УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
По решение на Центр. Комисия по професеионална етика ви препращам он-лайн текста на Тефтерчето „Българските лекарски символи“, който е одобрен от нея. Ще ви бъда благодарен, ако то представлява интерес за вас и го качите на вашите сайтове, както и ако го препратите на членовете на УС на РЛК и РКПЕ. Идеята ми е, че трябва да запазим историческата си съсловна памет и уважението към нашите учители и празници.В. „Кво вадис“ вече излиза като подлистник във в. „Български лекар“ (на неговото фолио). Ако желаете да го получавате, можете да се абонирате за него във всеки пощенски клон на страната, каталожен № 113; год. абонамент за 12-те броя/2023 г. – само 13,40 лв.Бъдете здрави!
д-р Тотко НАЙДЕНОВ, гл. редактор на в. „Български лекар“, член на ЦКПЕ
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ
БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРСКИ СИМВОЛИ
ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА
Отче наш, Който Си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам греховете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин!
Текстът на тази брошура е одобрен от Централната Комисия по професионална етика на БЛС с председател проф. Мая АРГИРОВА и Ректора на Медицинския Университет – Пловдив проф. Мариана МУРДЖЕВА.
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ
БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРСКИ ЕМБЛЕМИ
Издава в. „БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР“
С любезното съдействие на Българския Червен кръст
„На учителя, който ме е учил да лекувам, ще гледам като на баща, ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно и ще гледам децата му като свои братя.“…Ще пазя живота си чист и почтен, както и моето изкуство.“Из Хипократовата клетва
„…ще отдам на своите учители почитта и благодарността, които им се полагат….моите колеги ще бъдат мои братя.“Из Декларацията от Женева/1948, осъвременила Хипократовата клетва
„Укрепи силата на сърцето ми да бъде всякога готово да служи на бедния и богатия, на приятеля и врага, на добрия и лошия.“ „Молитвата на МАЙМОНИД (1138 – 1204)
„Доброто, което правиш, ще бъде забравено утре. Прави добро, каквото и да става.Дай на света най-доброто от себе си, и той ще те отритне. Прави добро, каквото и да става.“Майка ТЕРЕЗА
„Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния, а от царя получава дар. Знанието на лекаря ще възвиси главата му и между велможите ще бъде на почит. И дай място на лекаря, защото и него Господ го е създал, и да не се отдалечава той от тебе, защото е потребен.““Премудрост на Иисуса, син Сирахов“, БИБЛИЯТА
„Вехнат и чезнат делата човешки; остава да живее само словото.“ПИНАР (518 – 437 г. пр. Хр.)
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ
БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРСКИ ЕМБЛЕМИ
София 2023
УВОД
Всеки народ трябва да пази своята историческа памет, която е неразривна част от духовността и националната му сигурност; иначе ще се претопи в коварния лепкав глобализъм и няма да оцелее. Това неписано правило се отнася и за съответните съсловия, но най-вече – за лекарското, защото то се крепи на най-големите ценности: човеколюбие, състрадание, всеотдайност, отзивчивост, жертвоготовност, висок интелект, достолепие и квалификация. Те трябва да се предават от поколение на поколение. Днес младите медици разполагат с почти съвършена техника и параклиника, но ако не познават своите корени и най-видните си представители, няма да прихванат поне частица от техните достойнства и Духовност – а тя е неразривна част от достолепието, авторитета и социалната значимост на добрия Лекар.Съвсем накратко ще се спрем на най-видните от нашите предци и знаменитости, за да се учим от живота и делата им; да ги помним и следваме, доколкото това е възможно в днешното забързано и ужасно меркантилно, затова и нечовешко време. Защото лекарската професия не е просто занаят и средство за осигуряване битието на семейството; тя не се състои само от Национален рамков договор и клинични пътеки, а се възвисява над всички останали по своята значимост и обществена и лична стойност.В настоящия кратък текст упоменаваме само най-известните и знакови (по наше виждане, което неизменно е субективно) големи български лекари, вече покойници; позволяваме си да добавим и неколцина живи съвременници с неоспорим принос в развитието на медицината у нас. Невъзможно е да се изброят всичките. Безспорно, в текста има немалко пропуснати имена; това не означава незачитане на техните достойнства, а е поради ограничения обем и формат на тази брошура. Много повече подробности има в книгите ни „“Аз, Лекарят“, Незабравимите софийски професори по медицина“, „Забравеният Хипократ“, „Кратка история на медицината и лекарска етика“, „Книга за българските хирурзи“, „Лекарски хроники“ и др.“Добрият лекар е философ, на боговете равен“, определя професията ни Бащата на медицината ХИПОКРАТ (460 – 377 г. пр. Хр.). „Примум нон ноцере!“ („Преди всичко да не се вреди!“), е основното й правило, което той ни повелява никога да не престъпваме. А ето го и на ПАРАЦЕЛЗ (1493 – 1541): „Лекарят не може да бъде измамник, мъчител, нито прост човек. От него се изискват честност, загриженост, почтеност.“За истинския Лекар с пълна сила се отнася и прозрението на св. ап. ПАВЕЛ: „Любов ако нямам – нищо не съм!“. Да, ако я няма и не я проявява, по-добре би било да не е следвал медицина. Времето лети с бясна скорост; поколението ни, което вече навлезе в своята неумолима последна фаза от живота си – Третата възраст, си отива, със своите остарели, дори – и днес изглеждащи смешно-наивни, ненужни, романтични ценности, и ни е болно, че младите колеги не знаят – и никак не се интересуват!! – кои са славните предци и първопроходчици на техните специалности; все едно да им е безразлично кои са ги създали като хора..“Уважавай майка си и баща си, за да ти е добре и да живееш дълго“, пише в Библията. Наистина, как ще се развиваш, ако не познаваш и тачиш родителите си?! Все едно доброволно да станеш сирак. В Медицината бурно навлезе Търговията; да, тя я развива посредством въвеждане и усъвършенстване на най-модерна апаратура и ефикасни лекарства, но същевременно и я погубва, защото потиска водещата й същност – Човеколюбието, което винаги е чисто, безплатно и безкористно. Ако лекарят се радва повече на хонорар, отколкото на излекуван болен, по-добре да свали бялата престилка и да отиде продавач в месарница или „Плод-зеленчук“. Запомнете, колеги: не всичко е пари! Те няма да ви избягат, но са лош господар: човешкото око никога няма насищане. Доктор гладен не е умрял! Ала веднъж погазил нравствено-етичните норми на най-великата и стойностна професия, той се е погубил като професионалист, независимо от познанията и уменията си.Защото Тя преди всичко е висока Духовност, която съчетава квалификация, опит и човеколюбие, в една недостижима богоравна Мисия!
