Д-р Тотко НАЙДЕНОВ
БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРСКИ ЕМБЛЕМИ
ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА
Отче наш, Който Си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам греховете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин!
Текстът на тази брошура е одобрен от Централната Комисия по професионална етика на БЛС с председател проф. Мая АРГИРОВА и Ректора на Медицинския Университет – Пловдив проф. Мариана МУРДЖЕВА.
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ
БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРСКИ ЕМБЛЕМИ
Издава в. „БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР“
С любезното съдействие на Българския Червен кръст
„На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща, ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно и ще гледам децата му като свои братя.“…Ще пазя живота си чист и почтен, както и моето изкуство.“Из Хипократовата клетва
„…ще отдам на своите учители почитта и благодарността, които им се полагат….моите колеги ще бъдат мои братя.“Из Декларацията от Женева/1948, осъвременила Хипократовата клетва
„Укрепи силата на сърцето ми да бъде всякога готово да служи на бедния и богатия, на приятеля и врага, на добрия и лошия.“ „Молитвата на МАЙМОНИД (1138 – 1204)
„Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре. Прави добро, каквото и да става.Дай на света най-доброто от себе си, и той ще те отритне. Прави добро, каквото и да става.“Майка ТЕРЕЗА
„Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния, а от царя получава дар. Знанието на лекаря ще възвиси главата му и между велможите ще бъде на почит. И дай място на лекаря, защото и него Господ го е създал, и да не се отдалечава той от тебе, защото е потребен.““Премудрост на Иисуса, син Сирахов“, БИБЛИЯТА
„Вехнат и чезнат делата човешки; остава да живее само словото.“ПИНАР (518 – 437 г. пр. Хр.)
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ
БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРСКИ ЕМБЛЕМИ
София 2023
УВОД
Всеки народ трябва да пази своята историческа памет, която е неразривна част от духовността и националната му сигурност; иначе ще се претопи в коварния лепкав глобализъм и няма да оцелее. Това неписано правило се отнася и за съответните съсловия, но най-вече – за лекарското, защото то се крепи на най-големите ценности: човеколюбие, състрадание, всеотдайност, отзивчивост, жертвоготовност, висок интелект, достолепие и квалификация. Те трябва да се предават от поколение на поколение. Днес младите медици разполагат с почти съвършена техника и параклиника, но ако не познават своите корени и най-видните си представители, няма да прихванат поне частица от техните достойнства и Духовност – а тя е неразривна част от достолепието, авторитета и социалната значимост на добрия Лекар.Съвсем накратко ще се спрем на най-видните от нашите предци и знаменитости, за да се учим от живота и делата им; да ги помним и следваме, доколкото това е възможно в днешното забързано и ужасно меркантилно, затова и нечовешко време. Защото лекарската професия не е просто занаят и средство за осигуряване битието на семейството; тя не се състои само от Национален рамков договор и клинични пътеки, а се възвисява над всички останали по своята значимост и обществена и лична стойност.В настоящия кратък текст упоменаваме само най-известните и знакови (по наше виждане, което неизменно е субективно) големи български лекари, вече покойници; позволяваме си да добавим и неколцина живи съвременници с неоспорим принос в развитието на медицината у нас. Невъзможно е да се изброят всичките. Безспорно, в текста има немалко пропуснати имена; това не означава незачитане на техните достойнства, а е поради ограничения обем и формат на тази брошура. Много повече подробности има в книгите ни „“Аз, Лекарят“, Незабравимите софийски професори по медицина“, „Забравеният Хипократ“, „Кратка история на медицината и лекарска етика“, „Книга за българските хирурзи“, „Лекарски хроники“ и др.“Добрият лекар е философ, на боговете равен“, определя професията ни Бащата на медицината ХИПОКРАТ (460 – 377 г. пр. Хр.). „Примум нон ноцере!“ („Преди всичко да не се вреди!“), е основното й правило, което той ни повелява никога да не престъпваме. А ето го и на ПАРАЦЕЛЗ (1493 – 1541): „Лекарят не може да бъде измамник, мъчител, нито прост човек. От него се изискват честност, загриженост, почтеност.“За истинския Лекар с пълна сила се отнася и прозрението на св. ап. ПАВЕЛ: „Любов ако нямам – нищо не съм!“. Да, ако я няма и не я проявява, по-добре би било да не е следвал медицина. Времето лети с бясна скорост; поколението ни, което вече навлезе в своята неумолима последна фаза от живота си – Третата възраст, си отива, със своите остарели, дори – и днес изглеждащи смешно-наивни, ненужни, романтични ценности, и ни е болно, че младите колеги не знаят – и никак не се интересуват!! – кои са славните предци и първопроходчици на техните специалности; все едно да им е безразлично кои са ги създали като хора..“Уважавай майка си и баща си, за да ти е добре и да живееш дълго“, пише в Библията. Наистина, как ще се развиваш, ако не познаваш и тачиш родителите си?! Все едно доброволно да станеш сирак. В Медицината бурно навлезе Търговията; да, тя я развива посредством въвеждане и усъвършенстване на най-модерна апаратура и ефикасни лекарства, но същевременно и я погубва, защото потиска водещата й същност – Човеколюбието, което винаги е чисто, безплатно и безкористно. Ако лекарят се радва повече на хонорар, отколкото на излекуван болен, по-добре да свали бялата престилка и да отиде продавач в месарница или „Плод-зеленчук“. Запомнете, колеги: не всичко е пари! Те няма да ви избягат, но са лош господар: човешкото око никога няма насищане. Доктор гладен не е умрял! Ала веднъж погазил нравствено-етичните норми на най-великата и стойностна професия, той се е погубил като професионалист, независимо от познанията и уменията си.Защото Тя преди всичко е висока Духовност, която съчетава квалификация, опит и човеколюбие, в една недостижима богоравна Мисия!
