултации. 7. Злословието относно колегите и тяхната дейност.
Безспорно, трудът и изкуството на добрия лекар трябва да бъдат заслужено високо оценени и възнаградени от обществото и държавата, за да има той морални и материални стимули да следва заветите на нашите знаменити учители. Но за това е нужно не само достойно заплащане, а и едно голямо лекарско сърце, което цена няма! Подобно на техните.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Това са, според нас, в общи линии, по-видните български лекари, чиито имена и дела би трябвало да тачим и следваме. Сред тях се откроява нашата ЛЕКАРСКА СВЕТА ТРОИЦА, най-подходящите за ЕМБЛЕМИ на съсловието ни, чиито живот и завети сме поставили в основата на най-великата професия; идеите ни са приети и утвърдени от цялото съсловие:
Св. Иван РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ – образец на човеколюбие, смирение, пълна принадлежност и всеотдайност на народа си;
Проф. Константин ЧИЛОВ – висока квалификация, безупречна колегиалност, топла грижа и обич към болния;
Д-р Стефан ЧЕРКЕЗОВ – решителност, смелост, мъжество, себеотрицание, характер.
Да ги отбелязваме и почитаме съответно на:
19 октомври, професионално-съсловния ни празник ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАР;
ЧИЛОВИ ДНИ – организират се ежегодно с тържество от 1998 г. през м. май в Къщата-музей „Проф. К. Чилов“ в родното му село с. Славейно, Смолянско, Свещено място на българската медицина;
15 август – ДЕНЯ НА СПАСЕНИЕТО – създаден през 2005 г., официализиран от Министерския съвет/2012 г., отбелязва се с 1-минутно мълчание в 12 ч. пред вратите на ВМА и лечебните заведения в страната.
И НЕКА БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ И ЗАКРИЛЯ ДОБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРИ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА!
/С одобрението на Централната Комисия по професионална етика при БЛС/