Авторът
ПРЕДЦИТЕ
# Св. Иван РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ (ок. 876, с. Скрино – 18 август 946). Най-великият български светец и изключителен небесен покровител на българския народ. Не случайно именно него предложихме през 1994 г. предложих на УС на БЛС (председател д-р Димитър Игнатов) за наш патрон, а датата на канонизирането му – 19 октомври 980 г., за Ден на българския лекар; идеята ни се прие възторжено и единодушно; оттогава новосъздаденият ни професионално-съсловен празник се чества тържествено в цялата страна. Целта ни беше да внушим на обществото, че, по сходство със светеца, добрият лекар пък е най-стойностният му член и земен закрилник на народа си. Днес почти няма лекарски кабинет без иконата му!# Св. Климент ОХРИДСКИ (840 – 916) – духовен водач, просветител, книжовник, преобразувал азбуката на светите братя Кирил и Методий глаголица в кирилица, създател не само на първия български университет, но и на болница към Климентовия манастир в Охрид. През 2021 г. обявихме, подкрепени от председателя на БЛС д-р Иван Маджаров, ректора на Медицинския Университет – Пловдив проф. Мариана Мурджева и проф. Христо Деянов датата на канонизирането му – 25 ноември, за Ден на Здравно-духовната култура; добре би било тогава лекарите да изнасят здравно-просветни беседи в училищата и по медиите.# Ходжа БОЛГАР (XI-XII в.), лечител-богомил, мъдрец и наставник. Вероятно подгонен от властите, напуска Родината и се заселва чак в Афганистан и Северна Индия. Местните хора го сравняват с Авицена. Умира млад, едва на 39-год., но по тези земи продължават да го помнят и тачат като светец до ден днешен. В Кабул има и непресъхващо изворче с бистра вода, носещо името му.# Василий ВРАЧ – друг легендарен лечител-богомил. Единственият опонент на православна власт, изгорен на клада, по заповед на император Алексей I Комнин през 1111 г. в Константинопол.# Д-р Марко ПАВЛОВ (1784 – 1864) – първият дипломиран български лекар (1808, Монпелие); доброволец-лекар в наполеоновата армия (Френско-австрийската война, 1809), след което живее и работи в Пловдив, оттам – в Търново, където съчетава лекарския си кабинет с дюкян за лекарства/1823, наричан „Лекарня“; това го прави и първият наш аптекар.# Д-р Петър БЕРОН (1795 – 1871), дипломира се в Мюнхен, владее 9 езика. Съставител на легендарния първи наш учебник „Рибен буквар“. Удушен от осиновения си храненик с цел грабеж.# Д-р Иванчо БОГОРОВ (1818 – 1892), дипломира се в Париж, работи в Пловдив. Издател на първия български вестник „Български орел“/1846 г.# Д-р Васил СОКОЛСКИ (1844 – 1976), завършва 3-годишна Медицинска школа в Букурещ, лекар на Априлското въстание и Хвърковатата чета на Бенковски; след погрома е обесен в Пловдив.# Д-р Киро ПОПОВ (1845 – 1877) има същата злощастна съдба: дипломира се в Букурещката медицинска школа/1870. Работи в Карлово, където открива и аптека. Близък приятел на Левски, член на Революционния комитет на града. И той е обесен от турците. Дядо е на проф. Иван Киров, бъдещия председател на възстановения БЛС. # Д-р Димитър МОЛЛОВ (1845 – 1914) – хирург, дипломира се в Москва/1873, началник на санитарен влак по време на Руско-турската Освободителна война. Пръв у нас въвежда анестезията чрез премедикация и интратрахеална интубация. Депутат, министър на просвещението, кмет на София. Веднага след Освобождението поставя основите на организираното българско здравеопазване чрез разработените от него „Временни правила на устройството на санитарното управление в България“/1879 г. Основател и пръв председател и на БЧК/1885 г., и на БЛС/1901 г.# Д-р Константин ВЕЗЕНКОВ (1848 – 1878), също се дипломира в Москва, старши лекар на цялото българско Опълчение и на III Опълченска дружина, участник в боевете при Стара Загора и Шипка. Ранен в сражение с башибозуци през януари 1877 г. при бургаското село Кадърфакли (от 1934 г. преименувано на него – Везенково) и евакуиран в Русия, където издъхва от усложнения на раните си.# Д-р Петко МОМЧИЛОВ (1893 – 1953), доброволец и в 4-те войни, дипломирал се в Неапол, легендарен хирург, ортопед и АГ в Ямбол. Наклеветен и осъден по скалъпен процес като „агент“, е разстрелян. Напълно реабилитиран/1993.
ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ
# Проф. Васил МОЛЛОВ (1875 – 1938), син на д-р Димитър Моллов. Дипломира се във Виена. Първият български професор по вътрешни болести и изобщо – по медицина/1918, пръв наш физиотерапевт и рентгенолог, поставя началото на българската микробиология, паразитология и електрокардиография.# Проф. Стоян КИРКОВИЧ (1875 – 1960), бележит клиницист и преподавател. Също се дипломира във Виена, специализира в Париж, автор на първите учебници по вътрешни болести, създател на българската пропедевтика на вътрешните болести.# Чл.-кор. проф. Константин ЧИЛОВ (1898 – 1955), най-всестранният наш клиницист-енциклопедист. И той се дипломира във Виена; там и специализира; автор на над 220 научни труда, много от които – на немски език, във всички области на вътрешната медицина – кардиология, пулмология, гастроентерология, хепатология, ендокринология, нефрология, хематология, паразитология, нутрициология, метаболизъм, създател на българската клинична лаборатория. В родното му село Славейно, Смолянско, което през 2005 г. обявихме за „Свещено място на българската медицина“, се намира неговата Къща-музей, единствената на наш лекар. Бележити ще останат съветите му: „От значителна важност за създаването на лекаря е неговата личност, качествата му да се доближи до болния, да го насърчи, да прояви личен талант, интуиция и нюх на интернист“; „Постъпилият в клиниката болен има нужда не само от нашите знания, а преди всичко от човешко отношение – истинското предназначение на лекаря“, „Целите и постиженията на научната медицина са насочени към подпомагане и човечно отношение към заболелите. Много често забравяме, че човекът е още и достойнство, и социална значимост, и че той няма цена“. След щателния преглед и поставянето на диагнозата окуражава всеки свой пациент с израза „Ще се найде ляк!“.По наше предложение Столична Община назова на негово име улица в кв. „Дианабад“, а Александровска болница – Клиниката по кардиология. # Проф. Александър ПОПОВ (1915 – 2011), последният клиницист-енциклопедист; един от първите ни ендокринолози, пулмолози и нефролози. Син на ген. Тодор ПОПОВ, хирург, началник на Военната болница в началото на ХХ век; баща на проф. Тодор ПОПОВ, изявен наш алерголог. Винаги ходеше изправен, с костюм и вратовръзка, достолепен, вежлив с колеги и пациенти, с благородно излъчване; образец на стар български професор.# Акад. Атанас МАЛЕЕВ (1917 – 2001) – хепатолог, символ на командно-административния подход в българското социалистическо здравеопазване, член на ЦК на БКП, първи зам.-министър със специален статут на министър, ерудит с широка обща култура, но диктатор без колегиалност и етика, със зъл и отмъстителен характер; безкомпромисен към инакомислещите и подчинените си, забавлявайки се да ги подиграва и унижава пред персонала и пациентите. Създател на мегаструктурата Медицинска академия, обединяваща Медицинските институти в страната и болниците им. Жалко е, когато мащабни личности допускат да издребняват.# Проф. Здравко КИРЯКОВ – нефролог, с негово съдействие внедрява хемодиализата в България.# Акад. Ташо ТАШЕВ (1908 – 1997), създател на съвременната българска гастроентерология и нутрициология. Негови най-видни последователи са проф. Лукан БАЛАБАНСКИ и проф. Донка БАЙКОВА. # Акад. Чудомир НАЧЕВ (1936 – 2005) – неподражаем обаятелен лектор, преподавател и учител, всестранно ерудиран, с топло и човешко отношение към колеги и пациенти, пламенен родолюбец.# Акад. Иван ПЕНЧЕВ (1904 – 1974) – създател и дългогодишен ръководител на Катедрата по ендокринология и обмяна на веществата (1950 – 1974) в ИСУЛ, всепризнат корифей на българската ендокринология и диабетология.# Проф. Боян ЛОЗАНОВ (1935 – 2020) – най-изявеният негов ученик, организатор на успешното ликвидиране на ендемичната гушавост в България.# Акад. ген. Григор МЕЧКОВ (1931 – 2004) – бележит гастроентеролог, добронамерен към всички.# Акад. Илия ТОМОВ (1929 – 2013) – ненадминат колос на българската кардиология, автор на над 400 научни труда, в т. ч. 24 монографии и 27 учебника.# Чл.-кор. Васил ЦОНЧЕВ (1902 – 1981) – основател на българската ревматология и алергология.# Проф. Михаил ПРОТИЧ (1934 – 2013) – ендокринолог, създател на българската андрология, пианист, полиглот, високо ерудиран, винаги добронамерен, достъпен и благ, последният аристократ на българската медицина.# Проф. Никола ГРИГОРОВ – гастроентеролог, създател на българската ехография.# Проф. Александър МОНОВ (1921 – 2013), „Пирогов“, създател на българската токсикология.# Д-р Петър КОНСТАНТИНОВ (1928 – 2011), кардиолог, писател, общественик, пламенен родолюбец, създател на първото неправителствено общонационално сдружение „Мати Болгария“ след 10 ноември 1989 г., възстановител на Деня на народните будители.# Доц. Божидар ФИНКОВ – основоположник на българската инвазивна кардиология; заедно с най-изявените му последователи – проф. Юлия ДЖОРГОВА и ученика й проф. Иво ПЕТРОВ коренно преобразяват кардиологията.# Акад. Богдан ПЕТРУНОВ, алерголог и имунолог, най-дългогодишният експерт на СЗО от България и директор на НЦЗПБ.# Проф. Коста КОСТОВ, виден пулмолог с всестранна обща култура.
НЕФРОЛОГИЯ# Проф. Георги МАЖДРАКОВ (1906 – неизв.), създател на българската нефрология.# Акад. Алекси ПУХЛЕВ (1906 – 1979), кардиолог и нефролог.# Проф. Борис БОГОВ и проф. Боряна ДЕЛИЙСКА, носители на Наградата „Проф. К. Чилов“.