Авторът
ПРЕДЦИТЕ
# Св. Иван РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ (ок. 876, с. Скрино – 18 август 946). Най-великият български светец и изключителен небесен покровител на българския народ. Не случайно именно него предложихме през 1994 г. предложих на УС на БЛС (председател д-р Димитър Игнатов) за наш патрон, а датата на канонизирането му – 19 октомври 980 г., за Ден на българския лекар; идеята ни се прие възторжено и единодушно; оттогава новосъздаденият ни професионално-съсловен празник се чества тържествено в цялата страна. Целта ни беше да внушим на обществото, че, по сходство със светеца, добрият лекар пък е най-стойностният му член и земен закрилник на народа си. Днес почти няма лекарски кабинет без иконата му!# Св. Климент ОХРИДСКИ (840 – 916) – духовен водач, просветител, книжовник, преобразувал азбуката на светите братя Кирил и Методий глаголица в кирилица, създател не само на първия български университет, но и на болница към Климентовия манастир в Охрид. През 2021 г. обявихме, подкрепени от председателя на БЛС д-р Иван Маджаров, ректора на Медицинския Университет – Пловдив проф. Мариана Мурджева и проф. Христо Деянов датата на канонизирането му – 25 ноември, за Ден на Здравно-духовната култура; добре би било тогава лекарите да изнасят здравно-просветни беседи в училищата и по медиите.# Ходжа БОЛГАР (XI-XII в.), лечител-богомил, мъдрец и наставник. Вероятно подгонен от властите, напуска Родината и се заселва чак в Афганистан и Северна Индия. Местните хора го сравняват с Авицена. Умира млад, едва на 39-год., но по тези земи продължават да го помнят и тачат като светец до ден днешен. В Кабул има и непресъхващо изворче с бистра вода, носещо името му.# Василий ВРАЧ – друг легендарен лечител-богомил. Единственият опонент на православна власт, изгорен на клада, по заповед на император Алексей I Комнин през 1111 г. в Константинопол.# Д-р Марко ПАВЛОВ (1784 – 1864) – първият дипломиран български лекар (1808, Монпелие); доброволец-лекар в наполеоновата армия (Френско-австрийската война, 1809), след което живее и работи в Пловдив, оттам – в Търново, където съчетава лекарския си кабинет с дюкян за лекарства/1823, наричан „Лекарня“; това го прави и първият наш аптекар.# Д-р Петър БЕРОН (1795 – 1871), дипломира се в Мюнхен, владее 9 езика. Съставител на легендарния първи наш учебник „Рибен буквар“. Удушен от осиновения си храненик с цел грабеж.# Д-р Иванчо БОГОРОВ (1818 – 1892), дипломира се в Париж, работи в Пловдив. Издател на първия български вестник „Български орел“/1846 г.# Д-р Васил СОКОЛСКИ (1844 – 1976), завършва 3-годишна Медицинска школа в Букурещ, лекар на Априлското въстание и Хвърковатата чета на Бенковски; след погрома е обесен в Пловдив.# Д-р Киро ПОПОВ (1845 – 1877) има същата злощастна съдба: дипломира се в Букурещката медицинска школа/1870. Работи в Карлово, където открива и аптека. Близък приятел на Левски, член на Революционния комитет на града. И той е обесен от турците. Дядо е на проф. Иван Киров, бъдещия председател на възстановения БЛС. # Д-р Димитър МОЛЛОВ (1845 – 1914) – хирург, дипломира се в Москва/1873, началник на санитарен влак по време на Руско-турската Освободителна война. Пръв у нас въвежда анестезията чрез премедикация и интратрахеална интубация. Депутат, министър на просвещението, кмет на София. Веднага след Освобождението поставя основите на организираното българско здравеопазване чрез разработените от него „Временни правила на устройството на санитарното управление в България“/1879 г. Основател и пръв председател и на БЧК/1885 г., и на БЛС/1901 г.# Д-р Константин ВЕЗЕНКОВ (1848 – 1878), също се дипломира в Москва, старши лекар на цялото българско Опълчение и на III Опълченска дружина, участник в боевете при Стара Загора и Шипка. Ранен в сражение с башибозуци през януари 1877 г. при бургаското село Кадърфакли (от 1934 г. преименувано на него – Везенково) и евакуиран в Русия, където издъхва от усложнения на раните си.# Д-р Петко МОМЧИЛОВ (1893 – 1953), доброволец и в 4-те войни, дипломирал се в Неапол, легендарен хирург, ортопед и АГ в Ямбол. Наклеветен и осъден по скалъпен процес като „агент“, е разстрелян. Напълно реабилитиран/1993.
ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ
# Проф. Васил МОЛЛОВ (1875 – 1938), син на д-р Димитър Моллов. Дипломира се във Виена. Първият български професор по вътрешни болести и изобщо – по медицина/1918, пръв наш физиотерапевт и рентгенолог, поставя началото на българската микробиология, паразитология и електрокардиография.# Проф. Стоян КИРКОВИЧ (1875 – 1960), бележит клиницист и преподавател. Също се дипломира във Виена, специализира в Париж, автор на първите учебници по вътрешни болести, създател на българската пропедевтика на вътрешните болести.# Чл.-кор. проф. Константин ЧИЛОВ (1898 – 1955), най-всестранният наш клиницист-енциклопедист. И той се дипломира във Виена; там и специализира; автор на над 220 научни труда, много от които – на немски език, във всички области на вътрешната медицина – кардиология, пулмология, гастроентерология, хепатология, ендокринология, нефрология, хематология, паразитология, нутрициология, метаболизъм, създател на българската клинична лаборатория. В родното му село Славейно, Смолянско, което през 2005 г. обявихме за „Свещено място на българската медицина“, се намира неговата Къща-музей, единствената на наш лекар. Бележити ще останат съветите му: „От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и нюх на интернист“; „Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение – истинското предназначение на лекаря“, „Целите и постиженията на научната медицина са насочени към подпомагане и човечно отношение към заболелите. Много често забравяме, че човекът е още и достойнство, и социална значимост, и че той няма цена“. След щателния преглед и поставянето на диагнозата окуражава всеки свой пациент с израза „Ще се найде ляк!