Завършил съм медицина в Пловдив през далечната 1972 г., след 56 успешно взети изпити пред взискателни професори, и добре знам, че това – дори и да не практикувам в държавно или частни лечебно заведение, ми дава узаконено от държавата да предписвам лекарства, вкл. антибиотици поне за себе си – Pro me, както се изписва на рецептата, и аптекарят е длъжен да ми ги продаде. „Обичай аптекаря като брат, защото той ще те измъкне от затвора“, съветваше ме баща ми, старият лекар, дипломирал се в Монпелие; тогава изписвахме предимно екстемпорални форми и той добре знаеше, че фармацевтът стриктно ще ги проследи и няма да допусне вредящи или токсични съставки, които биха ме вкарали в професионално престъпление.
Да, винаги съм изпълнявал свещените бащини заръки, вкл. и тази. Нещо повече: през пролетта на 1994 г. предложих на братята-фармацевти (тогавашния Съюз на фармацевтите в България, председател маг.-фарм. Боримир Атанасов) да си обявят за свой отделен професионално-съсловен празник Еньовден, 24 юни. Идеята ми бе приета единодушно от техния УС; празнуват си го най-тържествено и шумно (без да ме канят, но това е друг въпрос, да са живи и здрави; нито веднъж не се сети за мен и Гетов, който им беше два мандата председател – аз му предложих, на една Педиатрична среща в Слънчев бряг, да се номинира, сигурно си спомня – а той ми заяви, че не иска; пък после взел, че поискал…)
Днес прочетох в един сайт, че в интервю по БНТ, зам.-министър маг.-фарм. Гетов категорично е заявил, че няма да се връщат белите рецепти; ще бъдат само електронни – и точка по въпроса! Нищо, че БЛС настояват това да стане и му искат оставката; нищо, че хиляди дипломирани лекари (от БАН, РЗИ, БЧК, пенсионери без електронен подпис и договор с НЗОК и пр.) няма да могат да лекуват дори себе си с антибиотици и перорални антидиабетни средства, като по този начин обезсмислят заслужените с толкова усилия и средства дипломи.
Фармацевт Гетов им ги отнема с един смел замах. Буквално им отсича главите. „Молчать, не разсуждать“, както казва цар Николай I, и точка по въпроса. „Аз знам, че ти си права, когато съгрешиш дори…“, прав си, Хр. Радевски.
Всички думи по-нататък са излишни.
Без съмнение, съдът, който БЛС ще сезира, ще отмени тази необмислена кощунствена дискриминационна забрана.
Но защо трябва да се стига до него?!
Как беше? „Обичай аптекаря като брат…“?
А той – мене?!
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