ХИРУРГИЯ# Модерната хирургия у нас започва летоброенето си с назначението (1893) в Александровска болница на швейцареца д-р Карл Роберт ЩИРЛИН (1862 – 1928), който въвежда антисептиката и извършва най-смелите за времето си операции – стомашно-чревни, черепно-мозъчни, съдови, гинекологични. Залят със завист, е принуден да напусне България и да се завърне в Родината си…# Делото му продължава изумителният поливалентен и с огромен обхват д-р Асен ПЕТРОВ (1862 – 1920). Дипломира се в Монпелие/1889. Работи във всички области на хирургията и ортопедията, въвежда десетки нови методи, вкл. стомашна резекция; първият наш лицев, онкологичен, пластичен и костно-ставен хирург. Спечелва конкурса за професор, но… не е от партията, която в момента е на власт, и отменят назначението му… Силно огорчен, почива от инфаркт.# Проф. Параскев СТОЯНОВ (1871 – 1940), дипломирал се във Вюрцбург, заема отвоюваното от д-р Асен Петров, но анулирано и опразнено място на първи наш професор по хирургия. Като студент, катери в Алпите и е първият наш алпинист. Автор на първите ни учебници по специалността; създател и на българското климато- и море-лечение. # Проф. Александър СТАНИШЕВ (1866 – 1945), дипломира се в Мюнхен. Хирург и ортопед с европейска известност. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд, понеже е заемал длъжността министър на вътрешните работи през лятото на 1944 г., когато са извършени немалко зверства спрямо партизани и ятаци. В нощта на разстрела 1/2 февруари 1945 г. палачите го принуждават да извършва мъртвопроверителство на регентите, министрите и народните представители, преди да да пуснат български куршум и в неговия тил, последен от всичките 101 екзекутирани.# Проф. Алберт ЛУКАНОВ (1899 – 1982) е изключителен! Завършва в Грац/1924, след което живее и работи в Москва, където взема две специалности – по обща хирургия и АГ; после, в Ленинград, още две – по урология и ортопадия и травматология. Следват.. няколко години въдворяване в ГУЛАГ по обвинение в троцкизъм. По време на войната го освобождават, за да ръководи военни болници, вкл. в битката за Москва. Завръща се в България/1946 и оглавява Болницата „Червен кръст“, която прекръщава на „Пирогов“, с насоченост към спешната помощ. С над 120 научни публикации и няколко монографии, вкл. фундаменталната „Спешна хирургия“. Внедрява над 30 нови оперативни методи за диагностика и лечение на илеус, перитонит, гръдно-коремна травма, гнойно-септична хирургия. Винаги изправен, елегантен, шегаджия, танцьор. Универсален енциклопедичен хирург; не само създател и кръстник, но и емблема на „Пирогов“ и българската спешна хирургия.# Проф. Георги (Джо) ЗЛАТАРСКИ (1932 – 2011), достоен негов приемник.# Проф. Димитър РАДЕНОВСКИ, техен следовник, най-успешен директор на „Пирогов“, преобразява дейността му.# Ген. проф. Коста СТОЯНОВ (1901 – 1965). Завършва и работи в Москва, след което, както Луканов, е обвинен също в троцкизъм. За няколко години е въдворен в сталиновите сибирски концлагери, където замалко не загива. Създател и синоним на съвременната българска хирургия, безупречно оперира по всички области на човешкото тяло. Подвизава се предимно в ИСУЛ, превръщайки го е ковачница на българската хирургия. Първият наш сърдечен и гръден хирург. Обособява отделните тесни хирургични специалности у нас – коремна, кардиологична, белодробна, съдова, детска, ендокринна хирургия, както и на изгарянията; помага на десетки колеги да придобият специалност, да защитят дисертации и да се хабилитират. Живее само 61 години, а още преживе е наричан Генералът на българската хирургия. # Проф. Аршавир ДЕРЕЖЯН и проф. Димитър (Митьо) МАРИНОВ дълги години са лицето на хирургията в ИСУЛ след Генерала.# Акад. Дамян ДАМЯНОВ – достоен техен ученик и следовник, единственият наш хирург-академик, дългогодишен началник на Клиниката по хирургия при ИСУЛ, съставител и издател на над 20 тома по хирургия. # Военните хирурзи също имат своите ярки легендарни личности: учениците на Генерала – чл.-кор. ген. Генчо КРЪСТИНОВ, кардиохирург с над 300 научни публикации, в т. ч. 20 учебници, монографии и ръководства и чл.кор. ген. Йовчо ТОПАЛОВ, кардио- и съдов хирург с десетки оперативни нововъведения; двамата често оперират в екип и извършват общо над 2000 сърдечни операции; чл.-кор. ген. Николай ВАСИЛЕВ, изящен ендокринен хирург и… цигулар.# Проф. Георги КАПИТАНОВ (1900 – 1979), поливалентен хирург, внедрява 15 нови интервенции; стотици пъти му асистира дъщеря му д-р Катя Капитанова – Поптодорова. Основава, заедно с проф. Петър АЛТЪНКОВ, първата Кръвна банка; пръв у нас въвежда капелното вливане на кръв и плазма.# Проф. Радослав ГАЙДАРСКИ – макар и надхвърлил 85 години, продължава успешно да оперира, дългогодишен ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия в Болница „Александровска“.# Проф. Виолета ДИМИТРОВА, негова приемничка, най-видната наша жена-хирург# Проф. Стоян ПОПКИРОВ (1916 – неизв.), създател на българската гнойно-септична хирургия, „Пирогов“, автор на учебници на български и немски език.# Проф. Димитър РАНЕВ (1926 – 1977), създател на лечението на термична травма и пластика в България, „Пирогов“. Почива от преизтощение след извършени тежки операции. Проф. Огнян ХАДЖИЙСКИ и проф. Мая АРГИРОВА са достойни негови последователи.# Проф. Янко ДОБРЕВ (1919 – 1993), поливалентен хирург с изумителна сръчност, умения и работоспособност; понякога извършва по 3 тежки операции в деня.# Чл.-кор. проф. Чавдар ДРАГОЙЧЕВ (1925 – 2000), един от пионерите на българската кардиохирургия, заедно с неуморимия проф. Димитър ДИМИТРОВ (1912 – 2008); те също са се формирали в ИСУЛ. # Проф. Александър ЧИРКОВ (1938 – 2020) – най-известният и обичан български лекар, създател на съвременната ни кардиохирургия и на школа в нея. Пръв в Югоизточна Европа извършва сърдечна трансплантация. Образец на християнско милосърдие към пациентите и искрена колегиалност.# Проф. Тома ПОЖАРЛИЕВ, основоположник на лапароскопската хирургия в България и Румъния; и в двете страни я извършва пръв.# Проф. Петър ЧЕРВЕНЯКОВ, създател на съвременната гръдна хирургия, работил до над 90-год. възраст. Баща на проф. Александър ЧЕРВЕНЯКОВ, дядо на д-р Петър ЧЕРВЕНЯКОВ – три поколения гръдни хирурзи!# Проф. Борислав (Бочо) КРЪСТЕВ (1914 – 2003), създател и колос на българската онкохирургия.# Проф. Станко КИРОВ (1920 – 2012), негов съратник, полиглот, владее 7 езика, с изумителна работоспособност – вероятно рекордна 67-годишна ежедневна оперативна и преподавателска дейност; автор на десетки научни труда и няколко фундаментални монографии по онкологична хирургия, спира да оперира само 3-4 месеца преди края на 92-годишния си живот. # Проф. Иван ГАВРИЛОВ, негов достоен приемник, блестящ хирург, ученик на проф. Манол ДОНЕВ (1917 – 1991), ръководител на Клиниката по гръдна хирургия в Националния онкологичен център (СБАЛОЗ), хуманист и пламенен родолюбец. # Проф. Даниел ПЕТРОВ, най-дългогодишният национален консултант по гръдна хирургия. На входа на операционната си зала в Болница „Св. София“ е оформил малък параклис, където винаги се отбива да се помоли за успех, преди да влезе в нея. # Д-р Иван КАРАМИХАЙЛОВ (1866 – 1961), дипломира се във Виена. Открива частна клиника в София, където работи почти до края на своите 95 години; вероятно е най-възрастният хирург у нас.