“.По наше предложение Столична Община назова на негово име улица в кв. „Дианабад“, а Александровска болница – Клиниката по кардиология. # Проф. Александър ПОПОВ (1915 – 2011), последният клиницист-енциклопедист; един от първите ни ендокринолози, пулмолози и нефролози. Син на ген. Тодор ПОПОВ, хирург, началник на Военната болница в началото на ХХ век; баща на проф. Тодор ПОПОВ, изявен наш алерголог. Винаги ходеше изправен, с костюм и вратовръзка, достолепен, вежлив с колеги и пациенти, с благородно излъчване; образец на стар български професор.# Акад. Атанас МАЛЕЕВ (1917 – 2001) – хепатолог, символ на командно-административния подход в българското социалистическо здравеопазване, член на ЦК на БКП, първи зам.-министър със специален статут на министър, ерудит с широка обща култура, но диктатор без колегиалност и етика, със зъл и отмъстителен характер; безкомпромисен към инакомислещите и подчинените си, забавлявайки се да ги подиграва и унижава пред персонала и пациентите. Създател на мегаструктурата Медицинска академия, обединяваща Медицинските институти в страната и болниците им. Жалко е, когато мащабни личности допускат да издребняват.# Проф. Здравко КИРЯКОВ – нефролог, с негово съдействие внедрява хемодиализата в България.# Акад. Ташо ТАШЕВ (1908 – 1997), създател на съвременната българска гастроентерология и нутрициология. Негови най-видни последователи са проф. Лукан БАЛАБАНСКИ и проф. Донка БАЙКОВА. # Акад. Чудомир НАЧЕВ (1936 – 2005) – неподражаем обаятелен лектор, преподавател и учител, всестранно ерудиран, с топло и човешко отношение към колеги и пациенти, пламенен родолюбец.# Акад. Иван ПЕНЧЕВ (1904 – 1974) – създател и дългогодишен ръководител на Катедрата по ендокринология и обмяна на веществата (1950 – 1974) в ИСУЛ, всепризнат корифей на българската ендокринология и диабетология.# Проф. Боян ЛОЗАНОВ (1935 – 2020) – най-изявеният негов ученик, организатор на успешното ликвидиране на ендемичната гушавост в България.# Акад. ген. Григор МЕЧКОВ (1931 – 2004) – бележит гастроентеролог, добронамерен към всички.# Акад. Илия ТОМОВ (1929 – 2013) – ненадминат колос на българската кардиология, автор на над 400 научни труда, в т. ч. 24 монографии и 27 учебника.# Чл.-кор. Васил ЦОНЧЕВ (1902 – 1981) – основател на българската ревматология и алергология.# Проф. Михаил ПРОТИЧ (1934 – 2013) – ендокринолог, създател на българската андрология, пианист, полиглот, високо ерудиран, винаги добронамерен, достъпен и благ, последният аристократ на българската медицина.# Проф. Никола ГРИГОРОВ – гастроентеролог, създател на българската ехография.# Проф. Александър МОНОВ (1921 – 2013), „Пирогов“, създател на българската токсикология.# Д-р Петър КОНСТАНТИНОВ (1928 – 2011), кардиолог, писател, общественик, пламенен родолюбец, създател на първото неправителствено общонационално сдружение „Мати Болгария“ след 10 ноември 1989 г., възстановител на Деня на народните будители.# Доц. Божидар ФИНКОВ – основоположник на българската инвазивна кардиология; заедно с най-изявените му последователи – проф. Юлия ДЖОРГОВА и ученика й проф. Иво ПЕТРОВ коренно преобразяват кардиологията.# Акад. Богдан ПЕТРУНОВ, алерголог и имунолог, най-дългогодишният експерт на СЗО от България и директор на НЦЗПБ.# Проф. Коста КОСТОВ, виден пулмолог с всестранна обща култура.
НЕФРОЛОГИЯ# Проф. Георги МАЖДРАКОВ (1906 – неизв.), създател на българската нефрология.# Акад. Алекси ПУХЛЕВ (1906 – 1979), кардиолог и нефролог.# Проф. Борис БОГОВ и проф. Боряна ДЕЛИЙСКА, носители на Наградата „Проф. К. Чилов“.
ХИРУРГИЯ# Модерната хирургия у нас започва летоброенето си с назначението (1893) в Александровска болница на швейцареца д-р Карл Роберт ЩИРЛИН (1862 – 1928), който въвежда антисептиката и извършва най-смелите за времето си операции – стомашно-чревни, черепно-мозъчни, съдови, гинекологични. Залят със завист, е принуден да напусне България и да се завърне в Родината си…# Делото му продължава изумителният поливалентен и с огромен обхват д-р Асен ПЕТРОВ (1862 – 1920). Дипломира се в Монпелие/1889. Работи във всички области на хирургията и ортопедията, въвежда десетки нови методи, вкл. стомашна резекция; първият наш лицев, онкологичен, пластичен и костно-ставен хирург. Спечелва конкурса за професор, но… не е от партията, която в момента е на власт, и отменят назначението му… Силно огорчен, почива от инфаркт.# Проф. Параскев СТОЯНОВ (1871 – 1940), дипломирал се във Вюрцбург, заема отвоюваното от д-р Асен Петров, но анулирано и опразнено място на първи наш професор по хирургия. Като студент, катери в Алпите и е първият наш алпинист. Автор на първите ни учебници по специалността; създател и на българското климато- и море-лечение. # Проф. Александър СТАНИШЕВ (1866 – 1945), дипломира се в Мюнхен. Хирург и ортопед с европейска известност. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд, понеже е заемал длъжността министър на вътрешните работи през лятото на 1944 г., когато са извършени немалко зверства спрямо партизани и ятаци. В нощта на разстрела 1/2 февруари 1945 г. палачите го принуждават да извършва мъртвопроверителство на регентите, министрите и народните представители, преди да да пуснат български куршум и в неговия тил, последен от всичките 101 екзекутирани.# Проф. Алберт ЛУКАНОВ (1899 – 1982) е изключителен! Завършва в Грац/1924, след което живее и работи в Москва, където взема две специалности – по обща хирургия и АГ; после, в Ленинград, още две – по урология и ортопадия и травматология. Следват.. няколко години въдворяване в ГУЛАГ по обвинение в троцкизъм. По време на войната го освобождават, за да ръководи военни болници, вкл. в битката за Москва. Завръща се в България/1946 и оглавява Болницата „Червен кръст“, която прекръщава на „Пирогов“, с насоченост към спешната помощ. С над 120 научни публикации и няколко монографии, вкл. фундаменталната „Спешна хирургия“. Внедрява над 30 нови оперативни методи за диагностика и лечение на илеус, перитонит, гръдно-коремна травма, гнойно-септична хирургия. Винаги изправен, елегантен, шегаджия, танцьор. Универсален енциклопедичен хирург; не само създател и кръстник, но и емблема на „Пирогов“ и българската спешна хирургия.# Проф. Георги (Джо) ЗЛАТАРСКИ (1932 – 2011), достоен негов приемник.# Проф. Димитър РАДЕНОВСКИ, техен следовник, най-успешен директор на „Пирогов“, преобразява дейността му.# Ген. проф. Коста СТОЯНОВ (1901 – 1965). Завършва и работи в Москва, след което, както Луканов, е обвинен също в троцкизъм. За няколко години е въдворен в сталиновите сибирски концлагери, където замалко не загива. Създател и синоним на съвременната българска хирургия, безупречно оперира по всички области на човешкото тяло. Подвизава се предимно в ИСУЛ, превръщайки го е ковачница на българската хирургия. Първият наш сърдечен и гръден хирург. Обособява отделните тесни хирургични специалности у нас – коремна, кардиологична, белодробна, съдова, детска, ендокринна хирургия, както и на изгарянията; помага на десетки колеги да придобият специалност, да защитят дисертации и да се хабилитират. Живее само 61 години, а още преживе е наричан Генералът на българската хирургия. # Проф. Аршавир ДЕРЕЖЯН и проф. Димитър (Митьо) МАРИНОВ дълги години са лицето на хирургията в ИСУЛ след Генерала.# Акад. Дамян ДАМЯНОВ – достоен техен ученик и следовник, единственият наш хирург-академик, дългогодишен началник на Клиниката по хирургия при ИСУЛ, съставител и издател на над 20 тома по хирургия. # Военните хирурзи също имат своите ярки легендарни личности: учениците на Генерала – чл.-кор. ген. Генчо КРЪСТИНОВ, кардиохирург с над 300 научни публикации, в т. ч. 20 учебници, монографии и ръководства и чл.кор. ген. Йовчо ТОПАЛОВ, кардио- и съдов хирург с десетки оперативни нововъведения; двамата често оперират в екип и извършват общо над 2000 сърдечни операции; чл.-кор. ген. Николай ВАСИЛЕВ, изящен ендокринен хирург и… цигулар.# Проф. Георги КАПИТАНОВ (1900 – 1979), поливалентен хирург, внедрява 15 нови интервенции; стотици пъти му асистира дъщеря му д-р Катя Капитанова – Поптодорова. Основава, заедно с проф. Петър АЛТЪНКОВ, първата Кръвна банка; пръв у нас въвежда капелното вливане на кръв и плазма.# Проф. Радослав ГАЙДАРСКИ – макар и надхвърлил 85 години, продължава успешно да оперира, дългогодишен ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия в Болница „Александровска“.# Проф. Виолета ДИМИТРОВА, негова приемничка, най-видната наша жена-хирург# Проф. Стоян ПОПКИРОВ (1916 – неизв.), създател на българската гнойно-септична хирургия, „Пирогов“, автор на учебници на български и немски език.# Проф. Димитър РАНЕВ (1926 – 1977), създател на лечението на термична травма и пластика в България, „Пирогов“. Почива от преизтощение след извършени тежки операции. Проф. Огнян ХАДЖИЙСКИ и проф. Мая АРГИРОВА са достойни негови последователи.# Проф. Янко ДОБРЕВ (1919 – 1993), поливалентен хирург с изумителна сръчност, умения и работоспособност; понякога извършва по 3 тежки операции в деня.# Чл.-кор. проф. Чавдар ДРАГОЙЧЕВ (1925 – 2000), един от пионерите на българската кардиохирургия, заедно с неуморимия проф. Димитър ДИМИТРОВ (1912 – 2008); те също са се формирали в ИСУЛ. # Проф. Александър ЧИРКОВ (1938 – 2020) – най-известният и обичан български лекар, създател на съвременната ни кардиохирургия и на школа в нея. Пръв в Югоизточна Европа извършва сърдечна трансплантация. Образец на християнско милосърдие към пациентите и искрена колегиалност.# Проф. Тома ПОЖАРЛИЕВ, основоположник на лапароскопската хирургия в България и Румъния; и в двете страни я извършва пръв.# Проф. Петър ЧЕРВЕНЯКОВ, създател на съвременната гръдна хирургия, работил до над 90-год. възраст. Баща на проф. Александър ЧЕРВЕНЯКОВ, дядо на д-р Петър ЧЕРВЕНЯКОВ – три поколения гръдни хирурзи!# Проф. Борислав (Бочо) КРЪСТЕВ (1914 – 2003), създател и колос на българската онкохирургия.# Проф. Станко КИРОВ (1920 – 2012), негов съратник, полиглот, владее 7 езика, с изумителна работоспособност – вероятно рекордна 67-годишна ежедневна оперативна и преподавателска дейност; автор на десетки научни труда и няколко фундаментални монографии по онкологична хирургия, спира да оперира само 3-4 месеца преди края на 92-годишния си живот. # Проф. Иван ГАВРИЛОВ, негов достоен приемник, блестящ хирург, ученик на проф. Манол ДОНЕВ (1917 – 1991), ръководител на Клиниката по гръдна хирургия в Националния онкологичен център (СБАЛОЗ), хуманист и пламенен родолюбец. # Проф. Даниел ПЕТРОВ, най-дългогодишният национален консултант по гръдна хирургия. На входа на операционната си зала в Болница „Св. София“ е оформил малък параклис, където винаги се отбива да се помоли за успех, преди да влезе в нея. # Д-р Иван КАРАМИХАЙЛОВ (1866 – 1961), дипломира се във Виена. Открива частна клиника в София, където работи почти до края на своите 95 години; вероятно е най-възрастният хирург у нас.
ОНКОЛОГИЯ# Проф. Иван ЧЕРНОЗЕМСКИ, организатор на съвременната национална онкологична мрежа. Като здравен министър отменя забраната върху частната лекарска практика, наложена от министър Ангел Тодоров.