ОНКОЛОГИЯ# Проф. Иван ЧЕРНОЗЕМСКИ, организатор на съвременната национална онкологична мрежа. Като здравен министър отменя забраната върху частната лекарска практика, наложена от министър Ангел Тодоров.
ОРТОПЕДИЯ# Проф. Бойчо БОЙЧЕВ ((1902 – 1971), основоположник на съвременната българска ортопедия и травматология.# Проф. Янаки ХОЛЕВИЧ (1915 – 2007), пръв извършва тазобедрено протезиране у нас/1970.# Съпругата му проф. Елена ПАНЕВА – ХОЛЕВИЧ (1926 – 2011), е безспорният създател и класик на ортопедията на ръката у нас; въвежда нови методи във възстановителната хирургия, прилагани и в чужбина.# Проф. Иван МАТЕВ (1925 – 2012), един от най-видните и изящни ортопеди на ръката, внедрява и собствени методи за лечение, носещи името му; обучил десетки ученици.# Чл.кор. проф. Александър ГЕРЧЕВ (1930 – 1987), създава база в родния си град Етрополе за ендопротезни и остеосинтезни средства.# Ген. проф. Иван КОПЧЕВ (1915 – 1980), въвежда нови оригинални методики в травматологията.
УРОЛОГИЯ# Проф. Стоян ЛАМБРЕВ (1907 – 1979), дипломирал се в Париж създава и оглавява първото у нас самостоятелно урологично отделение/1946, по-късно – Катедра и Клиника, както и първото хемодиализно отделение/1966 г. # Чл.-кор. ген. Иван ВИКТОРОВ (1916 – 1983), създател на съвременната българска урология; лично оперира Тодор Живков (простатектомия); винаги достъпен и приветлив дори и към редниците.# Акад. Николай МИНКОВ, първи академик-уролог.# Проф. Христо КУМАНОВ, скромен и безкористен, извършва първата бъбречна трансплантация у нас/1969 г..# Акад. Чавдар СЛАВОВ, внедрява нови методи в урологията у нас, с европейска известност и признание.# Проф. Калоян ДАВИДОВ, първи у нас оперира простата с лазер/2008; използва роботизирани и миниинвазивни методи, предимно с компютъра „Да Винчи“.
НЕВРОХИРУРГИЯ# Проф. Филип ФИЛИПОВ (1908 – 1987), създател на съвременната българска неврохирургия, пръв и дългогодишен началник на Катедрата по неврохирургия. # Негови съратници: проф. Петър ПЕТРОВ (1914 – 1986) и проф. Любомир КАРАГЬОЗОВ (1921 – 2009), които са и създателите на детската неврохирургия.# Ген. проф. Ганчо САВОВ (1917 – 1989), основател на военната неврохирургия. Излязъл преуморен след току-що извършена операция във ВМА, е блъснат от тролейбус на улицата и загива от травмите си.# Проф. Стефан ГАБРОВСКИ, дългогодишен началник на Клиниката по неврохирургия при „Пирогов“. Негов достоен приемник е синът му – чл.-кор. проф. Николай ГАБРОВСКИ.
АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ и РЕАНИМАЦИЯ# Проф. Стоян САЕВ (1928 – 2015), основоположник на българската анестезиология, интензивно лечение и реанимация.# Проф. Иван (Жан) СМИЛОВ, внедрил лумбалната анестезия.
АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ# Проф. Димитър СТАМАТОВ (1871 – 1943), дипломирал се в Киев, създател на първата специализирана АГ-болница „Майчин дом Мария-Луиза“/1903; първият наш професор по АГ/1926, автор на първите ни учебници по специалността.# Д-р Тота ВЕНКОВА (1855 – 1921), първата дипломирана лекарка-българка/1886, Санкт-Петербург, с отличие; пак там специализира детски и вътрешни болести/1893, по-късно – и АГ (във Виена). Изявен благодетел и патриот: превръща къщата си в София в безплатна женска консултация и пансион за бедни и изоставени жени; завещава цялото си състояние на държавата.# Д-р Методи СЛАВЧЕВ 1864 – 1964), управител на „Майчин сдом“ ((1908 – 1915), въвежда у нас редица нови, станали класически методи на оперативната онкогинекология. Дядо на блестящия онкогинеколог доц. Божидар Славчев.# Райна ПОПГЕОРГИЕВА ФУТЕКОВА (Райна Княгиня), първата дипломирана българска акушерка/1879, Москва. Ушива и развява знамето на Априлското въстание и Хвърковатата чета/1876; след пленяването й е подложена на зверства и издевателства от турците. Освободена от дипломати, които я изпращат да се учи в Русия. В София акушира безплатно на бедни жени. Успява да издейства от правителството терен за построяване на Майчин дом.# Проф. Димитър РАДОНОВ, възстановител на Българския лекарски съюз.
УНГ# Проф. Стоян БЕЛИНОВ (1872 – 1944), дипломира се във Виена, основател на българската оториноларингология, владеещ 10 езика, загива при бомбардировката над София на 10 януари 1944 г.# Проф. Георги ЯНКОВ (1895 – 1974), негов приемник; майка му е сестра на Райна Княгиня. Пръв ректор на Медицинския Факултет – Пловдив, дългогодишен директор на Клиниката по УНГ при МФ – София (1947 – 1964). Клиниката по УНГ в ИСУЛ се слави с цяла плеада достойни професори: Георги Георгиев, Владимир Павлов, Светослав Бойкикев, Кунчо Кунев, Тодор Карчев, Иван Ценев.# В ИСУЛ продължава да работи проф. Иван ЧАЛЪКОВ, достоен техен следовник.
НЕВРОЛОГИЯ# Проф. Сашо БОЖИНОВ (1914 – 2002), създател на съвременната българска неврология.# Акад. Лъчезар ТРАЙКОВ, Ректор на Медицинския Университет – София.# Проф. Пенко ШОТЕКОВ, автор на много монографии.
ОФТАЛМОЛОГИЯ # Акад. Константин ПАШЕВ (1873 – 1961), дипломира се в Лион, основател на българската офталмология.# Акад. Петя ВАСИЛЕВА, първата лекарка-академик у нас, дъщеря на изтъкнатия офталмолог проф. Иван ВАСИЛЕВ.# Проф. Стоимен ДЪБОВ (1925 – 2006), корифей в българската офталмология, създател на българската онкоофталмология. # Проф. Православа ГУГУЧКОВА – ЯНЧУЛЕВА, друг корифей в тази специалност.