ОРТОПЕДИЯ# Проф. Бойчо БОЙЧЕВ ((1902 – 1971), основоположник на съвременната българска ортопедия и травматология.# Проф. Янаки ХОЛЕВИЧ (1915 – 2007), пръв извършва тазобедрено протезиране у нас/1970.# Съпругата му проф. Елена ПАНЕВА – ХОЛЕВИЧ (1926 – 2011), е безспорният създател и класик на ортопедията на ръката у нас; въвежда нови методи във възстановителната хирургия, прилагани и в чужбина.# Проф. Иван МАТЕВ (1925 – 2012), един от най-видните и изящни ортопеди на ръката, внедрява и собствени методи за лечение, носещи името му; обучил десетки ученици.# Чл.кор. проф. Александър ГЕРЧЕВ (1930 – 1987), създава база в родния си град Етрополе за ендопротезни и остеосинтезни средства.# Ген. проф. Иван КОПЧЕВ (1915 – 1980), въвежда нови оригинални методики в травматологията.
УРОЛОГИЯ# Проф. Стоян ЛАМБРЕВ (1907 – 1979), дипломирал се в Париж създава и оглавява първото у нас самостоятелно урологично отделение/1946, по-късно – Катедра и Клиника, както и първото хемодиализно отделение/1966 г. # Чл.-кор. ген. Иван ВИКТОРОВ (1916 – 1983), създател на съвременната българска урология; лично оперира Тодор Живков (простатектомия); винаги достъпен и приветлив дори и към редниците.# Проф. Христо КУМАНОВ, скромен и безкористен, извършва първата бъбречна трансплантация у нас/1969 г..# Акад. Чавдар СЛАВОВ, внедрява нови методи в урологията у нас, с европейска известност и признание.# Проф. Калоян ДАВИДОВ, първи у нас оперира простата с лазер/2008; използва роботизирани и миниинвазивни методи, предимно с компютъра „Да Винчи“.
НЕВРОХИРУРГИЯ# Проф. Филип ФИЛИПОВ (1908 – 1987), създател на съвременната българска неврохирургия, пръв и дългогодишен началник на Катедрата по неврохирургия. # Негови съратници: проф. Петър ПЕТРОВ (1914 – 1986) и проф. Любомир КАРАГЬОЗОВ (1921 – 2009), които са и създателите на детската неврохирургия.# Ген. проф. Ганчо САВОВ (1917 – 1989), основател на военната неврохирургия. Излязъл преуморен след току-що извършена операция във ВМА, е блъснат от тролейбус на улицата и загива от травмите си.# Проф. Стефан ГАБРОВСКИ, дългогодишен началник на Клиниката по неврохирургия при „Пирогов“. Негов достоен приемник е синът му – чл.-кор. проф. Николай ГАБРОВСКИ.
АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ и РЕАНИМАЦИЯ# Проф. Стоян САЕВ (1928 – 2015), основоположник на българската анестезиология, интензивно лечение и реанимация.# Проф. Иван (Жан) СМИЛОВ, внедрил лумбалната анестезия.
АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ# Проф. Димитър СТАМАТОВ (1871 – 1943), дипломирал се в Киев, създател на първата специализирана АГ-болница „Майчин дом Мария-Луиза“/1903; първият наш професор по АГ/1926, автор на първите ни учебници по специалността.# Д-р Тота ВЕНКОВА (1855 – 1921), първата дипломирана лекарка-българка/1886, Санкт-Петербург, с отличие; пак там специализира детски и вътрешни болести/1893, по-късно – и АГ (във Виена). Изявен благодетел и патриот: превръща къщата си в София в безплатна женска консултация и пансион за бедни и изоставени жени; завещава цялото си състояние на държавата.# Д-р Методи СЛАВЧЕВ 1864 – 1964), управител на „Майчин сдом“ ((1908 – 1915), въвежда у нас редица нови, станали класически методи на оперативната онкогинекология. Дядо на блестящия онкогинеколог доц. Божидар Славчев.# Райна ПОПГЕОРГИЕВА ФУТЕКОВА (Райна Княгиня), първата дипломирана българска акушерка/1879, Москва. Ушива и развява знамето на Априлското въстание и Хвърковатата чета/1876; след пленяването й е подложена на зверства и издевателства от турците. Освободена от дипломати, които я изпращат да се учи в Русия. В София акушира безплатно на бедни жени. Успява да издейства от правителството терен за построяване на Майчин дом.# Проф. Димитър РАДОНОВ, възстановител на Българския лекарски съюз.
УНГ# Проф. Стоян БЕЛИНОВ (1872 – 1944), дипломира се във Виена, основател на българската оториноларингология, владеещ 10 езика, загива при бомбардировката над София на 10 януари 1944 г.# Проф. Георги ЯНКОВ (1895 – 1974), негов приемник; майка му е сестра на Райна Княгиня. Пръв ректор на Медицинския Факултет – Пловдив, дългогодишен директор на Клиниката по УНГ при МФ – София (1947 – 1964). Клиниката по УНГ в ИСУЛ се слави с цяла плеада достойни професори: Георги Георгиев, Владимир Павлов, Светослав Бойкикев, Кунчо Кунев, Тодор Карчев, Иван Ценев.# В ИСУЛ продължава да работи проф. Иван ЧАЛЪКОВ, достоен техен следовник.
НЕВРОЛОГИЯ# Проф. Сашо БОЖИНОВ (1914 – 2002), създател на съвременната българска неврология.# Акад. Лъчезар ТРАЙКОВ, Ректор на Медицинския Университет – София.# Проф. Пенко ШОТЕКОВ, автор на много монографии.
ОФТАЛМОЛОГИЯ # Акад. Константин ПАШЕВ (1873 – 1961), дипломира се в Лион, основател на българската офталмология.# Акад. Петя ВАСИЛЕВА, първата лекарка-академик у нас, дъщеря на изтъкнатия офталмолог проф. Иван ВАСИЛЕВ.# Проф. Стоимен ДЪБОВ (1925 – 2006), корифей в българската офталмология, създател на българската онкоофталмология. # Проф. Православа ГУГУЧКОВА – ЯНЧУЛЕВА, друг корифей в тази специалност.
ДЕТСКИ И ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ# Проф. Стоян ВАТЕВ (1866 – 1946), дипломира се в Лайпциг, първият наш професор по педиатрия, създател на българската педиатрия, автор на първите учебници по специалността.# Проф. Дария ВЕЛИЧКОВА (1924 – 2010), създател на българската детска кардиология.# Проф. Иван КИРОВ, пръв председател на БЛС след възстановяването му/13 януари 1990 г.# Д-р Никола ДАБОВСКИ (1889 – 1955), първият български неонатолог.# Проф. Тамара ПИЛОСОФ (1909 – 1981), създател на детската ревмокардиология; неин последовател е синът й проф. Владимир ПИЛОСОФ.# Проф. Иван МИТЕВ – откривател на 6-тия сърдечен тон.# Проф. Шимон НИНЬО (1923 – 2003), създател на българската детска хематология, започва строежа на Национална Детска болница/1979 г. # Проф. Драган БОБЕВ – колос в българската педиатрия, създател на българската детска онкохематология, извършва първата костно-мозъчна трансплантация.
ПСИХИАТРИЯ# Д-р Анастасия ГОЛОВИНА (1850 – 1933) – родом от Кишинев, дипломирала се в/Париж, 1879, първият наш психиатър. # Проф. Емануил ШАРАНКОВ (1903 – 1997), зав. Катедрата по психиатрия (1953 – 1968), създател на българската психотерапия и психология.# Проф. Никола ШИПКОВЕНСКИ (1906 – 1976) – създател на съвременната българска психиатрия, автор на забележителни трудове по психиатрия и съдебна медицина, някои писани директно на немски език, превеждан и в Япония.# Проф. Тодор СТАНКУШЕВ (1930 – 2007) – първият наш нарколог, създател и дългогодишен директор на Клиниката по наркомании и алкохолизъм, Суходол.
ДЕРМАТОВЕНЕРОЛОГИЯ# Проф. Богомил БЕРОН (1866 – 1936), дипломирал се във Вюрцбург, първият наш професор по дерматовенерология/1926; създател на българската дерматовенерология.# Чл.-кор. проф. Николай ЦАНКОВ, достоен негов продължител, първият наш лекар-полярник.
МИКРОБИОЛОГИЯ# Чл.-кор. Елисей ЯНЕВ, ветеринарен лекар, изключителен ерудит и цигулар, дългогодишен зав. Катедрата на ВМИ – Пловдив.# Проф. Мариана МУРДЖЕВА, Пловдив, Ректор на Медицинския Университет, единственият микробиолог, удостоен с Наградата „Проф. К. Чилов“.# Проф. Тодор КАНТАРДЖИЕВ, дългогодишен директор на НЦЗПБ.
ХИГИЕНА и ПРОФИЛАКТИКА# Акад. Тошко ПЕТРОВ (1872 – 1942), основоположник на българската хигиенна наука.# Д-р Владимир КАЛАЙДЖИЕВ (1921 – 2009), създател на противоепидемичната мрежа в България, строител на Центъра по хигиена, партизанин, но с проевропейско виждане за науката .
СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА# Ген.-лейт. доц. Иван ХАРИЕВ (1919 – 2013), ендокринолог, създател и пръв началник на ВМА.# Проф. Тодор ЗАХАРИЕВ (1911 – 2002), знаменит Ректор на ВМИ – Пловдив.И двамата са партизани, но не догматици, а образец на човеколюбие, грижовност към колегите и студентите, мъдрост, доброта и достойнство.# Проф. Цекомир ВОДЕНИЧАРОВ, основател на Факултета по обществено здраве, които прие името му.# Проф. Веселин БОРИСОВ, изтъкнат, високо ерудиран социал-медик, поет и философ.
ФИЗИОТЕРАПИЯ# Проф. Георги ГЕЧЕВ (1934 – 2018) – създател на Балнеосанаториума в Павел баня и на революционния метод „Екстензия на Гечев“ за успешно и дълготрайно лечение на дископатиите. Делото му успешно продължават неговите синове д-р Йордан и д-р Антонин ГЕЧЕВИ.
ФАРМАЦИЯ И ФАРМАКОЛОГИЯ# Проф. Владимир АЛЕКСИЕВ (1879 – 1948), създател и ръководител на първата Катедра по фармакология.# Проф. д-р Димитър ПАСКОВ (1914 – 1986), откривател на лекарството против полиомиелит и парези „Нивалин“, което се ползва и до днес по света.# Проф. маг.-фарм. Рахамин (Минчо) ШЕКЕРДЖИЙСКИ, най-изявеният създател и производител на десетки български безрецептурни лекарствени форми и хранителни добавки, изнасяни дори в Ню Йорк; единствен носител на най-високото звание „Фармацевт на България“, макар и наближаващ 90 години, продължава иновативната си и производствена дейност чрез фирмата си „Натстим“.
СТОМАТОЛОГИЯ и ЛЧХ# Д-р Михаил ЕЛМАЗОВ (1859 – 1928), първият дипломиран български зъболекар/1884, Киев. Основател и председател на Одонтологичното дружество/1905 г., прерастнало в Български зъболекарски съюз/1910 г.# Проф. Славчо ДАВИДОВ (1905 – 1981), създателят на българската стоматология и лицево-челюстна хирургия (ЛЧХ). Пръв професор/1946 г. и д-р на медицинските науки по стоматология. Създава и оглавява първото у нас Отделение по ЛЧХ към Катедрата по клинична хирургия с ръководител проф. Ал. Станишев/1940 г. Първи преподавател в новосъздадения от него Зъболекарски отдел към МФ на Софийския Университет/1942 г. Редовен професор по ЛЧХ в Дуисбург/1970 г.# Проф. Апостол СТРАТИЕВ (1929 – 2017), другият корифей на ЛЧХ у нас.# Акад. Николай ПОПОВ (1935 – 2020), автор на над 300 научни публикации, в т. ч. 12 монографии, корифей по зъбно протезиране, извършил първите зъбни импланти у нас. # Доц. Желю ДИМОВ, достоен техен последовател.# Д-р Кирил ПЕТКОВ, Дупница, работи 70 години без прекъсване, от 1952 до 2022 г., когато почива на 95 години.