ДЕТСКИ И ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ# Проф. Стоян ВАТЕВ (1866 – 1946), дипломира се в Лайпциг, първият наш професор по педиатрия, създател на българската педиатрия, автор на първите учебници по специалността.# Проф. Дария ВЕЛИЧКОВА (1924 – 2010), създател на българската детска кардиология.# Проф. Иван КИРОВ, пръв председател на БЛС след възстановяването му/13 януари 1990 г.# Д-р Никола ДАБОВСКИ (1889 – 1955), първият български неонатолог.# Проф. Тамара ПИЛОСОФ (1909 – 1981), създател на детската ревмокардиология; неин последовател е синът й проф. Владимир ПИЛОСОФ.# Проф. Иван МИТЕВ – откривател на 6-тия сърдечен тон.# Проф. Шимон НИНЬО (1923 – 2003), създател на българската детска хематология, започва строежа на Национална Детска болница/1979 г. # Проф. Драган БОБЕВ – колос в българската педиатрия, създател на българската детска онкохематология, извършва първата костно-мозъчна трансплантация.
ПСИХИАТРИЯ# Д-р Анастасия ГОЛОВИНА (1850 – 1933) – родом от Кишинев, дипломирала се в/Париж, 1879, първият наш психиатър. # Проф. Емануил ШАРАНКОВ (1903 – 1997), зав. Катедрата по психиатрия (1953 – 1968), създател на българската психотерапия и психология.# Проф. Никола ШИПКОВЕНСКИ (1906 – 1976) – създател на съвременната българска психиатрия, автор на забележителни трудове по психиатрия и съдебна медицина, някои писани директно на немски език, превеждан и в Япония.# Проф. Тодор СТАНКУШЕВ (1930 – 2007) – първият наш нарколог, създател и дългогодишен директор на Клиниката по наркомании и алкохолизъм, Суходол.
ДЕРМАТОВЕНЕРОЛОГИЯ# Проф. Богомил БЕРОН (1866 – 1936), дипломирал се във Вюрцбург, първият наш професор по дерматовенерология/1926; създател на българската дерматовенерология.# Чл.-кор. проф. Николай ЦАНКОВ, достоен негов продължител, първият наш лекар-полярник.
МИКРОБИОЛОГИЯ# Чл.-кор. Елисей ЯНЕВ, ветеринарен лекар, изключителен ерудит и цигулар, дългогодишен зав. Катедрата на ВМИ – Пловдив.# Проф. Мариана МУРДЖЕВА, Пловдив, Ректор на Медицинския Университет, единственият микробиолог, удостоен с Наградата „Проф. К. Чилов“.# Проф. Тодор КАНТАРДЖИЕВ, дългогодишен директор на НЦЗПБ.
ХИГИЕНА и ПРОФИЛАКТИКА# Акад. Тошко ПЕТРОВ (1872 – 1942), основоположник на българската хигиенна наука.# Д-р Владимир КАЛАЙДЖИЕВ (1921 – 2009), създател на противоепидемичната мрежа в България, строител на Центъра по хигиена, партизанин, но с проевропейско виждане за науката .
СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА# Ген.-лейт. доц. Иван ХАРИЕВ (1919 – 2013), ендокринолог, създател и пръв началник на ВМА.# Проф. Тодор ЗАХАРИЕВ (1911 – 2002), знаменит Ректор на ВМИ – Пловдив.И двамата са партизани, но не догматици, а образец на човеколюбие, грижовност към колегите и студентите, мъдрост, доброта и достойнство.# Проф. Цекомир ВОДЕНИЧАРОВ, основател на Факултета по обществено здраве, които прие името му.# Проф. Веселин БОРИСОВ, изтъкнат, високо ерудиран социал-медик, поет и философ.
ФИЗИОТЕРАПИЯ# Проф. Георги ГЕЧЕВ (1934 – 2018) – създател на Балнеосанаториума в Павел баня и на революционния метод „Екстензия на Гечев“ за успешно и дълготрайно лечение на дископатиите. Делото му успешно продължават неговите синове д-р Йордан и д-р Антонин ГЕЧЕВИ.
ФАРМАЦИЯ И ФАРМАКОЛОГИЯ# Проф. Владимир АЛЕКСИЕВ (1879 – 1948), създател и ръководител на първата Катедра по фармакология.# Проф. д-р Димитър ПАСКОВ (1914 – 1986), откривател на лекарството против полиомиелит и парези „Нивалин“, което се ползва и до днес по света.# Проф. маг.-фарм. Рахамин (Минчо) ШЕКЕРДЖИЙСКИ, най-изявеният създател и производител на десетки български безрецептурни лекарствени форми и хранителни добавки, изнасяни дори в Ню Йорк; единствен носител на най-високото звание „Фармацевт на България“, макар и наближаващ 90 години, продължава иновативната си и производствена дейност чрез фирмата си „Натстим“.
СТОМАТОЛОГИЯ и ЛЧХ# Д-р Михаил ЕЛМАЗОВ (1859 – 1928), първият дипломиран български зъболекар/1884, Киев. Основател и председател на Одонтологичното дружество/1905 г., прерастнало в Български зъболекарски съюз/1910 г.# Проф. Славчо ДАВИДОВ (1905 – 1981), създателят на българската стоматология и лицево-челюстна хирургия (ЛЧХ). Пръв професор/1946 г. и д-р на медицинските науки по стоматология. Създава и оглавява първото у нас Отделение по ЛЧХ към Катедрата по клинична хирургия с ръководител проф. Ал. Станишев/1940 г. Първи преподавател в новосъздадения от него Зъболекарски отдел към МФ на Софийския Университет/1942 г. Редовен професор по ЛЧХ в Дуисбург/1970 г.# Проф. Апостол СТРАТИЕВ (1929 – 2017), другият корифей на ЛЧХ у нас.# Акад. Николай ПОПОВ (1935 – 2020), автор на над 300 научни публикации, в т. ч. 12 монографии, корифей по зъбно протезиране, извършил първите зъбни импланти у нас. # Доц. Желю ДИМОВ, достоен техен последовател.# Д-р Кирил ПЕТКОВ, Дупница, работи 70 години без прекъсване, от 1952 до 2022 г., когато почива на 95 години.
ПЛОВДИВ
# Проф. Богоя ЮРУКОВ (1903 – 1977) – интернист-енциклопедист, безпогрешен диагностик, „Човекът-Институт“, ненадминат основател и ръководител на много от Катедрите на новосъздадения Медицински Факултет – Пловдив: по терапия на вътрешните болести, по детски болести, по инфекциозни и тропически болести и епидемиология, по биология и паразитология, по хигиена, по микробиология, по фармакология. Със сигурност няма подобен случай в целия свят.# Проф. Антон МИТОВ – друг легендарен интернист и преподавател, дългогодишен ръководител на Катедрата и Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести.# Проф. Антон Франц ЧЕРВЕНАКОВ – първи професор по хирургия на Пловдив, създател и ръководител на Катедрата по пропедевтика на хирургичните болести (1946 – 1955), създател на първата Катедра по урология/1951, ИСУЛ.# Проф. Юрий ТОШЕВ (1907 – 1974), създател на българската детска хирургия.# Проф. Иван ЗЪНЗОВ (1933 – 2003), създател на пловдивската кардиохирургия.# Проф. Пею МИШЕВ, образцов ректор и коремен хирург.# Проф. Иван АНДРЕЕВ, легендарен педиатър и инфекционист, поставя основите на педиатрията в града.# Проф. Иван СЛАВОВ, асистент в Пловдив, създател и ръководител на Катедрата и Клиниката по АГ на ВМИ – Плевен/1975. Изключително грижовен към родилките. Ще бъде запомнен с неподражаемия човешки жест – бащински да целува по главичката всяко новородено от него бебче, като нещо свещено и неповторимо.# Доц. Георги ПАСКАЛЕВ – забележителен гръден хирург и успешен ректор, обновил сградния фонд, създал Факултета по фармация и Факултета по обществено здраве към Медицинския университет; единственият пловдивчанин, носител на най-високото професионално-съсловно звание „Лекар на България“. # Чл.-кор. Стефан КОСТЯНЕВ, проф. Мариана МУРДЖЕВА – други достойни ректори.
ВАРНА# Проф. Петър АЛТЪНКОВ (1910 – 1997), създател на съвременната хирургия в града.# Проф. Темелко ТЕМЕЛКОВ, Ректор на Медицинския Университет, блестящ хирург и преподавател..# Проф. Красимир ИВАНОВ и проф. Валентин ИГНАТОВ, негови достойни приемници като коремни хирурзи и ректори.# Проф. Анелия КЛИСАРОВА, радиолог, друг сполучлив ректор, техен предшественик.
ПЛЕВЕН# Д-р Георги СТРАНСКИ (1847 – 1904), чието име носи Университетската болница. Съгражданин, личен приятел и кум на Христо Ботев. Завършва медицина в Букурещ, лекар на румънската армия в Руско-турската Освободителна война, участник в Съединението и пръв премиер на временното правителство, управител на Александровска болница.# Проф. Недко КЮЧУКОВ (1921 – 2010), неврохирург, основател и пръв ректор на ВМИ, извършил над 6000 черепно- и гръбначно-мозъчни операции.# Акад. Григор ГОРЧЕВ, онкогинеколог, създател на компютърната хирургия в България, изключителен ректор на Медицинския Университет. Продължители на делото му са и приемниците му като ректори проф. Славчо ТОМОВ И Добромир ДИМИТРОВ.# Проф. Иван КАРАМИШЕВ, поливалентен хирург, дългогодишен ръководител на Клиниката по хирургия, автор на фундаментални монографии и… цигулар в местната филхармония. Внедрява в Плевен белодробните резекции и кардиохирургията. Преуморен от извършените операции, вместо да отморява, минава визитация и издъхва.# Проф. Станислав БАЕВ, колкото софийски, толкова и плевенски блестящ хирург, обучил две поколения хирурзи, автор на над 350 научни труда.
ФАМИЛИЯ ХЕКИМОВИ# Най-знаменитата и многобройна лекарска фамилия у нас. С корени от Златоград. Излъчват над 60 лекари от 5 поколения, 2 от които почиват от преизтощение след извършени тежки операции, а други 3 – вследствие заразяване от болестите на свои пациенти.
БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ# Митрополит КЛИМЕНТ (1841 – 1901), светско име Васил Друмев, автор на първата българска повест „Нещастна фамилия“, създател на БЧК и пръв негов председател (1885 – 1887).# Акад. Христо ГРИГОРОВ и проф. Красимир ГИГОВ – дългогодишни и успешни ръководители на БЧК, преживе превърнали се в негова емблема.
ВСЕОТДАЙНОСТ И ЖЕРТВОГОТОВНОСТЛекарската професия, чиято същност означава здраве и живот, е рискова за здравето и дори живота на хората, които я упражняват, защото всекидневно са подложени на стрес, пренапрежение и опасност от заразяване от своите пациенти. Но това не може да разколебае истинския Лекар. „Светейки на другите – изгарям!“, е девизът на средновековните лекари. Най-яркият символ на лекарската всеотдайност и жертвоготовност е най-големият ни съсловен герой# Д-р Стефан ЧЕРКЕЗОВ (1937 – 1963), лекар на с. Стрелец, Великотърновско. На 15 август 1963 г. автобусът, с който се връща от служебна командировка в Горна Оряховица, се сблъсква с бетоновоз и избухва в пламъци. Лекарят пътува прав на степенката; изхвърлен е от взривната вълна в канавката и е невредим, но се връща да помага на хората да излязат от огнения ад. Спасява всичките 47 пътници, но получава тежки изгаряния. Рано сутринта на следващия ден прошепва на съпругата си: „Кажи на татко, че ненапразно ме е издържал, аз станах Лекар…“ и издъхва. В негова памет и чест през 2005 г. обявих датата на подвига му за Ден на Спасението; подкрепиха ме МЗ, БЛС, БЧК, синдикатите, ВМА. По наше настояване здравният министър Десислава Атанасова внася предожение в МС той да бъде официализиран, което е прието (Решение 1039/28. 12. 2012; ДВ/28. 12. 2012); така България става единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която отбелязва паметта на своите сънародници, загинали при спасяване на човешки живот. Издирихме имената на над 130 лекари (в т. ч. 51 хирурзи, 20 от които – от „Пирогов“) и 20-тина м. с., издъхнали вследствие пренапрежение след извършени тежки, предимно спешни среднощни операции, както и заразени от смъртоносните болести на своите пациенти (през 2-годишната епидемия от Ковид-19 към тази печална Кохорта на безсмъртните добавихме още 100-тина всеотдайни български лекари…).