ПЛОВДИВ
# Проф. Богоя ЮРУКОВ (1903 – 1977) – интернист-енциклопедист, безпогрешен диагностик, „Човекът-Институт“, ненадминат основател и ръководител на много от Катедрите на новосъздадения Медицински Факултет – Пловдив: по терапия на вътрешните болести, по детски болести, по инфекциозни и тропически болести и епидемиология, по биология и паразитология, по хигиена, по микробиология, по фармакология. Със сигурност няма подобен случай в целия свят.# Проф. Антон МИТОВ – друг легендарен интернист и преподавател, дългогодишен ръководител на Катедрата и Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести.# Проф. Антон Франц ЧЕРВЕНАКОВ – първи професор по хирургия на Пловдив, създател и ръководител на Катедрата по пропедевтика на хирургичните болести (1946 – 1955), създател на първата Катедра по урология/1951, ИСУЛ.# Проф. Юрий ТОШЕВ (1907 – 1974), създател на българската детска хирургия.# Проф. Иван ЗЪНЗОВ (1933 – 2003), създател на пловдивската кардиохирургия.# Проф. Пею МИШЕВ, образцов ректор и коремен хирург.# Проф. Иван АНДРЕЕВ, легендарен педиатър и инфекционист, поставя основите на педиатрията в града.# Проф. Иван СЛАВОВ, асистент в Пловдив, създател и ръководител на Катедрата и Клиниката по АГ на ВМИ – Плевен/1975. Изключително грижовен към родилките. Ще бъде запомнен с неподражаемия човешки жест – бащински да целува по главичката всяко новородено от него бебче, като нещо свещено и неповторимо.# Доц. Георги ПАСКАЛЕВ – забележителен гръден хирург и успешен ректор, обновил сградния фонд, създал Факултета по фармация и Факултета по обществено здраве към Медицинския университет; единственият пловдивчанин, носител на най-високото професионално-съсловно звание „Лекар на България“. # Чл.-кор. Стефан КОСТЯНЕВ, проф. Мариана МУРДЖЕВА – други достойни ректори.
ВАРНА# Проф. Петър АЛТЪНКОВ (1910 – 1997), създател на съвременната хирургия в града.# Проф. Темелко ТЕМЕЛКОВ, Ректор на Медицинския Университет, блестящ хирург и преподавател..# Проф. Красимир ИВАНОВ и проф. Валентин ИГНАТОВ, негови достойни приемници като коремни хирурзи и ректори.# Проф. Анелия КЛИСАРОВА, радиолог, друг сполучлив ректор, техен предшественик.
ПЛЕВЕН# Д-р Георги СТРАНСКИ (1847 – 1904), чието име носи Университетската болница. Съгражданин, личен приятел и кум на Христо Ботев. Завършва медицина в Букурещ, лекар на румънската армия в Руско-турската Освободителна война, участник в Съединението и пръв премиер на временното правителство, управител на Александровска болница.# Проф. Недко КЮЧУКОВ (1921 – 2010), неврохирург, основател и пръв ректор на ВМИ, извършил над 6000 черепно- и гръбначно-мозъчни операции.# Акад. Григор ГОРЧЕВ, онкогинеколог, създател на компютърната хирургия в България, изключителен ректор на Медицинския Университет. Продължители на делото му са и приемниците му като ректори проф. Славчо ТОМОВ И Добромир ДИМИТРОВ.# Проф. Иван КАРАМИШЕВ, поливалентен хирург, дългогодишен ръководител на Клиниката по хирургия, автор на фундаментални монографии и… цигулар в местната филхармония. Внедрява в Плевен белодробните резекции и кардиохирургията. Преуморен от извършените операции, вместо да отморява, минава визитация и издъхва.# Проф. Станислав БАЕВ, колкото софийски, толкова и плевенски блестящ хирург, обучил две поколения хирурзи, автор на над 350 научни труда.
ФАМИЛИЯ ХЕКИМОВИ# Най-знаменитата и многобройна лекарска фамилия у нас. С корени от Златоград. Излъчват над 60 лекари от 5 поколения, 2 от които почиват от преизтощение след извършени тежки операции, а други 3 – вследствие заразяване от болестите на свои пациенти.
БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ# Митрополит КЛИМЕНТ (1841 – 1901), светско име Васил Друмев, автор на първата българска повест „Нещастна фамилия“, създател на БЧК и пръв негов председател (1885 – 1887).# Акад. Христо ГРИГОРОВ и проф. Красимир ГИГОВ – дългогодишни и успешни ръководители на БЧК, преживе превърнали се в негова емблема.
ВСЕОТДАЙНОСТ И ЖЕРТВОГОТОВНОСТЛекарската професия, чиято същност означава здраве и живот, е рискова за здравето и дори живота на хората, които я упражняват, защото всекидневно са подложени на стрес, пренапрежение и опасност от заразяване от своите пациенти. Но това не може да разколебае истинския Лекар. „Светейки на другите – изгарям!“, е девизът на средновековните лекари. Най-яркият символ на лекарската всеотдайност и жертвоготовност е най-големият ни съсловен герой# Д-р Стефан ЧЕРКЕЗОВ (1937 – 1963), лекар на с. Стрелец, Великотърновско. На 15 август 1963 г. автобусът, с който се връща от служебна командировка в Горна Оряховица, се сблъсква с бетоновоз и избухва в пламъци. Лекарят пътува прав на степенката; изхвърлен е от взривната вълна в канавката и е невредим, но се връща да помага на хората да излязат от огнения ад. Спасява всичките 47 пътници, но получава тежки изгаряния. Рано сутринта на следващия ден прошепва на съпругата си: „Кажи на татко, че ненапразно ме е издържал, аз станах Лекар…“ и издъхва. В негова памет и чест през 2005 г. обявих датата на подвига му за Ден на Спасението; подкрепиха ме МЗ, БЛС, БЧК, синдикатите, ВМА. По наше настояване здравният министър Десислава Атанасова внася предожение в МС той да бъде официализиран, което е прието (Решение 1039/28. 12. 2012; ДВ/28. 12. 2012); така България става единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва паметта на своите сънародници, загинали при спасяване на човешки живот. Издирихме имената на над 130 лекари (в т. ч. 51 хирурзи, 20 от които – от „Пирогов“) и 20-тина м. с., издъхнали вследствие пренапрежение след извършени тежки, предимно спешни среднощни операции, както и заразени от смъртоносните болести на своите пациенти (през 2-годишната епидемия от Ковид-19 към тази печална Кохорта на безсмъртните добавихме още 100-тина всеотдайни български лекари…).