Позволяваме си да препоръчаме на колегитеЛЕКАРСКИТЕ ПРИНЦИПИ,които обособихме от живота и делата на знаменитите наши професори:“Уважавай Живота! Грижи се за Пациента като за свой най-близък роднина! Почитай Учителя и Колегата!Всеки Човек има право да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!“Обобщено накратко:“Човеколюбие, Състрадание, Квалификация, Колегиалност!“УЧИТЕЛЯТ. Длъжни сме да почитаме като бащи нашите професори, при които сме изучавали най-великата професия, както ни повелява Хипократовата клетва. Защо сме я полагали, ако няма да я изпълняваме? КОЛЕГАТА. Наш брат. Може ли да предадеш или ограбиш брат си? Недопустимо е да му откажеш преглед или консултация – лично на него или на семейството му, още по-малко – да му искаш хонорар, освен ако не са употребени консумативи.ПАЦИЕНТЪТ. „Рес сакра“ (свещена вещ), по определението на Хипократ. Пациентът е обектът на твоята дейност, заради него си следвал медицина; той ти осигурява възнаграждението и бита на семейството ти. Никога не го нагрубявай и го разбирай, без да му се сърдиш, укоряваш или слизаш на равнището му; страдащият е с променена психика и си мисли, че светът се върти само около неговите проблеми. Винаги го гледай в очите, а не в ръцете. Говори му бавно и уверено; това му въздейства здравословно и подсилва ефекта от предписаното лечение. Изгубиш ли му доверието, много трудно ще го излекуваш, а и той ще те напусне и ще отиде при друг. Определяй не само точната диагноза и правилното лечение, а и възстановяването (рехабилитацията) след оздравяването, като проследяваш и него; това е т. нар. Холистична (цялостна) медицина; така затваряш лечебно-диагностичния процес.
Позволяваме си да определим и недопустимите, зачеркващи предназначението и мисията на най-великата и значима професияСЕДЕМ ЛЕКАРСКИ ГРЯХА(като опит за реплика на „Седемте смъртни гряха“, обособени от Папа Григорий Велики през 590 г.: (гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот):1. Корупцията, предварителното изнудване на пациента за заплащане на дейността;2. Липсата на човеколюбие и емпатия (състрадание) към човешката болка и тревога; нагрубяването и обидното отношение към пациента с погазване на достойнството му; подхвърляне на грозни и убийствени реплики от типа „Ти още ли не си умрял?“; „Докога мислиш да живееш?“, „Смяташ се за безсмъртен ли?“;3. Ниската квалификация и нежеланието тя да бъде повишена;4. Бездуховността, занемареният външен вид и облекло; лекарят трябва да е образец на осанка, чистота и достолепие, за да вдъхва уважение и почит, оттам – и доверие, у пациента и обществото;5. Недостъпността, надменността и високомерието спрямо колеги и пациенти;6. Отказът от даване на разяснения за състоянието, лечението и режима на пациента; пренебрегването на консултации с по-опитни специалисти;7. Злословието, обсъждането и клеветата относно колеги и тяхната дейност. Всеки лекар с диплома и опит има право да прилага свои методи на диагностика и лечение, както прецени за добре, при спазване неотменимото правило на Хипократ: „Примум нон ноцере!“ („Преди всичко да не се вреди!“).Безспорно, трудът и изкуството на добрия лекар трябва да бъдат заслужено високо оценени и възнаградени от обществото и държавата, за да има той морални и материални стимули да следва заветите на нашите знаменити предци и учители. Но за това е нужно достойно заплащане, за да мисли той не за битовото си устройване, а за повишаване на квалификацията, и да се радва на успехите си. Както – и едно голямо лекарско Сърце, което цена няма!
ЛЕКАРСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
Това са, според нас, по-видните български лекари, чиито имена, дела и завети поколенията би трябвало да помнят, тачат и следват. Сред тях се откроява нашата Лекарска Света Троица, най-подходящите за НЕПРЕХОДНИ ЕМБЛЕМИна съсловието ни, основата на най-великата и стойностна професия:
# Св. Иван РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ (ок. 876 – 946) – образец на човеколюбие, смирение, пълна принадлежност и всеотдайност към народа ни;# Проф. Константин ЧИЛОВ (1898 – 1955) – висока квалификация, безупречна колегиалност, топла грижа и обич към болния;# Д-р Стефан ЧЕРКЕЗОВ (1937 – 1963) – решителност, смелост, мъжество, себеотрицание, характер.
Затова нека да ги отбелязваме съответно на:# 19 октомври (датата на канонизирането на св. Иван Рилски Чудотворец/980 г.), професионално-съсловния ни празник ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАР (създаден през 1994 г.);# ЧИЛОВИ ДНИ (създаден през 1998 г., организираме го ежегодно през последната събота на м. май в Къщата-музей „Приф. К. Чилов“ в родното му с. Славейно, Смолянско, Свещено място на българската медицина);# 15 август – ДЕНЯТ НА СПАСЕНИЕТО; създаден през 2005 г. с подкрепата на МЗ, БЛС, БЧК, синдикатите, ВМА; официализиран от МС/2012 г.; отбелязва се с 1-минутно мълчание в 12 ч. пред ВМА и лечебните заведения в страната.И, още:# 7 април, Световен Ден на здравето (провъзгласен от ООН, защото на тази дата през 1948 г. е създадена СЗО); # 24 юни, ЕНЬОВДЕН – Празникът на фармацевтите (създадохме го през 1994 г. с одобрението на УС на СФБ, с председател маг.-фарм. Боримир Атанасов).
Време е да рехристиянизираме професията си! Наред с нейното усъвършенстване и честно приложение, да спазваме заветите на Божия Син за Любов, Смирение и Доброта! Иначе Медицината ще се превърне в най-обикновено занаятчийство и все по-често хората сами ще си поставят диагнозите и назначават лечението чрез Интернет или пациентски сайтове.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, СКЪПИ КОЛЕГИ!НА МНОГАЯ ЛЕТА!