Позволяваме си да препоръчаме на колегитеЛЕКАРСКИТЕ ПРИНЦИПИ,които обособихме от живота и делата на знаменитите наши професори:“Уважавай Живота! Грижи се за Пациента като за свой най-близък роднина! Почитай Учителя и Колегата!Всеки Човек има право да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!“Обобщено накратко:“Човеколюбие, Състрадание, Квалификация, Колегиалност!“УЧИТЕЛЯТ. Длъжни сме да почитаме като бащи нашите професори, при които сме изучавали най-великата професия, както ни повелява Хипократовата клетва. Защо сме я полагали, ако няма да я изпълняваме? КОЛЕГАТА. Наш брат. Може ли да предадеш или ограбиш брат си? Недопустимо е да му откажеш преглед или консултация – лично на него или на семейството му, още по-малко – да му искаш хонорар, освен ако не са употребени консумативи.ПАЦИЕНТЪТ. „Рес сакра“ (свещена вещ), по определението на Хипократ. Пациентът е обектът на твоята дейност, заради него си следвал медицина; той ти осигурява възнаграждението и бита на семейството ти. Никога не го нагрубявай и го разбирай, без да му се сърдиш, укоряваш или слизаш на равнището му; страдащият е с променена психика и си мисли, че светът се върти само около неговите проблеми. Винаги го гледай в очите, а не в ръцете. Говори му бавно и уверено; това му въздейства здравословно и подсилва ефекта от предписаното лечение. Изгубиш ли му доверието, много трудно ще го излекуваш, а и той ще те напусне и ще отиде при друг. Определяй не само точната диагноза и правилното лечение, а и възстановяването (рехабилитацията) след оздравяването, като проследяваш и него; това е т. нар. Холистична (цялостна) медицина; така затваряш лечебно-диагностичния процес.
Позволяваме си да определим и недопустимите, зачеркващи предназначението и мисията на най-великата и значима професияСЕДЕМ ЛЕКАРСКИ ГРЯХА(като опит за реплика на „Седемте смъртни гряха“, обособени от Папа Григорий Велики през 590 г.: (гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот):1. Корупцията, предварителното изнудване на пациента за заплащане на дейността;2. Липсата на човеколюбие и емпатия (състрадание) към човешката болка и тревога; нагрубяването и обидното отношение към пациента с погазване на достойнството му; подхвърляне на грозни и убийствени реплики от типа „Ти още ли не си умрял?“; „Докога мислиш да живееш?“, „Смяташ се за безсмъртен ли?“;3. Ниската квалификация и нежеланието тя да бъде повишена;4. Бездуховността, занемареният външен вид и облекло; лекарят трябва да е образец на осанка, чистота и достолепие, за да вдъхва уважение и почит, оттам – и доверие, у пациента и обществото;5. Недостъпността, надменността и високомерието спрямо колеги и пациенти;6. Отказът от даване на разяснения за състоянието, лечението и режима на пациента; пренебрегването на консултации с по-опитни специалисти;7. Злословието, обсъждането и клеветата относно колеги и тяхната дейност. Всеки лекар с диплома и опит има право да прилага свои методи на диагностика и лечение, както прецени за добре, при спазване неотменимото правило на Хипократ: „Примум нон ноцере!“ („Преди всичко да не се вреди!“).Безспорно, трудът и изкуството на добрия лекар трябва да бъдат заслужено високо оценени и възнаградени от обществото и държавата, за да има той морални и материални стимули да следва заветите на нашите знаменити предци и учители. Но за това е нужно достойно заплащане, за да мисли той не за битовото си устройване, а за повишаване на квалификацията, и да се радва на успехите си. Както – и едно голямо лекарско Сърце, което цена няма!
ЛЕКАРСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
Това са, според нас, по-видните български лекари, чиито имена, дела и завети поколенията би трябвало да помнят, тачат и следват. Сред тях се откроява нашата Лекарска Света Троица, най-подходящите за НЕПРЕХОДНИ ЕМБЛЕМИна съсловието ни, основата на най-великата и стойностна професия:
# Св. Иван РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ (ок. 876 – 946) – образец на човеколюбие, смирение, пълна принадлежност и всеотдайност към народа ни;# Проф. Константин ЧИЛОВ (1898 – 1955) – висока квалификация, безупречна колегиалност, топла грижа и обич към болния;# Д-р Стефан ЧЕРКЕЗОВ (1937 – 1963) – решителност, смелост, мъжество, себеотрицание, характер.
Затова нека да ги отбелязваме съответно на:# 19 октомври (датата на канонизирането на св. Иван Рилски Чудотворец/980 г.), професионално-съсловния ни празник ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАР (създаден през 1994 г.);# ЧИЛОВИ ДНИ (създаден през 1998 г., организираме го ежегодно през последната събота на м. май в Къщата-музей „Приф. К. Чилов“ в родното му с. Славейно, Смолянско, Свещено място на българската медицина);# 15 август – ДЕНЯТ НА СПАСЕНИЕТО; създаден през 2005 г. с подкрепата на МЗ, БЛС, БЧК, синдикатите, ВМА; официализиран от МС/2012 г.; отбелязва се с 1-минутно мълчание в 12 ч. пред ВМА и лечебните заведения в страната.И, още:# 7 април, Световен Ден на здравето (провъзгласен от ООН, защото на тази дата през 1948 г. е създадена СЗО); # 24 юни, ЕНЬОВДЕН – Празникът на фармацевтите (създадохме го през 1994 г. с одобрението на УС на СФБ, с председател маг.-фарм. Боримир Атанасов).
Време е да рехристиянизираме професията си! Наред с нейното усъвършенстване и честно приложение, да спазваме заветите на Божия Син за Любов, Смирение и Доброта! Иначе Медицината ще се превърне в най-обикновено занаятчийство и все по-често хората сами ще си поставят диагнозите и назначават лечението чрез Интернет или пациентски сайтове.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, СКЪПИ КОЛЕГИ!НА МНОГАЯ ЛЕТА!